Решение № 1820 от 21.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1820 гр. Бургас, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20262120101485 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. Р. К. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Б****, действащ чрез пълномощника си адвокат М., срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД с ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, представлявано заедно и поотделно от Б. К. Б. и С. И. Г., с която се претендира да бъде установено в отношенията им, че сключения между тях договор за кредит № 500082750 от 18.03.2025 г. е нищожен, поради противоречието му със закона, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а при условията на евентуалност се сочи нищожността на клаузата за динамично плащане, поради противоречието й с добрите нрави, като се иска и осъждането на ответника за заплащане на сумата от 150 евро, като платена без основание, поради недействителността на договора, а при условията на евентуалност сумата от 100 евро, като недължимо платена поради нищожността на клаузата за динамично плащане, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.04.2026 г., до окончателното изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв в размер на общо 246 евро с ДДС за заявените установителен и осъдителен иск.

Основанията за нищожността на договора и недължимостта на заплатени суми 1 въз основа на него се основават на твърдения за недействителността на договора за кредит, поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 8 и т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като се излагат обстойни доводи в защита на тази теза. В заключение се излага, че се дължи само чистата стойност, поради което и се заявява осъдителна претенция в тази насока.

Правното основание на исковете е чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. 1- во от ЗЗД. Този извод се налага, тъй като съдът извежда правната квалификация въз основа на изложените в исковата молба факти и обстоятелства, а не от на петитума или посочените от ищеца членове от закона. Поради това съдът намира, че е сезиран с иск за признаване за установено, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

В съдебно заседание е прието изменение на осъдителния иск за заплащане на сумата от 150 евро, чрез неговото увеличаване, като същият е заявен за сумата от 260.

72 евро.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се излага, че сключения между страните договор, в частност и клаузата на клаузата за динамично плащане, били действителни, като отговаряли на императивните изисквания на закона, за което се излага обстойни доводи и се моли за отхвърлянето на исковете. Моли се при уважаване на исковете за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер, съобразно материалния интерес и фактическата и правна сложност на спора.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото между страните няма спор, че са сключили процесния договор за кредит № 500082750 от 18.03.2025 г., съгласно който ответникът е получил сумата от 900 лв. с равностойност от 460. 16 евро. В него е уговорено кредитополучателят да върне сумата от общо 1 100. 30 лв. – главница плюс договорна лихва, на 10 месечни вноски от по 110. 03 лв., като падегжът на последната вноска е на 20.01.2026 г., при годишен лихвен процент от 45. 97 % и посочен ГПР от 55. 71 %. Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора кредитополучателят изрично е заявил желание да ползва динамично плащане по своя кредит при условията на чл. 7.3 от раздел Vот общите условия.

Паричната сума на динамично плащане по кредита е в размер на 783. 60 лв. и е дължима на равни части приз периода на кредита, съобарзно добавена сума към всяка една погасителна вноска, като съобразно тази уговорка размера на месечна погасителан вноска възлиза на 188. 39 лв. т.е. общата дължима сума по кредита е от 1 883. 90 лв.

2

Съобразно представена справка от ответното дружество извършените плащания по договора са в размер на 720. 87 евро, като от тях 460. 15 евро за отнесени за погасяване на главницата, 38. 49 евро за договорната лихва и 222. 23 евро за динамичните плащания.

Не се твърди и установява ищецът да е извършвал други плащания по договора, нито пък са ангажирани подобни доказателства.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна:

Предвид наведените доводи за недействителност на договора следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/ и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит /чл. 19, ал. 1 ЗПК/. По смисъла на § 1, т. 1 Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Така и съгласно т. 1 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието 3

„общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В процесния случай съдът приема, че макар и закупуването на допълнителни услуги да не е предвидено изрично като задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит, то представлява търговска практика на кредитора, която цели да прикрие действителните разходи по кредита.

Този извод следва от характера на посочените допълнителни услуги съгласно приложимите ОУ, включително начина и условията за предоставянето им, както и от приобщаването им към общата сума по кредита под формата на месечни погасителни вноски съгласно сключения договор за потребителски кредит и погасителния план към него. Касае се за разходи, които потребителят следва да заплати във връзка със сключването и изпълнението на договора за кредит и които са известни на кредитора към момента на сключването му. При това положение уговореното възнаграждение за допълнителна услуга „Динамично плащане“ следва да бъде квалифицирано като „общи разходи по кредита“, поради което следва да бъде взето предвид при определяне на ГПР по договора за потребителски кредит. Невключването му в ГПР има за цел да създаде една невярна представа относно действителния размер на общите разходи по кредита, така че той да съответства на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум. В процесния случай съдът приема, че посоченият в Договора размер на ГПР е некоректен, тъй като не включва уговореното възнаграждение за услуга „Динамично плащане“, което е част от общи разходи по кредита. С оглед дадените от СЕС разяснения, посочването на неправилен размер на ГПР следва да се приравни по правни последици на непосочването му. Следователно кредиторът не е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което е предвидено като основание по чл. 22 от ЗПК за обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен, а предвидената в чл. 23 ЗПК санкция е дължимостта само на чистата стойност на кредита т.е. в случая сумата от 460. 16 евро. При това положение се налага извод и че липсва основание за заплащане от страна на кредитополучателя на суми над дължимата от него чиста стойност на главницата от 460. 16 евро, при което и осъдителния иск за сумата от 260. 72 евро като основателен следва да бъде уважен.

Този извод се налага, тъй като платените от ищеца суми за възнаградителна лихва и за динамично плащане са платени без основание и следва да бъдат възстановени на кредитополучателя на основание чл. 55, ал. 1, пред. първо от ЗЗД.

Поради уважаване на главните иск за недействителност на договора и връщане на платените суми над главницата съдът не следва да се произнася по евентуалния иск за нищожност на клаузата за динамично плащане и връщането на платената сума за това.

4

При този изход на спора се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски, като следва да се осъди ответното дружество на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да му заплати сумата от евро за заплатената по делото държавна такса от 64. 12 евро.

Следва също така да бъде присъдено възнаграждение в полза на адвокат М. М. на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 480 лв. с ДДС с равностойност от 245. 42 евро, чиито размер съдът намира за справедлив и съответстващ на фактическата и правна сложност на спора, при все че предмета на доказване по осъдителния иск съвпада с този на заявената установителна претенция.

Досежно присъждането му следва също така да се отбележи, че изявлението за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

Достатъчно за уважаването му е правната помощ по делото да е осъществена въз основа на договор за безплатна правна помощ, какъвто има представен в настоящия случай, като в този смисъл е и трайно формираната съдебна практика на ВКС.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено в отношенията между Д. Р. К. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Б****, и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД с ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, представлявано заедно и поотделно от Б. К. Б. и С. И. Г., че сключеният между тях договор за кредит с номер MAX_500082750 от 18.03.2025 г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Осъжда „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД с ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, представлявано заедно и поотделно от Б. К. Б. и С.