Решение № 260123 от 23.12.2020, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е № 260 123

23.12.2020г., гр. Варна.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на първи декември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

НИКОЛИНА ДАМЯНОВА при участието на секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 513 по описа на ВнАпС за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на И.И.Р. от гр. Русе, представлявана от адв. Н.В. ***, срещу решение № 260109/27.07.2020г., постановено по т. д. № 433/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивницата осъдителен иск с правно основание чл. 425, ал. 1 и ал. 2 КЗ вр. чл. 432 КЗ срещу „ДЗИ Общо застраховане“ АД – гр. София, ЕИК *********, за присъждане на разликата над 20 000 до 100 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от смъртта на бащата ѝ И Н Р, настъпила при ПТП на 23.10.2018г., в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, по вина на водача на т. а. „Тойота Рав 4“, с рег.№Х ХХХХ ХХ, застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна към датата на настъпване на произшествието, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 07.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението по справедливост, което според въззивника е силно занижено, и за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за квота на съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 2/3 - чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Сочи се, че конкретните обстоятелства за поведението на пострадалото лице, не обосновават по – висока квота на съпричиняване от 1/3. Петитумът на жалбата е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да се уважи изцяло.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответната част съобразно процесуалното качество на жалбоподателя, и е процесуално допустима.

Процесуалният представител на въззиваемото дружество „ДЗИ Общо застраховане“ АД– гр. София е депозирал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.

В проведеното открито съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.497 от КЗ във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от И.И.Р. от гр. Русе срещу „ДЗИ Общо застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, за присъждане на сумата 100 000лв., претендирана като обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди от смъртта на баща й И Н Р, настъпила при ПТП на 23.10.2018г., в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, по вина на водача на т. а. „Тойота Рав 4“, с рег.№Х ХХХХ ХХ, застрахован при ответника по задължителна застраховка “ГО на автомобилистите“, валидна към датата на настъпване на произшествието, ведно със законната лихва, считано от 07.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Решението на ОС - Варна, с което осъдителните искове са частично уважени, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо в обжалваната част. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. За процесните отношения е приложим КЗ, обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г.

Не е спорно между страните и се установява от представените писмени доказателства, че ищцата, в качеството си на увредено лице по смисъла на чл. 487, ал. 1 и чл. 390, ал. 1 КЗ, е предявила писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, получена от застрахователя на 07.11.2018г.

По образуваната преписка № 43072951800235 няма произнасяне в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ. След изтичане на срока е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, мотивиран със съображенията, че увреденото лице не е представило документи, от които да се съди за механизма на настъпилото ПТП и за вината на водача на застрахования автомобил.

Водачът на увреждащия товарен автомобил е починал в хода на процеса, поради което въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на лицето, сочено от ищеците като делинквент, застрахован при ответника, не могат да бъдат разрешени с присъда или друг акт на наказателния съд по Глави 28 и 29 НПК, въпреки внесения на 18.06.2020г. в ОС – Варна обвинителен акт.

Застрахователното дружество не е обжалвало решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част и е заплатило на ищцата, на 08.09.2020г., присъдената сума от 20 000 лв., ведно с законните лихви до датата на плащането. Следователно, в тази инстанция не се оспорва и се ползва със силата на пресъдено нещо между страните установеният от окръжния съд правопораждащ фактическия състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател, по чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите ”, сключено с дружеството, привлечено като ответник, за увреждащия автомобил; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, виновно причинено от водача на застрахования автомобил; материално – правна легитимация на ищцата, която в случая е от кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно Пленума на ВС Постановления № 4/1961г.; претърпени неимуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетение.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Спорните въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са свързани с размера на обезщетението, подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД, както и за квотата на съпричиняване на вредите по смисъла на чл.

51, ал. 2 ЗЗД от пострадалото лице.

Оплакването в жалбата за нарушение на материалния закон– чл. 52 ЗЗД, е основано на твърденията, че обезщетението е необосновано занижено и не кореспондира с критериите за справедливост с оглед установената дълбока духовна връзка между ищцата и нейния баща и претърпените от неговата смърт болки, страдания и психически травми.

Справедливият размер според въззивницата е 150 000лв., от който следва да се отчете приносът на починалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в размер на 1/3.

При извършване на проверка по тези оплаквания съставът на въззивния съд констатира, че при определяне по обезщетение от 60 000 лв. първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй като тази сума действително е занижена с оглед установените интензитет, характер и продължителност на претърпени от ищцата страдания и негативни преживявания и неблагоприятното въздействие върху личността й в резултат на смъртта на нейния баща, като тя не отговаря в пълнота на обществения критерий за справедливост и на обичайната съдебна практика.

С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена смърт в резултат на деликт. В т. II на постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието "справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на причинените от деликта неимуществени вреди. Също във формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за справедливост налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка "ГО на автомобилистите".

За установяване вида, интензитета и характера на претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на баща й са събрани гласни доказателства чрез разпит на К С Я.

Свидетелят е съпруг на ищцата, при което следва да се отчете евентуалната му заинтересованост от изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на показанията по правилата на чл. 172 ГПК. Доколкото не се констатира несъответствие между други събрани доказателства и обстоятелствата, за които се свидетелства, отразяващи непосредствени лични впечатления от отношенията между ищцата и нейния баща, няма основание тези показанията да не се кредитират.

Установява се от съвкупната преценка на събраните доказателства /гласни и писмени/, че пострадалото лице е живяло в с. Тополи, а ищцата е с местоживеене в гр. Русе от 1983г. Родителите на ищцата са се раздели още когато тя е била много малка, преди училищна възраст. Бащата е създал ново семейство и има още две дъщери, с които ищцата не поддържа връзка. Въпреки тези обстоятелства починалият е посещавал дъщеря си от първия брак редовно- веднъж месечно или на два месеца, като двамата са поддържали контакт по телефона. Между тях не е настъпило често срещаното при подобни житейски обстоятелства отчуждение. След инцидента ищцата била разстроена и скърбяла видимо, като често говорела за баща си.

Надлежно и своевременно релевираните и установени обстоятелства, явяващи се релевантни за определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число постоянният характер на вредите поради внезапната загуба на баща, понесена тежко от ищцата, която е имала съхранена емоционална връзка с него, въпреки ранната раздяла на родителите си и местоживеенето в различни населени места, както и възрастта на починалия и на ищцата и тяхното обществено и социално положение, обосновават извод за значителни негативни емоции и преживявания, които увреденото лице е претърпяло и ще продължават да търпи в бъдеще като последица от смъртта на баща си.

Като съобрази всички надлежно установени факти и обстоятелства, релевантни за определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, общественият критерий за справедливост на дадения етап на социално – икономическото развитие в страната, лимитите на застрахователни обезщетения, както и предвид обичайната съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на вредите, настоящият състав на въззивния съд определя по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД, обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на сумата 90 000 лв.