Решение № 65 от 27.02.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. гр. Димитровград, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20255610100493 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.439 вр. чл.124 от ГПК- отрицателен установителен иск.

В искова молба се твърди, че ищецът Ж. Н. Ж., ЕГН **, с адрес: с. *** в края на февруари месец 2025 г. /17-18/ му се наложило да ползва банковата си сметка при банка „ДСК" АД, която от години не я бил ползвал. При активиране на онлайн банкирането си с учудване установил,че сметката му показвала -минус 2 988.26 лв. Недоумявайки какво се случва позвънил в банката и от телефонния разговор със служителка на банката разбрал, че сметката му била запорирана, тьй като срещу него било образувано ИД № 1733/2015 г., заведено от ЧСИ — ** с район на действие ОС — Хасково. Още по озадачен от случващото се, тъй като той нямал спомен да дължи нещо отишъл в РС-Димитровград, за да разбере какво се е случило. От РС Димитровград му отговорили, че срещу ищеца имало издадена Заповед № 381 от 13.03.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Изискал да му бъде издадено копие на Заповедта за изпълнение, ведно със съобщението за връчване. От предоставените му копия Ж. Ж. на 20.02.2025 г. с учудване установил, че срещу него било образувано ЧГД № 459/2012 г. по описа на РС-Димитровград в следствие на което била и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, където било 1 разпоредено да заплати на кредитора „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" СУМАТА ОТ 339.20 лв. по Договор за покупка на стоки или услуги № ***/22.04.2010 г., сумата от 26.24 лв. възнаградителна лихва за периода от 15.09.2010 г. до 15.03.2011 г., сумата от 48.11 лв. - мораторна лихва за периода от 15.10.да 24.02.2012 г. ведно със законната лихва върху главницата считано от 09.03.2012 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 125.00 лв. разноски по делото. Вземането произтичало от следните обстоятелства: сключен договор на 22.04.2010 г. за покупка на стоки или услуги, плащането на вноските по който договор длъжникът е преустановил на 15.09.2010 г. и вземането на кредитора станало предсрочно изискуемо на 15.10.2010 г в пълен размер. На съобщението за връчване било отразено, че е получено на 22.03.2012 г. от неговата майка със задължение да му го предаде, но същата няма спомен за какво става въпрос и не си спомня да е получавал нещо подобно. Отделно от това Ж. Ж. няма също спомен за някакво правоотношение обективирано в договор за кредит посочен по горе. На 19.02.2025 г. Ж. Ж. отишъл в кантората на ЧСИ ** и подал молба да му бъдат издадени копия на документите приложени в ИД № 2015850401733, за което му била връчена само поканата за доброволно изпълнение изх. №№ 83768/14.12.2015 г., както и копие на Изпълнителния лист, без другите налични документи по изпълнителното дело, като общата дължима сума към дата 24.02.2025 г. за погасяване на делото възлизaла на 2991.91 лв. от които:

1531.79 лв. задължение към взискателя; 825.36 лв. задължение към НАП и 643.76 лв. такси съгласко ТТРЗЧСИ. Видно от представените документи от ЧСИ - ** Изпълнителния лист бил издаден на 06.04.2012 г. по ЧГД № 459/2012 г по описа на РС - Димитровград на основание чл. 410 от ГПК, а Уведомлението с изх. № 83768/114.12.2015 г. за образуваното Изпълнително дело издадено от ЧСИ - ** с разписка за връчване му било връчено „лично" с подписа на Ж. Ж. на 21.12.2015 г. След зanознаването с всички приложени документи в ИД № 2015***0401733 по описа на ЧСИ - ** с район на действие ОС - Хасково всички извършени от частния съдебен изпълнител действия не били достигали до знанието на ищеца Ж. Ж., за да може да потьрси правата си срещу тези действия. В настояшия случай, правният интерес за ищеца да предяви отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК е обусловен от предприетите от ЧСИ **, изпълнителни действия и с твърденията му за изтекла погасителна давност на вземането по издадения ИЛ. С нормата на чл.

2

439, ал. 2 от ГПК е специално уредена защита за длъжника при материална незаконосъобразност на изпълнителния процес, чрез оспорване с иск на изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Касаело се за специален отрицателен установителен иск/ОУИ/ за недължимост на изпълняемото право в изпълнителното производство, правният интерес от който за длъжника се изразява в това въз основа на влязлото в сила съдебно решение, с което искът се уважава, да бъде задължен съдебният изпълнител да прекрати с постановление изпълнителния процес. В случая давността е започнала да тече от изтичане на срока за подаване на възражение или от 06.04.2012 г., когато Заповедта за изпълнение е влязла в сила, респективно издаването на изпълнителен лист на 06.04.2012 г. и до датата на поканата за доброволно изпълнение 14.12.2015 г., която на всичкото отгоре не е връчена лично на ищеца както е отбелязано в съобщението за връчване както беше отбелязано по горе, че това не е подписа на Ж. Ж. по образуваното ИД № 2015***0401733 по описа на ЧСИ - ** е изтекъл срок повече от три години, в който не са били предприемани действия на принудително изпълнение, които да са прекъснали погасителната давност на вземането, която е тригодишна и е изтекла към датата на налагането на запора върху банковите сметки. Ето защо предвид горното, следвало да се приеме, че по отношение на вземането от 2991.91 лева, по представен ИЛ от ответника се е осъществил фактическия състав на погасителната давност и предявеният иск /ОУИ/, се явява основателен и като такъв моля да бъде уважен.

Исковата претенция е съдът да постанови съдебен акт, с който да ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че Ж. Н. Ж., ЕГН **********, с адрес: с.

***, НЕ ДЪЛЖИ сума в размер на 2991.91 лева, от които 1531.79 лв. задължения към взискателя, 825.36 лв. - задължения към НАП и 634.76 лв. такси съгласно ТТРЗЧСИ представляваща вземане по ИЛ от 06.04.2012 г., издаден по ЧГД № 459/2012 г. по описа на РС - Димитровград в полза на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, за което се води ИД №

2015***0401733 по описа на ЧСИ ** с район на действие ОС Хасково, ПОРАДИ ИЗТЕКЛА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ на основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК. Претендира разноски по делото, както и адвокатско възнаграждение правна помощ и съдействие.

3

Депозиран е отговор от ответника в срок, чрез процесуален представител, в който се оспорват исковете изцяло като неоснователни и недоказани, моли съдът да ги отхвърли.Претендират разноски.Излага подробни съображения в тази връзка.Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като същото бъде намалено.

Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК във връзка с чл.439, ал.1 ГПК. Доказателствената тежест е върху ищеца, който следва да докаже бездействието на ответника за събиране на вземането и твърдяното от него, че е изтекла в полза на ищеца погасителна давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е, че по молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД през 2012г. е образувано изп. дело № 1176/2012 г. по описа на ЧСИ ** и е приведен в изпълнение процесния Изпълнителен лист от 06.04.2012г., издаден по ЧГД 459/2012г., по описа на РС-Димитровград. Безспорно по делото е, че на 22.04.2010 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник е БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна, и ищецът Ж. Н. Ж., в качеството му на Кредитополучател, от друга, е подписан договор за кредит № ***.

Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношениа, същите уточнени в горепосочения договор за кредит, кредиторът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е финансирал кредитополучателя, а за Ж. Н.

Ж. е възникнало задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор.С молбата си за образуване на изпълнително дело взискателят "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ ***. На 15.05.2015 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД в качеството му на Цедент и Кредит Инkасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ***, в качеството му на Цесионер, е бил сключен договор за цесия, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е прехвърлило вземанията си по сключения с Ж. Н. Ж. договор за кредит № ***, на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. С пълномощно предишният кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс" (цедентът) е упълномощил Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД, ЕИК ***, да уведоми от името на "БНП 4

Париба Пърсънъл Файненс" ЕА всички длъжници по вземания на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, които "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е цедирало, съгласно сключения договор за цесия от 15.05.2015 г.

Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от З3Д, "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, е изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника, в случая ищецът Ж. Н. Ж. на посочен от него адрес, а именно: гр.Димитровград, ул. ***. Изпратеното уведомление не е било получено на адреса, като е отбелязано „Непотърсен", което е удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор „МиБМ Експрес" ООД, като копие от същата е приложена към отговора на ответника и приета като доказателство по делото. Видно от приложеното изп.дело 1176/2012г. е, че е последвало и депозирането на молба за конституиране на нов взискател от Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. С молбата си за конституиране, взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е поискало насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника. На 03.12.2015г. е получено постановление за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 1176/2012г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. На 03.12.2015г. е входирана молба за изтегляне на Изпълнителен лист в оригинал. На 03.12.2015г. последвало и депозирането на молба за образуване на изпълнително дело под номер 173/2025г. при ЧСИ **, peг.№ *** на КЧСИ. С молбата си за образуване, взискателят е поискал насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника. Изискано е и извършването на справка в регистъра на БНБ и налагане на запори на откритите банкови сметки на името на длъжника.

Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС посочва кои процесуални действия на съдебния изпълнител представляват изпълнителни действия и имат за последица прекъсване на погасителната давност. Със споменатото ТР на ВКС от 26.06.2015 г., обаче, се отменя като загyбило сила ППВС № 3/16.11.1980 г. постановено по чл. 58, т. 1 ЗУС (отм), с което е постановено, че образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. Съществени в настоящия случай са въпросите какво действие във времето имат тълкувателните актове на ВКС и в конкретика ТР на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, и кой 5 тълкувателен акт следва пряко да се приложи в настоящия казус. По този въпрос има постановена съдебна практика - Решение № 170 по реда на чл. 290 ГПК, постановено по гр. д. № 2362/2017,1V ro на ВКС, с председател *** Въз основа на гореизложеното може да се направи от правна страна извод, че по настоящия казус, от образуване на изпълнително дело № 1176/2012 г. по описа на ЧСИ ** от 2012 г. до 26.06.2015 г. погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпьлнителни действия. Началният момент, от който започва да тече погасителна давност е датата 26.6.2015 г. — постановяване на ТР № 2/26.06.2015. Следователно, датата, на която вземането се погасява по давност би била 26.06.2020 г.