Решение № 260754 от 05.03.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 05.03.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №

12346 по описа за 2020година на

Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Х.Й.И., ЕГН ********** с адрес *** срещу „М.“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление:*** обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 150 КТ вр. чл. 262 КТ, чл. 86 ЗЗД и чл. 285, ал. 1 КТ вр. чл. 2, ал. 2, т. 2 вр. чл. 5 от Наредба № 11 от 21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и / или добавки към нея, както следва: за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от общо 983,17лева, представляваща сбор от неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода м.3.2018г. до м.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 01.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от общо 240,54лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко от задълженията /30- то число на месеца следващ този, в който е следвало да се извърши плащането/ до 01.10.2020г. и за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от общо 304лева, представляваща сбор от незаплатена стойност на безплатна храна за периода 12.03.2018г. до 11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 01.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди в исковата си молба, че е полагал труд при ответника на длъжност „охранител” по трудов договор от 07.03.2018г., прекратен на 11.02.2019г., с основно месечно възнаграждение в размер на 510лева. Уговорено е работно място гр. Варна, хотел „Фрегата“ и хотел „Маяк“, на открито и около хотелите при петдневна работна седмица, 8часов работен ден. В рамките на съществувалото правоотношение, ищецът твърди да е работил по разпореждане на работодателя по месечен поименен график и установено сумирано изчисление на полагания труд. За периода от 07.03.2018г. до 11.02.2019г. се твърди, че ищецът е получавал трудово възнаграждение от 510лева, платимо до 30-о число на следващия месец. Твърди, че работодателят не е изпълнил в цялост задължението си за плащане на дължимото трудово възнаграждение за периода на действие на трудовото правоотношение за положен извънреден труд по график. Доколкото е работил на смени за целия исков период от по 12часа- дневна от 07 до 19ч. и нощна от 19ч. до 7ч. на следващия ден, при редуване дневна, нощна смяна и два почивни дни, при сумирано изчисляване на работното време, твърди да му се дължи допълнително възнаграждение за положения извънреден труд. Счита, че за положения труд в общо 168дни му се дължат и пари за храна в размер на 2лева на ден. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор, с който исковата претенция се оспорва по основание и размер. Не оспорва, че с ищеца е сключен трудов договор № 418/07.03.2018г., по който е полагал труд на длъжност „охранител- невъоръжена охрана“ с място на работа хотел „Фрегата“ и „Маяк“, к.к. Св.Св. Константин и Елена, гр. Варна. Съгласно чл. 5 от договора се сочи, че ищецът се е съгласил да работи при пълно работно време, на смени, по график и сумирано отчитане на отработените часове. Ищецът е постъпил на работа на 12.0.2018г., което било и първия му работен ден, съгласно уговореното в чл.9, като първата му смяна била на 14.03.2018г. Със Заповед на работодателя № ЗД010-0045/17.01.2018г. е установено сумирано изчисляване на работното време на основание чл. 142 КТ с период на отчитане четири месеца, с посочване съответните периоди на отчитане, на смени при норма с 12часа продължителност на смяната и два последователни почивни дни. Твърди, че работата е била така организирана, че да не се превишава месечната норма на работа и избягване полагането на извънреден труд.

Затова и на въпросните обекти са работили 13човека и само м.05.2018г. 14.

Твърди, че надлежно е отчитал отработеното от ищеца време в таблици за отчитане явяването и неявяването на работа /форма 76/, и в срока по чл.8 е изплащал дължимото се за това трудово възнаграждение.

В тази връзка сочи, че само посочените таблици /форма 76/, изготвяни и утвърждавани от регионалния инспектор служат като основа за изчисляване дължимото месечно възнаграждение, а месечните графици изготвяни за всеки обект носели само предварителна информация за работниците и техните ориентировъчно определени смени, подлежащи на промяна в съответния месец. Исковата претенция се оспорва и по размер. Твърди, че след отчитане на съответния четиримесечен период, когато е установявано положен извънреден труд, той е бил своевременно заплащан на ищеца. Оспорва претенцията за заплащане на суми за храна, като твърди на първо място, че чл. 5 от Наредба № 11 от 21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и / или добавки към нея е неприложим по отношение на полагания от ищеца труд, доколкото характерът на работата на ищеца не е бил специфичен и не е полаган във вредна среда. Извън това сочи, че при спазване на утвърдения Правилник за вътрешния трудов ред е осигурявал на работещите чай и кафе, предавани на съответния комендант на обект срещу подпис и задължение за предаването им на работниците. Молбата е за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.

В с.з. исковата молба и отговора се поддържат.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 150 КТ вр. чл. 262 КТ, чл. 86 ЗЗД и чл. 285, ал. 1 КТ вр. чл. 2, ал. 2, т. 2 вр. чл. 5 от Наредба № 11 от 21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и / или добавки към нея.

Касае се за трудово възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него извънреден труд, респ. допълнителни пари за храна с оглед специфичните условия на труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже валидно възникнало ТПО с ответника, по което е заемал сочената в исковата молба длъжност; че в процесния период реално е полагал труд при ответника, вкл. извънреден; дължимост на възнаграждение за положен извънреден, и то в претендираните размери; че трудът е полаган при сумирано изчисляване на работното време, за който работодателят е бил длъжен да осигури на ден безплатна храна на стойност 2 лв.; падеж на задължението на работодателя за изплащане на дължимите възнаграждения и размера на дължимото обезщетение за забава. Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по установяване точно изпълнение на задължението си за заплащане на дължимите възнаграждения по трудовото правоотношение, в т.ч. предоставяне в натура на безплатна храна.

Между страните е нямало спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти:

- че между страните е съществувало правоотношение по трудов договор сключен на 07.03.2018г., по което ищецът е заемал длъжност „охранител- невъоръжена охрана“ с място на работа хотел „Фрегата“ и „Маяк“, к.к. Св.Св. Константин и Елена, гр. Варна;

- че ТПО е прекратено със Заповед на работодателя считано от 11.02.2019г.;

- че ищецът в рамките на правоотношението реално е полагал труд на 12часови смени.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното: Ищецът е полагал труд на длъжност „охранител“ при ответника по трудов договор сключен на 07.03.2018г. с основна работна заплата 510лева и начална дата на постъпване на работа 12.03.2018г. Работното място е в гр.

Варна, х-л Фрегата и х-л Маяк. Работното време е уговорено пълно, на смени по график и сумарно отчитане на отработените часове. Трудовото правоотношение е прекратено на 11.02.2019г. на основание чл. 328, ал.1, т.10 вр. чл. 335, ал.2, т.1 КТ. Със заповед на работодателя № ЗД010-0045/17.01.2018г. е регламентирано съставяне на графици и изчисляване на сумарно работно време на лицата осъществяващи дейност по непосредствена охрана, като е въведено работа на смени с максимална продължителност от 12часа и работното време съгл.чл. 66, ал.2 от Правилника за вътрешния трудов ред е организирано на две смени по 12часа всяка, като първата /дневна/ е от 08часа до 20часа, а втората /нощна/ от 20часа до 08часа. Редуването на смените е дневна, нощна и два последователни почивни дни.

Сумарното изчисляване на работното време е разпоредено да се извършва на период от четири месеца- до 30-и април, до 31-ви август, до 31-и декември на съответната календарна година. Разликата между нормалната продължителност на работното време по чл. 136 КТ и действително отработените през съответния отчетен период часове следва да се начислява към възнаграждението за последния месец на отчетния период с увеличение от 50%. За процесния период са представени изготвените от работодателя таблици за отчитане явяване и неявяване на работа, където ищецът фигурира под № 13. В чл. 66 от Правилника за вътрешен трудов ред е разписано, че поради вида и характера на извършваната работа, а именно охранителна дейност, за някои категории служители работата е организирана на смени, съгласно утвърдени и изготвени графици за всеки охраняван обект. Съгласно ал. 8 на тези работници работодателят осигурява топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия. На 28.03.2018г. работодателят е утвърдил Вътрешни правила за работната заплата. В тях, в чл. 16 е разписано, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време за съотв. работно време.

За установяване твърденията на страните относно организацията на работата по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите П. Л. /воден от ищеца/ и И.Н./воден от ответника/. Св. Л. разказва, че е работил при ответника и понастоящем също води дело срещу него за неплатено възнаграждение. С ищеца са били колеги, в различни смени. Ищецът бил старши на смяната си, а свидетелят на другата и двамата си предавали дежурствата с протокол. На смяна работили по трима човека. Били общо 12човека, на четири смени. Работата обхващала два обекта, като един човек заставал на единия обект, друг на втория обект и един на портала да следи колите и да ги записва, като се сменяли през два часа. Като началник на смяна свидетелят отивал по- рано, за да приеме документацията от предната смяна. Работели на смени- дневна, нощна и два почивни, като в месеца се получавали около 15-16 работни дена според месеца. С ищеца били старши и попълвали дежурна тетрадка, на която работниците се подписвали в графа за инструктаж и друга графа, след като отстъпят от смяна. Ваучери за храна не били получавали, само в началото получавали кафе. Имали изготвени графици, за да се знае кой кога е на работа. Началникът на обекта изготвял графиците и съответствали на смените, които трябвало да работят. Не се подписвали на тези графици, те си стояли на обектите. Спазвало се стриктно това да се почива по два дена след нощна смяна. Имало само период, в който почивали по- малко, защото имало болни и им вземали смените, като допълнителното дежурство им го заплащали по 30лева. Св. Н. разказва, че работи при ответника на длъжност началник сектор охрана и сигурност. На въпросния обект имали задача да осигурят три поста за охрана на хотелите Маяк и Фрегата. Работели по един човек на пост, на смени от по 12часа- дневна, нощна и два почивни дни. Охраната била 24часова, като на смяна работели по трима човека. Графикът за месеца стоял на обекта и се подменял всеки месец. Спазвал се стриктно, но имало и моменти, в които се налагали промени. На обекта се съхранявали книгата за инструктаж, графиците и книгата за приемане и издаване на обекта. Тази документация я пазили 18месеца, след изтичане на договора за охрана на обекта. Присъствените форми се изготвяли от регионалния инспектор след приключване на месеца и се предавали в офиса, а въз основа на тях се начислявало възнаграждението на служителите.

Разпечатката съдържа 28 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/153e3d12-67de-4c5e-991e-826c462dd6bf