Решение № 7031 от 18.12.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11288/2023
- Вид
- Решение № 7031
- Подписан
- 18.12.2024
- В сила
- 18.12.2024
- Състав
- Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Виктория Валентинова Грънчарска
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411, изр. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 2, т. 7 · Кодекс за застраховането
- чл. 571 и сл. · Кодекс за застраховането
- чл. 575 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 7031 гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Здравка Иванова
Членове:
Наталия П. Лаловска
Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100511288 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Д.з.“ АД, срещу решение № 10145/14.06.2023г., постановено по гр.д. № 30538/2021г. по описа на СРС, 68-и състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника ЗД „Е.“ АД частичен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ, за сумата 100 лева, от общ размер 250.61 лева, представляваща неизплатен остатък от регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по щета № 210229885/2017г. за имуществени вреди по лек автомобил марка „Волво ХЦ 60“ с рег. № СА **** ТК, следствие на ПТП от 28.01.2017г., настъпило в гр. София, Околовръстен път.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради допуснати от съда процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. По делото било безспорно, а и от извършеното от ответника частично плащане по претенцията на ищеца се установявало основанието на иска – валидното правоотношение по застраховка ГО на автомобилистите на застрахования при ответника л.а. „Мерцедес“ с рег. № СА **** МВ, валидно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“, сключена с ищеца за застрахования л.а. марка „Волво ХЦ 60“ с рег. № СА **** ТК, че ищецът платил застрахователно обезщетение по имуществената застраховка в общ размер 1 011.19 лева, покана до ответника да плати 1 026.19 лева с вкл. 15 лева ликвидационни 1 разноски, доброволно погасяване на регресното вземане в размер на сумата 775.58 лева. В нарушение на съдопроизводствените правила СРС отказал да отдели за безспорни горните обстоятелства по реда на чл. 153 ГПК, а впоследствие отхвърлил иска, поради недоказване на валидно сключен договор за застраховка ГО с ответника, което не се установявало от представената справка от ГФ. Ищецът оспорва този извод на съда – позовава се на чл. 295, ал. 7 КЗ (отм.) , респ. чл. 571 и сл. КЗ, чл. 575 КЗ, Наредба № 54/30.12.2016г. за регистрите на ГФ, ТР № 1/23.12.2015г. ОСТК на ВКС.
Моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът да бъде изцяло уважен.
Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗД „Е.“ АД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Признаването на факти и обстоятелства от страните по делото не било обвързващо за съда със задължителна сила. Необходимата форма за действителност била застрахователната полица. Ищецът не ангажирал и доказателства за валидно правоотношение по имуществената застраховка „Каско“, което следвало да стори предвид изричния отказ на СРС да отдели обстоятелствата за безспорни. Налице бил изключен риск – чл. 7.17 ОУ по полицата „Каско на МПС“. На следващо място излага, че в случая и двамата водачи се съгласили, че гумата на л.а. „Мерцедес“ с рег. № СА **** МВ се откъснала поради неизправното състояние на пътя, отговорност за което носела Столична община, противоправно поведение на водача на л.а. „Мерцедес“ не било установено, а последното било предпоставка за възникване на отговорността по застраховка ГО на автомобилистите. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника Столична община не депозира писмен отговор на въззивната жалба. В хода на въззивното производство поддържа становище за неоснователност на жалбата. По делото неизяснен останал механизмът на ПТП и наличието на валидно застрахователно правоотношение, поради което решението на СРС било правилно и следвало да бъде потвърдено.
Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски пред въззивния съд.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неговата правилност на въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:
Със сезиралата съда искова молба ищецът „Д.з.“ АД твърди, че по договор за 2 застраховка имущество „Каско“ заплатил на застрахования сума в общ размер 1 011.19 лева, представляваща застрахователно обезщетение за щети на МПС, настъпили в резултат от ПТП, реализирано на 28.01.2017г., в гр. София, на Околовръстен път, при следния механизъм: при движение на л.а. „Мецедес“ с рег. № СА **** МВ се откъснало парче от неговата предна лява гума, което отхвръкнало и ударило насрещно движещият се автомобил „Волво ХЦ 60“ с рег. № СА **** ТК и му причинило щети в предната част – броня и решетка. Гражданската отговорност на л.а. марка „Мерцедес“, с рег. № СА **** МВ, към датата на ПТП била застрахована при ответното дружество.
Поканен, ответникът не изпълнил в цялост задълженията си по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ по предявената от ищеца регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение за сумата 1 026.19 лева, от които 15 лева – ликвидационни разноски, като останал задължен за разликата от 250.61 лева. Ищецът моли съдът да му присъди сумата 100 лева – част от дължимия остатък, ведно със законната лихва от датата на депозиране на ИМ в съда – 31.05.2021г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.
Ответникът ЗД „Е.“ АД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба. Признава, че към датата на ПТП бил застраховател на гражданската отговорност за л.а. марка „Мерцедес“, с рег. № СА **** МВ и че по предявената от ищеца претенция, преди процеса, доброволно заплатил сумата 775.58 лева с вкл. ликвидационни разноски. Оспорва представения ДКП, механизма на ПТП, вината на водача на л.а. марка „Мерцедес“, с рег. № СА **** МВ. Видно било, че по време на движение, следствие на преминаване на л.а. марка „Мерцедес“, с рег. № СА **** МВ, през дупка на пътя, се откъснало парче от предната му лява гума, което ударило л.а. марка „Волво ХЦ 60“ с рег. № СА **** ТК, виновно поведение на водача на л.а. марка „Мерцедес“, с рег. № СА **** МВ, предвид на което отговорността на ответника не следвало да бъде ангажирана, отговорността била на Столична община, която носела задължението да поддържа пътя в изправно състояние. В условията на евентуалност твърди съпричиняване на вредоносния резултат от Столична община. Твърди изключен от имуществената застраховка „Каско“ риск – чл. 7.17 ОУ на ищеца, предвид на което неоснователно последният платил обезщетение по имуществената застраховка „Каско“. Оспорва причинно-следствената връзка между щетите и ПТП – не всички констатирани, отремонтирани и заплатени вреди били следствие на това ПТП, ищецът изплатил необосновано висок размер на застрахователно обезщетение, надписани били материали и труд. Твърди съпричиняване на водача на л.а. марка „Мерцедес“ с рег. № СВ **** АС – управлявал автомобила с несъобразена скорост, не спазил дистанция. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника Столична община депозира писмено становище, с което моли исковете на ищеца да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Намира, че по делото не се установявало мястото на 3
ПТПы предвид на което не било установено, че ПТП настъпило на пътен участък, задължението за поддържането на който се носело от общината. Не били налични данни за вида и характеризиращите белези на твърдяното пътно препятствие, позовава се на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и твърди, че водачът не се съобразил с условията на пътното платно, могъл да избегне препятствието. Оспорва причинно-следствената връзка на настъпилите вреди и твърдения механизъм на ПТП, оспорва предявения иск и по размер.
За да бъде уважен предявен иск с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП застрахователното правоотношение между него и увреденото лице по имуществена застраховка „Каско“, валидно застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на щетата по застраховка „Гражданска отговорност“, настъпилото ПТП и неговия механизъм, причинените вреди, тяхната стойност и причинно-следствената връзка между ПТП и вредите, причинени или по вина на застрахования при ответника водач в някоя от хипотезите по чл. 493, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2 КЗ, или в случаите, когато ПТП е причинено не по вина на водача на автомобила в хипотезите на чл. 493, ал. 2, т. 3 – 7 КЗ – предпоставките по съответната хипотеза.
В случая ищецът с исковата молба е посочил изчерпателно фактите, от които произтича исковата му претенция. Макар и в изложението на исковата молба да употребил израз, че автомобил „Мерцедес“ бил управляван от „виновния“ водач Р.Д., ищецът не е изложил никакви факти, от които да следва виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил. От подробно описания механизъм на ПТП и искането да бъде осъден ответникът да заплати определена сума, следва да се приеме, че отговорността на ответника, като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в случая се ангажира от ищеца на основание разпоредбата на чл. 493, ал. 2, т. 7 КЗ, съгласно която застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди, вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, произтекли и от моторното превозно средство като вещ по чл. 50 ЗЗД.
Отговорността по чл. 50 ЗЗД е за увреждане, което е последица от специфичните качества на дадена вещ, без връзка с действия или бездействия на лицата, които я ползват или под чийто надзор е тя. Това е безвиновна, гаранционнообезпечителна отговорност, която настъпва при причинени вреди в резултат на свойства, качества или дефекти на самата вещ, а не на действия, свързани с нейната правилна експлоатация /в този смисъл ППВС № 17/18.11.1963 г. /. Според т. 3 от 4
ППВС № 4/1975 г. налице е отговорност по чл. 50 ЗЗД, когато при ползването на вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила.
Отговорността е налице и в случаите, когато не е известна причината за повредата на вещта, от която са произлезли вредите.
Страните по делото не спорят и от представената по делото застрахователна полица № 0320169907016188 от 18.10.2016г. се установява, че на същата дата ищецът и „Мото Пфое“ ЕООД /собственик на застрахованото МПС съгласно свидетелство за регистрация на л. 24 от преписката на делото/ сключили в законовоустановената писмена форма договор за имуществена застраховка „Каско“ за МПС марка „Волво“, с рег.№ СА **** ТК, с клауза „Пълно Каско“, съобразно общите правила на застрахователя, приложени по делото. Страните по имуществената застраховка договорили застрахователна сума от 25 000 евро и период на покритие на застраховката от 19.10.2016г. до 18.10.2017г.
От писмените доказателства по делото – двустранен констативен протокол за ПТП от 28.01.2017г., искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от 30.01.2017г., опис-заключение за вреди на МПС от същата дата, както и от изслушаното основно и допълнително заключение на САТЕ, се установява, че в срока на застрахователното покритие на имуществената застраховка, на 28.01.2017г., около 10.15 часа, застрахованият автомобил, с водач А.Т., се движил по Околовръстен път, гр. София, когато в района на Голубляне от насрещно движещия се л.а. марка „Мерцедес“ с рег. № СВ **** АС, с водач Р.Д., се откъснало парче от предна лява гума, което отхвръкнало и ударило в предната броня застрахования при ищеца автомобил марка „Волво“, с рег.№ СА **** ТК. В двустранно подписания от водачите ДКП за ПТП водачът Т. отразил, че автомобилът му бил ударен от откъсната гума от насрещен автомобил, а водачът на л.а. марка „Мерцедес“ с рег. № СВ **** АС, Р.Д. отразил, че в движение гумата се откъснала след дупка. Противно на доводите във въззивната жалба, ДКП не обективира твърдяното съгласие и на двамата водачи, че гумата се откъснала вследствие на неизправното състояние на пътя, а единствено такова изявление на застрахования при ответника водач Д..
Разпечатката съдържа 31 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/153d3966-1fbe-4069-9811-d32c9df2af5a