Решение № 1406 от 06.03.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 8536/2017
- Вид
- Решение № 1406
- Подписан
- 06.03.2018
- В сила
- 18.09.2018
- Състав
- ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- § 22 · Кодекс за застраховането
- чл.78а · Наказателен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ … гр. София, 06.03.2018 г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ при участието на секретаря И.Коцева , като разгледа гр.д. №8536 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск по чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ .
Л.П.М. ЕГН ********** *** иска да се осъди ЗК „ Л.И.“ АД ЕИК ******от гр.София да й заплати на основание чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от КЗ сумата от 150 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ и сумата от 2990 лева застрахователно обезщетение за имуществени вреди /разходи за медицински консумативи / от ПТП на 30.05.2015 г на ПП-I-5, Е-85 км.283+289 гр.Хасково-гр.Димитровград по вина на П.Н.Г. управлявал л.а.Пежо 206 с рег.№******; при което ПТП М. е получила счупване на таза и тазобедрената ямка вляво , счупване на кост на лява подбедрица, счупване на лява ключица; ведно със законната лихва от 30.05.2015 г до окончателното заплащане на главниците .
Ищцата твърди , че от посоченото ПТП е получила множество травми , счупвания и увреждания и била в тежко състояние .
Възстановяването й продължило с години , изпитала силни болки , не можела да се придвижва без помощни средства , чувствала се отчаяна и непълноценна и се страхува да се вози в автомобил .
Ответникът оспорва иска и по основание , но основно по размер. Счита , че има съпричиняване от ищцата , защото ищцата е била без правилно поставен предпазен колан .
От фактическа страна съдът приема за установено следното :
Не се спори между страните , че с влязло в сила решение по чл.78а НК – / решение №77 от 29.06.2016 г по н.а.х.д.№255/16 г на Районен съд-Димитровград / , П.Н.Г. е признат за виновен за това , че на 30.05.2015 г на ПП-I-5, Е-85 км.283+289 гр.Хасково-гр.Димитровград при управление на л.а.Пежо 206 с рег.№******; като е нарушил правилата за движение по пътищата , по непредпазливост е причинил на ищцата средни телесни повреди - счупване на таза и тазобедрената ямка вляво , счупване на кост на лява подбедрица и счупване на лява ключица .
Ищцата представя констативен протокол за
ПТП, протокол за оглед на местопроизшествието с албум .
Според епикриза на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД
– Пловдив ; ищцата е постъпила на 30.05.2015 г с множествени счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза, закрито и е изписана на 01.06.2016 г . Извършено е закрито наместване на тазобедрена става .
Лечението на ищцата е продължило във
ВМА-МБАЛ София за периода 02.06.2015 г -19.06.2015 г . Извършена е операция РС ОМ Ацетабули ет пелвис син.А Модо АО.
Ищцата представя фактура и касова бележка за заплатени на ВМА 2990 лева .
Не се спори между страните и е видно от полица на стр.18 от делото и от справка от ИЦ на ГФ на стр.19 от делото , че ответникът е застраховател по „ГО“ на виновния водач Г. .
Според изслушаната по делото комплексна експертиза на вещите лица д-р Е.И. и инж.А.М. ; ищцата е била пътник на задна лява седалка на бус „Форд Транзит“ , който е бил оборудван с предпазни колани .
Виновният водач Г. е отнел предимство на буса , в който е пътувала ищцата , като ударът е бил челен плъзгащ страничен в лявата странична част на л.а.Пежо 206. Ищцата е бил без предпазен колан , но поради характера на удара и увреждания от деформации на самото купе , предпазният ефект на колана би бил незначителен . Счупването на таза и на левия малък пищял представляват трайно затруднение на движението на левия крак за повече от 30 дни . Счупването на таза е в областта на ямката , където навлиза главичката на бедрената кост Счупването на лявата ключица представляват трайно затруднение на движението на левия крак за повече от 30 дни. В първите 7-10 дни са били налице значителни болки , както и при наместването на костите . Имобилизацията на лява ръка е било за 4-5 седмици , за малкия пищял – около 4 седмици , а по отношение на счупените кости на таза не трябва да се стъпва за най-малко 2 месеца . Общо възстановителният период е бил 2 месеца за ключицата , 6 седмици за малкия пищял и около година за счупването на тазовия пръстен . Няма медицински документи за усложнения , но е възможно да настъпи посттравматична артроза поради счупването на тазовия пръстен . Разходите за консумативи /метални елементи/ за счупването на тазовия пръстен и ацетабулума са във връзка с ПТП .
При прегледа на ищцата вещото лице И. установява оток от 1,5 см кореспондиращ с костен калус в областта на счупването на лявата ключица . На хълбока ищцата има белег от операция с размери 14/1,5 см , както и деформация на тазовия пръстен . Установяват се и белези на лява подбедрица и колянна става . Няма ограничения в движенията на лява ръка и ляв крак . При бъдещо раждане , поради деформация на тазовия пръстен , се налага Цезарово сечение .
Според разпитания пред съда свидетел И.М. /майка на ищцата/ ; след ПТП Л. била със счупен таз и не можела да мърда . В Пловдив казали на свидетелката , че дъщеря й ще остане 100 % инвалид и няма да се оправи . Ищцата не можела да мърда и говорела , че ще се самоубие . Три месеца ищцата не можела да стъпи на крака, страхувала се да се вози в кола и имала нужда от помощ . И към ноември 2017 г чувства изтръпване на тялото и не може да ходи продължително време .
Според разпитания пред съда свидетел М.Г.след
ПТП ищцата била в шок . Три месеца била на легло и на инвалидна количка . След това си заминала на Димитровград и ходела с патерици на училище , но била много разстроена . Все още има притеснения от операцията и от белезите , които са й останали .По-лесно се уморява и се оплаква от изтръпвания .
Разпитаният пред съда свидетел П.Г. заявява , че не си спомня нищо конкретно за катастрофата .
При така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното :
Предявени са преки искове по чл.226 КЗ
/отм./ за обезщетение от пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач .
Претендираните обезщетения произтичат от следните обстоятелства : причинна връзка от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се , че от деянието са настъпили неимуществени вреди /болки и страдания/ от посочените увреждания ; както и имуществени вреди /разходи за лечение /.
Прието е за безспорно между страните , че ответникът е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач . Приложим е КЗ /отм./ тъй като полицата е от 2015 г - § 22 от ПЗР на КЗ .
В случая е налице влязло в сила решение по чл.78а НК срещу виновния водач П.Н.Г. за процесното ПТП /деликт/ . Съгласно решение №47 от 23.07.2012 г по т.д. № 340/2011 г, ТК , І ТО на ВКС и разясненията в Тълкувателно решение №2 от 28.09.2011 г на ОСГТК на ВКС влязлото в сила решение по чл.78а НК е задължително за гражданския съд , разглеждащ гражданските последици от деянието /чл.300 ГПК/ , относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. С това решение наказателният съд се произнася по същия кръг от въпроси относно престъпното деяние и дееца, като разликата се състои само във вида на отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца (както е в конкретния случай). Деянието си остава престъпление , а не административно нарушение.
Следователно , настоящият съд е длъжен да приеме , че деянието на виновния водач е извършено така както е прието в решението по чл.78а НК , както и че това деяние е противоправно и виновно. Поведението на пострадалия /ищцата/ не е предмет на присъдата, като в случая евентуално съпричиняване не е елемент от състава на престъплението. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици на деянието, с оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса , следва да се установят конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на предявения срещу застрахователя иск. Без значение е дали за същите са събрани доказателства в хода на наказателното производство / решение №85 от 03.08.2016 г по т.д.№1047/15 г на ВКС , II ТО, решение №55 от 30.05.2009 г по т.д.№728/08 г на ВКС , I ТО и решение №43 от
16.04.2009 г по т.д.№648/08 г на ВКС , II ТО/.
В случая при наличието на влязло в сила решение по чл.78а НК , реално спорът между страните се концентрира около въпроса за евентуално съпричиняване от ищцата на ПТП и за размера на обезщетението .
Настоящият съд приема , че в случая не е доказано от ответника да има съпричиняване от страна на ищцата на ПТП респ.на вредите от него . Ответникът релевира съпричиняване поради това , че ищцата е била без правилно поставен предпазен колан . Комплексната експертиза установява , че ищцата е била без предпазен колан , но това няма значение в случая , защото ударът е бил челен плъзгащ страничен в лявата странична част на л.а.Пежо 206. Поради характера на удара и настъпилите увреждания поради деформации на самото купе ефектът от фиксиране с колан би бил незначителен . Следователно възражението за съпричиняване не е доказано от ответника .
При доказан ФС на деликта , вкл.нанасяне на процесните увреждания като средни телесни повреди, както и при недоказано съпричиняване от ищеца съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението . При преценка по чл.52 ЗЗД съдът взема предвид характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици настъпили в резултат на телесните увреди.
Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .
В случая като обстоятелства обосноваващи сравнително висок размер на обезщетението следва да се отчетат /на база СМЕ , която се кредитира изцяло/ :
- наличието на счупвания - на таза в областта на тазобедрената ямка вляво , на лява подбедрица и на лява ключица ;
- наложили се операции – закрито наместване на тазобедрена става , операция на таза ;
- продължително възстановяване - имобилизацията на лява ръка е било за 4-5 седмици , за малкия пищял – около 4 седмици , за счупените кости на таза не трябва да се ходи най-малко 2 месеца , а пълното възстановяване е след около година ;
- остатъчни белези , които са неприятни тъй като ищцата е млада жена .
Като обстоятелства обосноваващи сравнително по-нисък размер на обезщетението спрямо претендираното в случая трябва да се отчете :
- възстановяване в много голяма степен за 3-4 месеца , като липсват данни за трайни увреждания /извън деформация на таза/ и усложнения.
Съдът не кредитира показанията на св.И.М. , които са доста преувеличени и не кореспондират с медицинската част на комплексната експертиза ;
- ищцата е започнала да ходи на училище с патерици около
3 месеца след травмите , тъй като е жизнена и в млада възраст. Съдът кредитира показанията на св.Генчева , освен в частта им за преразказ на оплаквания на ищцата от продължаващи изтръпвания и дискомфорт ;
- не се доказаха съществени психически проблеми на ищцата , освен нормалните в случая страхове и притеснения ;
- твърдения за невъзможност за естествено раждане на деца не са релевирани в исковата молба и не следва да се вземат предвид .
Като цяло , макар че се касае за няколко счупвания , болките и страданията на ищцата са били нормалните и обичайните в такива случаи , а възстановяването е било дори по-бързо от сходни случаи . Обезщетението на ищцата трябва да е в обичайните за подобни случаи размери .