Решение № 133 от 18.06.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Враца, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Милена Й. Софронова като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно гражданско дело № 20261400500176 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 21022/17.03.2026 г., подадена от Ц. Д. Р. с ЕГН: ********** чрез ЧСИ И. Ц. с рег. № 899 и район на действие - Окръжен съд - Враца, длъжник по изпълнително дело № 20238990402356 по описа на същия ЧСИ, насочена срещу Разпореждане № 1047/05.03.2026 г, издадено от ЧСИ, което длъжникът намира за неправилно. Длъжникът по същество твърди, че ЧСИ е насочил изпълнение върху имущество, което има характер на несеквестируемо - вземанията по банковата му сметка в Уникредит Булбанк АД, които до размера на постъпилите пенсии за инвалидност са негов несеквестируем доход. Оплаква се, че поради задържането му в Република Гърция не е могъл да обжалва действията своевременно. Твърди, че за периода от 01.02.2024 г. до 10.06.2024 г. се е ползвал от сумата от общо 2580 лв., която сума е изтеглена от сестра му посредством дебитната му карта. Цялата сума на пенсията, получена от налагане на запора до 31.03.2025 г. възлизала на 7000 лв., като счита, че сумата над размера от 2580 лв. следва да му бъде възстановена. Моли ЧСИ да издаде справка за сумите, които са разпределени към взискателя за периода от 01.02.2024 г. до 01.04.2025 г., както и справка за всички суми, постъпили към нея от сметката му в Уникредит Булбанк АД.

Моли разпореждането да бъде отменено поради нарушение на материалния закон, изразяващо се в прихващане и разпределение на суми, които 1 съставляват несеквестируем доход, както и съдът да разпореди възстановяване на несеквестируемия му доход.

Постъпили са писмени възражения в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК от взискателя с изх. № 23701/26.03.2026 г., в които дружеството излага доводи за неоснователност на жалбата на длъжника. Счита, че сумата в размер от 855,64 евро, която била постъпила по сметка на ЧСИ, е придобила характер на спестявания, защото длъжникът не е правил тегления на суми за месеците юли, август, септември и октомври 2024 г., поради което несеквестируемият й характер е отпаднал и подлежи на изпълнение. Поради това счита действията на ЧСИ за законосъобразни. В случай на уважаване на жалбата и претендиране на присъждане на адвокатско възнаграждение, моли то да бъде сведено до минимум.

В мотиви с изх. № 12703/26.03.2026 г. по изп. д. 2356/2023 г., представени от ЧСИ относно жалба с вх. № 21022/17.03.2026 г., е изложено, че на 28.12.2023 г. са наложени запори върху средствата на длъжника, постъпващи по банковите му сметки, както и върху лек автомобил Ауди А4 с рег. № СО3860ВК. Излага се, че длъжникът е уведомен на 03.01.2024 г., че на 09.02.2024 г. е вдигнат запорът по банковата му сметка в Уникредит Булбанк АД. Поради неплащане на 19.06.2024 г. било изпратено ново запорно съобщение до Уникредит Булбанк АД с изх. № 7152/09.02.2024 г., като впоследствие на 12.11.2024 г. по изпълнителното дело постъпила сума в размер на 855,64 евро. След това ЧСИ излага хронологията на сезирането му от длъжника с молба от 04.02.2026 г. и исканията на лицето. Посочва се, че на 17.03.2026 г. по сметка на ЧСИ е постъпила сума в размер на 1257,89 евро.

ЧСИ излага още, че длъжникът бил освободен от затвора на 23.12.2025 г., както и че е установил от представените писмени доказателства, че по сметката му са постъпили сумите от 1500 лв. през януари 2024 г. с основание “усвояване на кредит”, която нямало данни да е изтеглена от длъжника, както и сумата от 702 лв. - внесени на каса на 15.02.2024 г. Също така длъжникът бил теглил суми от банкомат през февруари, март, април, май и юни 2024 г.

Позовава се на тълкувателно решение № 2/2013 г., като твърди че сумите над несеквестируемия доход, постъпващи по банковата му сметка, подлежат на изпълнение, като сумата от 855.64 евро е придобила характер на спестяване, което не е несеквестируемо, а постъпилата през януари 2024 г. сума от 1500 лв. нямало данни да е изтеглена. Отбелязва, че макар и лишен от свобода, длъжникът не е бил лишен от право на кореспонденция в затвора. Намира жалбата за неоснователна.

По делото от ЧСИ не са представени постановления за разпределения на суми, единствено в мотивите си ЧСИ признава, че по делото са постъпили определени суми от 2024 г. до сегашния момент.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

Срещу жалбоподателя е образувано изпълнително дело № 20238990402356 с взискател „ЕОС Матрикс“ ЕАД въз основа на изпълнителен 2 лист от 29.09.2023 г., издаден от Районен съд-Враца по ч.гр.д. № 2455/2023 г. по описа на същия съд. В хода на изпълнително дело е наложен запор първоначално през декември 2023 г., като на 03.01.2024 г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение и е уведомен за наложения запор.

Той е поискал и е договорено разсрочване на задължението му, поради което запорът е бил вдигнат през февруари 2024 г. Поради преустановяване на уговорените плащания от негова страна през юни 2024 г. отново е наложен запор върху банковите сметки на длъжника до размера на задължението му от 11 726,95 лв., с изключение на сумите, посочени от чл. 13 от Закона за семейните помощи, Правилника за прилагането на Закона за социалното подпомагане, чл. 114а от Кодекса за социалното осигуряване, суми до размера на минималната работна заплата, постъпващи от пенсия, трудовото възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и пропорционално определената несеквестируема част от това вземане, определена за текущия месец.

Съобщението за този нов запор не е било връчено на длъжника - това се удостоверява от двете запорни съобщения, които са върнати на ЧСИ на дата 26.06.2024 г. и на дата 08.07.2024 г. с отбелязване, че лицето е напуснало адреса.

С молба с вх. № 09532 от 04.02.2026 г. длъжникът е уведомил ЧСИ, че е търпял наказание “лишаване от свобода” в Република Гърция, оплаква се от насочване на изпълнението към суми, които са с характер на несеквестируеми, тъй като са от пенсия за инвалидност, и моли ЧСИ да му възстанови сумите, инкасирани през 2024-2025 г., след като прихване сумата от 800 лв. по дълга.

Вследствие постъпилата молба ЧСИ е изискало от длъжника да представи доказателства за задържането му и извлечения от банковата му сметка, каквито длъжникът е представил, след което с Разпореждане № 1047/05.03.2026 г. ЧСИ е отказал да възстанови каквито и да било суми, постъпили по сметка през 2024 г., поради липса на основание.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че на 12.11.2024 г. от банковата сметка на длъжника в „Уникредит Булбанк“ е нареден единствен превод към ЧСИ И. Ц. в размер на 1 673,49 лв. Натрупаната наличност по същата сметка непосредствено преди този превод е 2 271,81 лв. Вещото лице сочи, че по сметката са постъпвали пенсии в размер на 493,48 лв. месечно и социални плащания в размер на 36,82 лв. От таблица №1 следва, че към момента на спорния превод длъжникът е запазил по сметката си общо 598,32 лв., представляващи пълния размер на последната преведена пенсия от 493,48 лв. и социално плащане 36,82 лв., както и сумата от още 68,02 лв.

При така изложеното от фактическа страна съдът намира следното по правото.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице – длъжника, и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което 3 подлежи на съдебен контрол по аргумент от чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК. Отказът за връщане на "неправомерно" събрани суми сам по себе си не е от действията, посочени в чл. 435, ал. 2 ГПК, но съдът намира, че по същество длъжникът с жалбата си оспорва насочването на изпълнението срещу доход, който намира за несеквестируем, а възстановяването на тези суми е поискано като следствие на отмяната на незаконосъобразното според него действие по принудителното им събиране. С оглед на това жалбата е допустима. По същество съдът я намира за неоснователна.

В мотивите на т. 13 от ТР № 2/2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения относно въпроса с несеквестируемостта на трудовото възнаграждение или другото възнаграждение за труд, както и върху пенсията, когато длъжникът ги получава по банкова сметка. Съгласно чл. 446а, ал. 1 от ГПК, ако доходите са постъпили по банковата сметка на длъжника (както е в случая), тяхната несеквестируемост (пълна или частична) ще се запази само ако сумата е постъпила по банковата сметка не по-рано от един месец от налагането на запора. Налагането на запор върху такава сметка не прави тези постъпления изцяло секвестируеми. Секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред плащане, тъй като това са спестявания на длъжника, а несеквестируемата част от последното плащане се определя съгласно изложението по т. 3 от посоченото Тълкувателното решение.

Предвид гореизложеното следва да се приеме, че налагането на запор на сметките на длъжника само по себе си не е незаконосъобразно и не е в противоречие с разпоредбите относно несеквестируемия доход на длъжника, ако изпълнението върху постъпленията по тези сметки се извършва при спазване на разпоредбите на чл. 446 ГПК и чл. 446а ГПК. Ако средствата са постъпили по банковата сметка на длъжника след налагането на запора, както и един месец преди това, за тях се прилагат правилата за пълна и частична несеквестируемост по чл. 446 ГПК и чл. 446а ГПК. Ако обаче средствата са постъпили по банковата сметка преди един месец от налагането на запора, то те са напълно секвестируеми. Въпреки, че нормата обвързва срока с момента на налагането на запора, аналогично е третирането на сумите и след този момент, като секвестируеми са и средствата, неизтеглени от длъжника преди постъпване на последното по ред плащане. Когато лицето задържа несеквестируеми или изключени от принудително изпълнение суми в банковата си сметка и не ги изразходва в рамките на един месец, се приема, че то няма нужда от тях през съответния период, което има за последица отпадане на законовата защита. Тези суми придобиват характер на спестявания, които лицето може да си позволи да не изразходва за ежедневните си нужди, като по този начин те стават годен обект, върху който да се насочи принудително изпълнение. Такъв е настоящият случай.

Установява се от данните по делото, че последният запор върху предметната банкова сметка на длъжника, е наложен на 19.06.2024 г., като в запорното съобщение е посочено, че следва да се изпълнява само върху 4 секвестируемите суми, постъпващи по сметките на длъжника. От експертното заключение се установява, че не е изпълнявано върху вземания на длъжника по банковата му сметка до 12.11.2024 г. Към този момент, в който е преведена сумата от 1 673,49 лв. от банковата сметка на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД към сметката на ЧСИ И. Ц., по същата сметка е била налице натрупана наличност в размер на 2 271,81 лв. Това също така означава, че след извършване на превода по изпълнителното дело по сметката на длъжника е останала сума в размер на 598,32 лв., включваща в пълен размер последната преведена по сметката пенсия от 493,48 лв. и социално плащане от 36,82 лв., както и средства над този несеквестируем минимум, поради което не е било засегнато правото на длъжника да получи и задържи несеквестируемата част от доходите си.

В случая длъжникът не се е разпореждал с постъпилите средства в продължение от почти 6 месеца, което ги превръща в годен обект на принудително изпълнение, а действието по принудително изпълнение е насочено към спестяванията след изтичане на едномесечен период от постъпването им, като последната месечна пенсия е оставена по сметка.

Както вече се изложи, тълкуването на законовите разпоредби във връзка с разясненията, дадени в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, води до извод, че забраната за принудително изпълнение върху определени вземания и забраната за насочване на изпълнението върху несеквестируеми имущества се отнасят само по отношение на такива вземания, които са постъпили по банковата сметка на длъжника не по – рано от един месец преди налагане на запора. Всички останали суми по сметката, макар и поначало същите да са възникнали от несеквестируеми вземания или върху тях да не се допуска принудително изпълнение, придобиват характера на спестявания и върху тях принудително изпълнение може да се насочва и то в пълен размер. Същият извод следва и когато сумите са постъпили в рамките на един месец преди налагането на запора върху вземането, но длъжникът не се е разпоредил с тях в продължение на повече от един месец след налагането на запора. Те отново придобиват характер на спестявания. В този смисъл е и практиката на други окръжни съдилища, например Решение № 3980 от 3.07.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5119/2024 г., Решение № 395 от 15.04.2026 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 610/2026 г., др.