Решение № 178 от 14.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Пловдив, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20245000500323 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Я. Д. Я. против решение № 149/18.04.2024 г., постановено по гр.д. № 810/2023 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, в частта, в която предявеният от нея иск е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 12 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв.

Жалбоподателката счита, че не е оценено в достатъчна степен обстоятелството, че още при привличането й като обвиняема не е било налице обосновано предположение, че тя е извършила престъплението, за което е привлечена да отговаря, както и сериозното повлияване на наказателното производство върху разклатеното й здраве, поради което моли съда да отмени решението в тази част и да постанови друго, с което да й присъди цялата претендирана сума. Не е взела конкретно становище по подадената от П. въззивна жалба.

Постъпила е въззивна жалба и от П. против същото решение в частта, в която е осъдена да заплати на Я. Я. обезщетение за неимуществени вреди в 1 размер на 12 000 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 10.10.2023 г. Счита, че решението е неправилно в обжалваната му част, тъй като обезщетението е определено в необосновано завишен размер съобразно конкретните обстоятелства от значение за прилагане на принципа по чл. 52 от ЗЗД относно продължителността на наказателното производство и взетата мярка за неотклонение, като не е отчетено, че заболяванията на ищцата са с голяма давност и не са установени причините за влошаване на здравословното й състояние, имайки предвид, че в същия период спрямо Я. е водено и друго наказателно производство, а прокуратурата не е разпространявала информация за процесното, както и не е съобразен икономическият стандарт в страната към момента на увреждането, поради което моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде намален размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа становище, че законната лихва за забава върху обезщетението се дължи от датата, на която постановлението за прекратяване на наказателното производство по отношение на ищцата е придобило стабилитет, поради което моли съда да я присъди от тази дата. Оспорва подадената от Я. Я. въззивна жалба.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от Я. Д. Я. против П. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Твърди се, че на 07.12.2022 г. по сл.д. № 30/2021 г. на ОСО - ОП - Хасково ищцата била привлечена като обвиняема за престъпления по чл. 209, ал. 1 от НК във вр. чл.

20, ал. 2 от НК във вр. ал. 1 и по чл. 290, ал. 1 от НК във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и спрямо нея била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1 500 лв., която била внесена в определения срок, но въпреки това Районна прокуратура - Хасково поискала изменението на мярката за неотклонение в „Домашен арест“, по този повод било образувано ч.н.д. № 97/2023 г. по описа на Районен съд - Х., по което искането за промяна на мярката за неотклонение не било уважено и дори била отменена паричната гаранция, като съдът приел, 2 че няма основателно предположение Я. да е извършила престъпленията, за които била обвинена. По протест на прокуратурата било образувано в.ч.н.д. № 169/2023 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, с определение по което бил потвърден актът на районния съд с мотив, че липсва обосновано предположение за извършване на престъпленията от ищцата, което показвало, че още на етап на привличането й като обвиняема било очевидно, че Я. Я. не е извършила престъпление, впоследствие с влязло в сила постановление от 10.10.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура – Хасково било прекратено наказателното производство против нея. В периода, в който била обвиняема от 07.12.2022 г. до 10.10.2023 г., здравословното състояние на Я. силно се влошило, основна причина за това бил стресът и притеснението от воденото срещу нея досъдебно производство, тя била многократно хоспитализирана в болницата в гр. Х., получила колапс, тежък пристъп на бронхиална астма, била диагностицирана с остра хронична недостатъчност, а наказателното производство се отразило негативно на психиката й, на нейните контакти с роднини, близки и приятели, пред които чувствала неудобство и срам заради воденото срещу нея дело. Особено негативно й се отразил фактът, че следвало да бъде регистрирана в полицията, била снимана, взети й били пръстови отпечатъци, което за човек с чисто съдебно минало и липса на криминални и противообществени прояви било шокиращо изживяване.

Предвид изложеното ищцата твърди, че без да има вина е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в понесените страдания от морален, психологически и физиологически характер, поради което моли съда да осъди П. да й заплати обезщетение в размер на 40 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от привличането й като обвиняема по сл.д. № 30/2021 г. на ОСО – ОП - Хасково за горепосочените престъпления, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на прекратяване на наказателното производство 10.10.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът П. оспорва иска по основание и размер и моли съда да го отхвърли. Счита, че исковата претенция е недоказана, а претендираният размер на обезщетението е прекомерен. Оспорва началния момент на дължимостта на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, която би била дължима от датата, на която постановлението за прекратяване на наказателното производство по отношение на ищцата е 3 придобило стабилност.

С обжалваното решение е осъдена П. да заплати на Я. Д. Я. 12 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на образуваното досъдебно производство по сл.д. № 30/2021 г. по описа на ОСлО при ОП Хасково, представляващо преписка вх. № 1799/2021 г. по описа на РП Хасково - ТО – Х., прекратено с постановление от 10.10.2023 г. на РП - Х. - Т.

И., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 303 лв. разноски, съразмерно с уважената част от иска, като в останалата част до пълния предявен размер от 40 000 лв. искът е отхвърлен.

Решението е обжалвано от двете страни – от ищцата в отхвърлителната му част и от ответника в осъдителната част, поради което то е предмет на въззивното производство в своята цялост.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Не се спори между страните и от приетите по делото писмени доказателства се установява твърдяната от ищцата фактическа обстановка, а именно:

С постановление от 07.12.2022 г. по сл.д. № 30/2021 г. на следовател при ОСО – ОП - Хасково Я. Я. е привлечена като обвиняема за престъпления по чл. 209, ал. 1 от НК във вр. чл. 20, ал. 2 от НК във вр. ал. 1 и по чл. 290, ал. 1 от НК във вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че в периода от 02.04.2020 г. до 21.05.2020 г. в гр. Х., Х. о.т в съучастие като извършител с А. Я. С. като съизвършител и с Г. И. М. – адвокат като помагач с цел да набави за другиго имотна облага – А. С. възбудила и поддържала заблуждение у Н. И. К. – експерт „Щ. ********“, че А. С. е пострадал при ПТП и му се дължи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ в З.“ АД – София и с това причинила имотна вреда на З.“ АД – София общо в размер на 16 734,80 4 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, както и за това, че на 31.10.2019 г. в гр. Х., Х. о.т в съучастие с А. С. като подбудител пред надлежен орган на властта – старши разследващ полицай при РУ - Х. като свидетел по ДП № 565/2019 г. по описа на РУ - Х. устно съзнателно потвърдила неистина, а именно, че на 30.10.2019 г. в гр. Х., по ул.

„О.“ при управление на МПС – лек автомобил марка „Ф.“ и в нарушение на правилата за движение по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на А. С., като на Я. е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1 500 лв. и същия ден тя е разпитана в качеството на обвиняем.

На 07.02.2023 г. Я. отново е разпитана в качеството на обвиняемо лице.

По искане на прокурор при Районна прокуратура – Хасково за изменение на взетата спрямо обвиянемата мярка за неотклонение в „Домашен арест“ е образувано ч.н.д. № 97/2023 г. по описа на Районен съд - Х., като с определение № 814/27.02.2023 г. искането на прокуратурата е оставено без уважение и е отменена взетата спрямо обвиянемата Я. Я. мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ по сл.д. № 30/2021 г. на ОП – Хасково, като съдът е приел, че не са налице данни, от които да се направи обосновано предположение за извършване на престъпленията, за които обвиняемата е била привлечена в това качество.

С определение № 164/09.03.2023 г., постановено по в.ч.н.д. № 169/2023 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, е потвърдено определението на районния съд.

С постановление от 10.10.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура – Хасково е прекратено наказателното производство против Я. Я. за престъпления по чл. 209, ал. 1 от НК във вр. чл. 20, ал. 2 от НК във вр. ал. 1 и по чл. 290, ал. 1 от НК във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, Във въззивното производство е представено известие за доставяне, от което е видно, че Я. е уведомена за прекратеното наказателно производство на 10.10.2023 г., поради което то е влязло в сила на 17.10.2023 г. /чл. 243, ал. 3 от НПК/.

Следователно общата продължителност на воденото против ищцата наказателно производство от момента на привличането й като обвиняема /07.12.2022 г./ до влизане в сила на постановлението за прекратяване /17.10.2023 г./ е 10 месеца и 10 дни.

5

Видно от справка в УИС на П. /вж. писмо от 14.02.2024 г. – л. 78 от първоинстанционното дело/, против Я. Я. е било образувано ДП по пр.вх. № 1276/2023 г. по описа на РП – Хасково – ТО Х., ДП 176/2023 г. по описа на РУ – Х., започнало на 17.03.2023 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, за това, че на 17.03.2023 г. в гр. Х. е управлявала МПС след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено по надлежния ред с дрегер „Дръгтест 5000“, завършило с постановление за прекратяване от 29.09.2023 г.

За да бъде търсена отговорност по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, е необходимо освен наличието на общите предпоставки за носене на деликтна отговорност, да е налице и някоя от предвидените в него специални хипотези.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Д ържавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.