Решение № 66 от 25.02.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Пазарджик, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20245220201501 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от И. Д. З. ЕГН ********** от с.Величково, обл.Пазарджик, против ЕФ серия К №9938982, издаден от ОДМВР- Пазарджик, с който за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от НК, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. От страна на въззивника не е депозирано и писмено становище по съществото на спора.

Въззиваемата страна- АНО, в лицето на териториалната структура на ОД МВР-Пазарджик, редовно призовани, не изпращат процесуален представител.

Заедно с административнонаказателната преписка е депозирано писмено становище, с което иска ЕФ да бъде потвърден. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

1

Районният съд, като взе предвид доводите на страните и след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран с обжалвания ЕФ за това, че на 17.01.2022г. в 13:48ч. в обл.Пазарджик, път I-8 км.195+240, с посока на движение от гр.Пловдив към гр.Пазарджик, при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26, е управлявал лек автомобил БМВ 320 Д с рег.№ *** със скорост от 93 км/ч. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство- мобилна радарна система за видеоконтрол тип TFR1-M 609. Системата отчела движение със скорост от 96 км/ч, т.е. превишение на скоростта от 36 км/ч, от което били приспаднати в полза на водача 3 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство. Така се формирало процесното превишение на скоростта от 33 км/ч. Въз основа на тези данни бил издаден атакуваният ЕФ.

Той бил връчен на жалбоподателя на 20.11.2024г., съгласно разписка за връчване /л.16 от делото/, а жалбата против него била подадена още на 18.11.2024г., т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП, при което е процесуално допустима като депозирана в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакувания ЕФ пред компетентния да я разгледа районен съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП, „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на 2 моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“.

Внимателният анализ на цитираната разпоредба налага извод, че в случаите когато е налице нарушение, установено и заснето с техническо средство, се издава електронен фиш, като този процес се осъществява в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)стационарни- прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)мобилни- прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес".

В конкретния случай, видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, издадено от БИМ /л.21 от делото/, и приетият по делото като писмено доказателство Протокол №5-26-21/26.11.2021г. /л.20 от делото/, процесното АТСС- мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M 609 е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №4835 и е било подложено на периодична проверка за съответствие с изискванията на одобрен тип средство. Поради това няма съмнение, че АТСС, с което е заснето нарушението, е предназначено за осъществяване контрол на скоростта на движение на МПС и към инкриминираната дата е било технически изправно.

От изложеното става ясно също така, че процесното АТСС е мобилно, поради което при използването на същото е съставен Протокол рег.№1006р570/18.01.2022г. /л.15 от делото/, съгласно изискването на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Видно от съдържанието на така изготвения протокол, 3 на инкриминирната дата- 17.01.2022г. процесното АТСС е било позиционирано в 13:00ч. в обл.Пазарджик, на път I-8 км.195+240, мост река „Луда Яна“, където са били контролирани и заснемани приближаващите ППС с посока на движение от гр.Пловдив към гр.Пазарджик. Посочено е също така наличието на допълнително ограничение от 60 км/ч на скоростта на движение извън населено място, въведено с пътен знак В-26, поставен на разстояние от 350м. от позиционираното АТСС.

Съгласно възприетото с ТР №1/2014г., постановено по тълк.дело №1/2013г. на ОСК на ВАС, електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл.189 ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

Атакуваният ЕФ категорично съдържа реквизитите на цитираната погоре разпоредба на чл.189 ал.4 от ЗДвП, вкл. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението. Наличната в ЕФ информация съвпада със заснетите от техническото средство данни, изведени върху изготвения чрез процесното АТСС фотос на нарушението /л.14 от делото/, представляващ годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП. В същия автоматично и подробно са генерирани всички горепосочени факти, отразени в съдържанието на ЕФ, касателно вида и номера на АТСС, мястото на монтирането и насочването му, в т.ч. посоката, обхвата, координатите и други технически характеристики.

Съдържащите се данни върху фотоса напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посоката на измерване, която съответства на посоката на движение на МПС, доколкото са били засичани приближаващите ППС. Отразено е наличното допълнително ограничение о т 60 км/ч на скоростта извън населено място, въведена с пътен знак В-26, както и конкретно засечената скорост на 4 процесното МПС. На коментирания фотос се вижда достатъчно ясно регистрационния номер на МПС, с което е извършено нарушението, генериран автоматично като информация и на гърба на снимката.

В обжалвания ЕФ нарушението е описано по време, място и констатирано превишение на скоростта. Разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотоса от 96 км/ч и възприетата като установена в ЕФ от 93км/ч се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя.

С оглед посоченото, не са налице процесуални пороци при издаването на атакувания ЕФ, касаещи описанието на съставомерните признаци на нарушението

Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална, според мястото и вида на извършеното нарушение, компетентност на своя издател, какъвто в случая се явява ОДМВР- Пазарджик. Неоснователно е възражението на въззивника за приложимост на сроковете по чл.34 от ЗАНН в производството по санкциониране на административно нарушение с електронен фиш. По този въпрос е налице изобилна съдебна практика на съдилищата в РБ, която в последните години се уеднакви. Както вече беше посочено, случаите в които се издава ЕФ, и неговото императивно съдържание са изрично уредени от законодателя с разпоредбата на чл.189 ал. 4 от ЗДвП. Сред задължителните реквизити на електронния фиш обаче липсва дата на създаването /генерирането/ му от автоматизирана електронна система. Поради това, освен че при санкциониране на административно нарушение с ЕФ липсва основание за проследяване сроковете по чл.34 от ЗАНН, то обективно липсва и възможност за това. Най-главният аргумент за неприложимост на сроковете по чл.34 от ЗАНН обаче е, че първият от тях касае съставянето на АУАН, а вторият- последващото го издаване на НП. За разлика от общия случай на производството по ЗАНН, в случаите по чл.189 ал.4 от ЗДвП директно се издава ЕФ, който не е предшестван от издаване на АУАН. Именно защото в това съкратено производство АУАН не се издава, сроковете по чл.34 от ЗАНН са неприложими, доколкото те принципно са концентрирани върху момента на съставяне на АУАН. В случаите по чл.189 ал.4 от ЗДвП, когато се издава 5 директно правораздавателен акт под формата на ЕФ, е неприложимо изискването за спазване на друг срок освен общия давностен такъв по чл.80 съотв. чл.81 от НК съгл. изричното препращане на чл.11 от ЗАНН, в какъвто смисъл е ТП №1 от 27.02.2015г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС на ІІ колегия от ВАС. В случая нарушението е извършено на 17.01.2022г, а видно от справка за нарушител/водач, изготвена на името на жалбоподателя /л.23,24/, атакуваният ЕФ е съставен на 10.11.2024г., т.е. при неизтекла давност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника. В случая е приложим именно дългият срок от 4.5 години, понеже първоначално с ЕФ е била ангажирана отговорността на собственика на МПС, т.е. спрямо действителния нарушител течението на давността е било спряно, и е възобновено едва с издаване на ЕФ против него.

По-нататък, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство по безспорен начин са доказани фактът на извършеното нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП и неговото авторство. В конкретния случай от материалите по административнонаказателната преписка се установява, че след като било заснето и установено нарушението била изготвена справка за собственика на процесното МПС- И.ка Д.а Т. ЕГН **********/л.13 от делото/, срещу която бил издаден ЕФ серия К №5541263 /л.18 от делото/, който й бил надлежно връчен. В срока по чл.189 ал.5 от ЗДП, Т. депозирала Декларация от 05.11.2024г. /л.17 по делото/, в която посочила, че на датата на извършване и установяване на нарушението, процесният лек автомобил бил управляван от жалбоподателя И. Д. З.. Въз основа на тази декларация, ЕФ серия К №5541263 бил анулиран, след което видно от справка за нарушител/водач /л.23,24 от делото/ на 10.11.2024г. бил издаден обжалваният ЕФ, предмет на настоящото производство.