Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1701 от 26.06.2013, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 4021/2012
Вид
Решение № 1701
Подписан
26.06.2013
В сила
11.02.2014
Състав
КРЕМЕНА САЙКОВА ДАНАИЛОВА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.26, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.227, ал.1, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.34, ал.1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 53 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 53, ал. 1, т. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 53, ал. 1, т. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.53, ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 53, ал. 3 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.54, ал.1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.54, ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • § 1, т. 13 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.15, ал.3 · Закон за нормативните актове
  • чл.112, б."а" · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№………… гр. Варна, 26.06.2013 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – гр.Варна,

Второ отделение, ХХIХ състав в публично заседание на единадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:

СЪДИЯ:

Кремена Данаилова при секретаря Г.Б. като разгледа докладваното административно дело №4021 по описа за 2012 г. на Административен съд – гр.Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР.

Образувано е по жалба на Н.Щ.Н. ЕГН

*********, срещу Заповед № КД-14-03-2229/29.08.2012 г. на началника на СГКК-гр.Варна, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастрални регистри /КККР/, представляващо вписване в кадастралните регистри за самостоятелен обект с сграда /СОС/ с идентификатор *** като собственик П.Н.Д. съгласно документ н.а. №149 от 24.04.1977, том 21, рег. № 5247, дело 5779 и е разпоредено в кадастралния регистър за СОС с идентификатор *** да се заличи Н.Щ.Н., вписан с документ за собственост н.а. № 167, том LXXІІ, рег. 17633, дело 19382 от 20.11.1997 г.

Жалбоподателят сочи, че с договор за дарение, сключен на 20.11.1997 г. с нот. акт № 167/1997 г. имотът е бил дарен от П.Н.Д. на Н.Щ.Н.. Извода на административния орган, че П.Н.Д. следва да се впише като собственик на имот *** е необоснован.

Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът - Началник на СГКК – гр.Варна, оспорва жалбата, претендира присъждане на сторени разноски в производството, за което е представен списък – л.43.

Заинтересована страна – П.Н.Д., редовно призована не е взела участие в проведено открито съдебно заседание и не е изразила становище по спора.

Административният съд, след като се запозна с твърденията, изложени в жалбата, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл. 168 от АПК, прие за установено следното:

Със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ за територията на административен район „Приморски” /без територията на КК „Златни пясъци, приморски парк „Салтанат” и морска градина „Горчивата чешма”/. Същата е обнародвана в ДВ бр.100/21.11.2008 г.

Видно от Схема № 28762/02.11.2012 г. на СОС издадена от началник на СГКК- Варна /л.25/ с ид. № ***/, като собственик на СОС – жилище, апартамент с ид. № *** е записан Н.Щ.Н., съобразно н.а. № 167, том LXXІІ, рег. 17633, дело 19382 от 20.11.1997 г., адреса на имота е гр.Варна, ул. Карамфил, бл.15, вх.В, ет.8, ап.114.

С Решение №1036/29.07.2011 г. постановено по гр. д. №2402/2010 г. по описа на Окръжен съд – Варна, влязло в законна сила на 05.07.2012 г. и вписано в книгите по вписванията на 03.08.2012 г. е отменен договор за дарение сключен на 20.11.1997 г. между П.Н.Д. с ЕГН **********, в качеството на дарител и Н.Щ. Н. ЕГН **********, в качеството на надарен на недвижим имот, представляващ апартамент 114, находящ се в гр.Варна, ул.

Карамфил бл.15, вх.В, ет.8, обективиран в н.а. № 167, том LXXІІ, рег. 17633, дело 19382, том 204 209, по иска на П.Н.Д., на основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД.

От П.Н.Д. е депозирано заявление вх.№ 94-22491/14.08.2012 г. до СГКК – Варна, с искане за изменение на КККР относно имот с ид. ***. По искане на СГКК е представен и н.а.

№149, том ХХІ, дело № 5779/97 г. от 24.04.1997 г., съгласно който П.Н.Д. е придобила, чрез покупко – продажба ап.114, в гр.Варна ул. Карамфил, бл.15, вх.В, ет.8.

Съставен е Акт № 804/29.08.2012 г. за непълноти и грешки в СОС *** от старши експерт при СГКК – Варна, който е подписан от съставителя и процесуален представител на П.Н.Д..

Последвало е издаване на оспорената заповед.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на производството: Образувано е срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт по смисъла на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Заповедта е съобщена на 10.09.2012 г. – л.23, жалбата е депозирана на 20.09.2012 г., т.е. в установения срок по чл.149, ал.1 от АПК от лице с правен интерес от оспорването предвид това, че с оспорения административен акт се засяга имот относно, който жалбоподателя е бил записан, като собственик. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд, съгласно чл.54, ал.2 от ЗКИР. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на жалбата.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Със Заповед № РД-13-59/16.03.2012 г. изпълнителния директор на АГКК е делегирал правомощията си по чл.54, ал.1 от ЗКИР на началниците на СГКК. Оспорената Заповед № КД-14-03-2229/29.08.2012 г. е издадена от началника на СГКК-Варна, в качеството му на материално компетентен орган, съгласно делегираните му на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР правомощия от изпълнителния директор на АГКК.

Административното производство е инициирано по заявление на П.Н.Д. вх.№94-22491/14.08.2012 г. като е поискано изменение на кадастралните данни в КРНИ, съобразно приложено, влязло в сила съдебно решение.

Към момента на предявяване на молбата по чл. 58, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри на МРРБ като собственик на имот с ид. № *** е записан Н.Щ.Н., поради което същият е заинтересувано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР ЗКИР в инициираното производство по чл. 54, ал. 1 ЗКИР.

Жалбоподателят не е представил доказателства за внесен депозит, в предоставения срок за изготвяне на назначена от съда съдебно – техническа експертиза, поради което същата е заличена и съдът приема, че жалбоподателят не оспорва, че имота, който е придобил чрез дарение – н.а. № 167/1997 г. е с ид. №*** и че имот описан в н.а. № 149, том ХХІ, дело № 5779/1997 г. от 24.04.1997 г. е идентичен с имот с ид.

№***.

Естеството на поисканото изменение е производство по реда на чл. 53, чл. 1, т. 1 ЗКИР – за поправка на непълноти или грешки в кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. Съгласно определението на § 1, т. 10 от Наредба № 3 от

28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри "непълноти или грешки" по смисъла на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР са несъответствията в данните за недвижимите имоти, които са съществували към момента на одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри, съответно в одобрения кадастрален план, спрямо действителното им състояние.

Хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР /изменение на КККР, когато са одобрени при нарушение на закона/ е неотносима към настоящия казус, тъй като, за да е приложима посочената разпоредба следва да са налице нарушения на процесуалния и на материалния закон при одобряването на кадастралната карта и регистър, изразяващи се в съществени нарушения на процедурата и действията на длъжностни лица със съответна компетентност, на материалноправни норми, изразяващи се в игнориране или несъобразяване със субективните права на отделните субекти на административното правоотношение. Не е направено и искане за нанасяне на допълнителни кадастрални данни по реда на чл.34, ал.1 от ЗКИР, поради котето и хипотезата на чл.53, ал.1, т.3 е неприложима в случая.

След като изменението на КККР е по реда на чл. 53, чл. 1, т. 1 ЗКИР, съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, непълнотите и грешките се установяват с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Уредбата е детайлизирана в чл. 62 от Наредба № 3/28.04.2005 г. на МРРБ като според чл. 62, ал. 3 при неподписване на акта от заинтересувано лице обстоятелството се отбелязва от съставителя и службата по кадастъра издава отказ за отразяване на непълнотата или грешката.

Изключението от въведеното изискване е предвидено с чл. 62, ал. 5 от наредбата, като акт за непълноти и грешки не се подписва от пряко заинтересуваните лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение и когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници. Нормата на чл. 62, ал.5, пр.2 от Наредба №3/2005 г. противоречи на чл.53, ал.2 от ЗКИР и не следва да се прилага съобразно чл.15, ал.3 от ЗНА.

Нормата на чл.62, ал.5, пр.1 от

Наредба №3/2005 г. на МРРБ е приложима в случая, поради това, че е налице влязло в сила съдебно решение, с което е отменено дарение, по силата на което Н.Щ.Д. е бил собственик на СОС с № ид. №***. Решение № 1036/29.07.2011 г. по гр. д. № 2402/2010 г. по описа на Окръжен съд – Варна е влязло в сила на 05.07.2012 г. и е вписано по реда на чл.112, б.”а” от Закон за собствеността в Служба по вписванията – Варна на 03.08.2012 г., том ІХ, № 54, вх. регистър 16260, н.д.

2919. В решението жалбоподателят е записан с фамилно име Н. и ЕГН **********.

Предвид посочване на ЕГН и съвпадение на лично и бащино име, съдът приема, че имената Н.Щ. Н. и Н.Щ.Н. са на едно и също лице, както е приел и административния орган. Посоченото съдебно решение, обвързва жалбоподателя и заинтересуваната страна със сила на присъдено нещо. Законосъобразно ответника не е предоставил акт за непълноти и грешки от СГКК- Варна за подписване от жалбоподателя по арг. на чл.62, ал.5, пр.1 от Наредба №3/3005 г. на МРРБ. Влязлото в сила съдебно решение, е задължително за страните и административния орган и замества съгласието на участниците в производството по чл.53, ал.3 от ЗКИР. След като е налице отменен договор за дарение, който е бил обективиран в н.а. №167/1997 г. следва, че същият няма действие и доводът на жалбоподателя, че се легитимира като собственик на основание на сключен договор за дарение от 20.11.1997 г. с н.а.

№167/1997 г. е неоснователен. След отмяната на дарението се възстановява положението преди това, а именно като собственик на имота се легитимира П.Н.Д. съобразно н.а. № 149, том ХХІ, дело 5779/1997 г. от 24.04.1997 г. На основание чл.25, ал.1, т.4 от Наредба №3/2005 г. на МРРБ законосъобразно същата е записана като собственик на имот /СОС/ с ид. № ***.

За започналото административно производство жалбоподателят не е бил уведомен по реда на чл.26, ал.1 от АПК. Допуснатото процесуално нарушение не е съществено, защото в конкретния случай дори и да беше извършено действието по уведомяване, не би довело до друг правен резултат. В този смисъл правата на жалбоподателя не са били нарушени, включително и правото му на защита.

В оспорената заповед са изложени фактически основания за издаване на административния акт, в пълнота даващи възможност на жалбоподателя да установи срещу какви факти следва да се защитава, а именно, изменението на КККР се извършва с оглед, решение на съд вписвано в Служба по вписванията, с което се отменя договор за дарение сключен на 20.11.1997 г. Посочено е, че заповедта се издава на основание, чл.62, ал.5 от Наредба №3/2005 г., а заявлението от П.Н.Д. е определено като подадено на основание чл. 58, ал.3 и 5 и чл.59, ал.1 от Наредба №3/28.04.2005 г. В този смисъл административния акт съдържа и правилните правни основания за издаването и. Заповедта е издадена при спазване изискването на чл. 59, ал.1, т.4 от АПК.

Заповедта е постановена при правилно приложение на материалния закон и процесуалните правила, не е налице превратно упражнява на правомощията, поради което същата е законосъобразна и не са налице основания за отмяната и.

На основание чл.143, ал.4 от АПК претенцията от страна на ответника за присъждане на минималното възнаграждение за един адвокат е основателна. Видно от Договор за правна защита и съдействие сключен на 04.12.2012 г. между АГКК- София, чрез началника на СГКК – Варна и адв. Г. А. е договорено и платено възнаграждение в размер на 150 лева. От адв. А. е извършено процесуално представителство в о.с.з. на 04.12.2012 г., 18.12.2013 г. 08.01.2013 г. и 05.02.2013 г., поради което изразходваната сума за адвокатски хонорар следва да се присъди на АГКК, към която е административния орган издал обжалвания административен акт, по арг. на чл.2, ал.2 от Устройствен правилник на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Воден от горното и на основание чл.172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр.Варна, Р Е Ш И: