Решение № 10 от 22.02.2024, Районен съд - Елена
- Съд
- Районен съд - Елена
- Дело
- Административно наказателно дело 80/2023
- Вид
- Решение № 10
- Подписан
- 22.02.2024
- В сила
- 28.05.2024
- Състав
- Искра Стоянова Вараджакова
Цитирани разпоредби
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 356, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 10 гр. Елена, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Административно наказателно дело № 20234130200080 по описа за 2023 година С НП № 23-0260-000128/16.06.2023 г. на Началника на РУ – Елена за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на С. И. С. от с. К., общ. С..
Постъпила е жалба от С. И. С. против НП. В същата се твърди, че последното е незаконосъобразно. За същото деяние било образувано досъдебно производство № 47/2023 г. по описа на РУ – Елена и с Постановление от 30.03.2023 г. по прокурорска преписка № 2067/2023 г. на Районна прокуратура – Велико Търново производството било прекратено на осн. чл. 9, ал. 2 от НК. Счита, че на същото основание следва да бъде отменено НП, тъй като обективно не е осъществено административно нарушение.
Жалбоподателят С. И. С. моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят С. И. С., не се явява. Същият се представлява от адв. П. С., който поддържа депозираната жалба. Моли съда да отмени НП. Депозира писмени бележки, в които излага подробни съображения по същество на спора.
1
В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба – Началникът на РУ - Елена към ОД на МВР Велико Търново се явява. Същият взема становище, че НП следва да бъде потвърдено, като се остави без уважение подадената жалба срещу него.
В съдебно заседание Районна прокуратура – Велико Търново не се представлява и не взема становище.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:
На 21.03.2023 г. свидетелите Х. И. И., Х. Х. Й. и М. Х. Т., тримата служители на РУ – Елена, били на работа и изпълнявали задълженията си на територията на Община Златарица. Свидетелят М. Х. Т. бил в с. Горско ново село, общ. Златарица. Същият забелязал, че по ул. „Г. Димитров“ се движи лек автомобил „Мерцедес А 170 ЦДИ“ без поставени регистрационни табели.
МПС било управлявано от жалбоподателя С. И. С., като с него имало още едно лице. Свидетелят М. Х. Т. се обадил на оперативния дежурен в РУ – Елена, който изпратил на място свидетелите Х. И. И. и Х. Х. Й., които били назначени в наряд във връзка с извършваната специализирана полицейска операция по противодействие на престъпността. Двамата отишли на място в с.
Горско ново село, общ. Златарица и установили на ул. „Г. Димитров“ до дом № 36 лек автомобил „Мерцедес А 170 ЦДИ“, спрян за проверка от свидетеля М. Х. Т.. Полицейските служители извършили проверката и установили, че МПС е с прекратена регистрация, считано от 11.01.2023 г. Жалбоподателят, който го управлявал им обяснил, че има намерение да го продаде и за това го придвижвал на собствен ход, за да го предостави на купувача. Свидетелят Х.
И. И. в присъствието на свидетелите Х. Х. Й. и М. Х. Т. съставил на жалбоподателя С. И. С. АУАН № 91504/21.03.2023 г., в който било посочено, че на 21.03.2023 г. в с. Горско ново село, общ. Златарица на ул. „Г. Димитров“ до дом № 36 в посока към гр. Златарица последният управлявал лек автомобил „Мерцедес А 170 ЦДИ“ без поставени регистрационни табели, като при извършената проверка в информационните масиви се установило, че МПС не е регистрирано по надлежния ред. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя, свидетелите и нарушителя. На последния бил връчен препис 2 от АУАН на 21.03.2023 г.
На осн. чл. 356, ал. 3 от НПК било образувано бързо производство № 47/2023 г. по описа на РУ – Елена. С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.03.2023 г. на Районна прокуратура – Велико Търново, било прекратено наказателното производство по бързо производство № 47/2023 г. по описа на РУ – Елена, водено за престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК срещу жалбоподателя С. И. С..
Наблюдаващият прокурор приел, че деянието, макар и формално да осъществява от обективна и субективна страна състава на извършеното престъпление, е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Същото обаче осъществява признаците на административно нарушение по реда на чл.
140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, поради което бързото производство е изпратено на Началника на РУ – Елена за преценка за налагане на административно наказание.
Въз основа на Постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.03.2023 г. на Районна прокуратура – Велико Търново било съставено НП № 23-0260-000128/16.06.2023 г. от Началника на РУ – Елена срещу жалбоподателя С. И. С.. В същото било вписано, че последният на 21.03.2023 г. в с. Горско ново село, общ. Златарица на ул. „Г. Димитров“ до дом № 36 в посока към гр. Златарица управлявал лек автомобил „Мерцедес А 170 ЦДИ“ без поставени регистрационни табели, като при извършената проверка се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация от 11.01.2023 г. на основание „съхранение в частен имот“ и не е регистрирано по надлежния ред. В НП изрично е посочено, че същото се издава на осн. чл. 36, ал. 2 от ЗАНН във връзка с Постановление № 2067/2023 г. за прекратяване на бързо производство на Районна прокуратура – Велико Търново. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На жалбоподателя за извършеното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП било наложено административно наказание - глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. НП било връчено на жалбоподателя на 29.06.2023 г.
От удостоверение № 260000-14/04.01.2016 г., Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР и Заповед № 366з-1153/22.03.2023 г.
3 на Директора на ОД на МВР – Велико Търново се установява компетентността на актосъставителя да съставя АУАН и на административно наказващият орган да изготвя НП.
По делото е представена справка за нарушител/водач, от която е видно, че жалбоподателят С. И. С. е правоспособен водач на МПС категории С, В, М, АМ и ТКТ, както и че същият многократно е санкциониран за извършения нарушения по ЗДвП с фишове и НП.
По делото са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят Х. И. И. и свидетелите по АУАН Х. Х. Й. и М. Х. Т., както и свидетеля Г. Г. К..
От показанията на свидетелите Х. И. И., Х. Х. Й. и М. Х. Т. се установява описаната по-горе фактическа обстановка.
Видно от показанията на свидетеля Г. Г. К., същият познава жалбоподателя. Свидетелят забелязал при него лек автомобил „Мерцедес А 170 ЦДИ“ и го попитал дали го продава. Двамата се разбрали за цената и свидетелят му я платил. МПС можело да се движи на собствен ход и за това двамата решили да го закарат по този начин при свидетеля. На центъра на с.
Горско ново село, общ. Златарица ги спряла полиция и на жалбоподателя бил съставен акт.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна до следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и то от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва НП, а разгледана по същество е неоснователна.
По делото безспорно се установи, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, а съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест до дванадесет месеца и с глоба от 200.00 до 500.00 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е 4 регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на посочените в НП дата и място жалбоподателят С. И. С. е управлявал лек автомобил „Мерцедес А 170 ЦДИ“, който не е регистриран по надлежния ред, тъй като е бил с прекратена регистрация, считано от 11.03.2023 г., на основание „съхраняване на ПС в частен имот“, в нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че в настоящия случай не е нарушен принципът „non bis in idem“. Принципът „non bis in idem“ е характерен за наказателно процесуалното право и по същността си е забрана за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние. Този принцип е приложим в националната ни правна система и е гаранция, че едно и също лице за едно и също деяние не може да понесе два пъти наказателна или съответно административно наказателна отговорност. Всъщност, нормата на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Конвенцията закрепва същия принцип „non bis in idem“, като същият е доизяснен и в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г. на ОСНК, очертавайки забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние, когато спрямо него е било проведено и приключило с влязъл в сила акт производство с наказателен характер. Според утвърдената практика на ЕСПЧ, нормата се прилага единствено на национално ниво, като се приема, че правилото „non bis in idem“ забранява окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще. Изяснено е, че дублирането на наказателни процедури е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт.
Посоченият принцип се активира при идентичност на субекта в двата наказателни процеса като административно наказателно производство е с характер на наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Следователно, правилото въвежда изискване постановеният първи по време акт да има окончателен характер. В случая обаче, към датата на издаване на процесното НП – 16.06.2023 г., наказателното производство вече е било прекратено с постановление на прокурор от Районна прокуратура – Велико Търново от 30.03.2023 г., връчено на жалбоподателя на 4.04.2023 г., без да е била 5 ангажирана наказателната му отговорност за извършеното деяние с влязъл в сила акт. Санкционният акт за извършеното нарушение е един единствен и не се е стигнало до наказване на жалбоподателя два пъти за едно и също деяние.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НПК, съгласно която, когато прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал.
1, т. 1 от НПК, поради това, че деянието съставлява административно нарушение, прокурорът изпраща материалите заедно с веществените доказателства по компетентност на съответния административно наказващ орган. Такъв е и настоящият случай, предвид което не е нарушен принципът „non bis in idem“. Постановлението за прекратяване по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е необходимо условие за спазване на забраната „non bis in idem“, поради което не може да бъде подвеждано като факт, сочещ на вече реализирана от държавата наказателна принуда спрямо същото лице за същото деяние.
Съдът намира, че направеното възражение от страна на жалбоподателя, че липсва субективна страна на състава на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като имал за цел не да управлява процесното МПС, а да го предаде на трето лице с цел продажба, е неоснователно. На първо място, нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП може да бъде извършено, както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл.
175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вината.