Присъда № 37 от 14.07.2023, Окръжен съд - Бургас

Мотиви към Присъда № 37 от 14.07.2023г., постановена по ВНОХД № 662/ 2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод въззивна жалба на Д. Й. Н. ЕГН ********** от гр. ********, подсъдим по НОХД № 1235/ 2022 година по описа на Районен съд – Несебър, чрез служебния му защитник адв. К. К. от АК – Бургас, против Присъда № 15 от 10.04.2023г., постановена по същото дело. С присъдата подсъдимият Д. Н. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.195 ал.1 т.2 вр. чл.194 ал.1 от НК, за което при условията на чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години. Със същата присъда подс. Н. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 68.85 лева по сметка на ОД на МВР-Бургас.

В жалбата на защитника са наведени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционната присъда. Изложени са съображения за неправилно приложение на материалния закон, произтичащо от подценяването от страна на районния съд на всички установени смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, които според защитника налагали приложението на привилегирования състав на чл.195 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НК, тъй като деянието несъмнено било маловажен случай на кражба по смисъла на чл.93 т.9 от НК. В резултат от допуснатите от първата инстанция слабости, на подс. Н. било наложено явно несправедливо наказание, което не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, и противоречи на материалния закон. Претендира се изменение на първоинстанционната присъда с приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.195 ал.4 вр. ал.1 т.2 вр. чл. 93 т.9 от НК, за което подс. Н. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.

С жалбата не са отправени доказателствени искания.

Прокурорът оспорва жалбата като неоснователна и предлага тя да бъде оставена без уважение. Счита, че повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение за квалифицирана кражба на чужда движима вещ е доказано в първоинстанционното съдебно производство по несъмнен и категоричен начин, а районният съд не е допуснал нарушения при събиране, проверка и оценка на събраните годни доказателствени източници, и е стигнал до правилни фактически и правни изводи. Сочи се, че стойността на вещта не може да се счита за пренебрежимо ниска, подсъдимият не е съдействал по свой почин за връщане на велосипеда на неговия собственик, позовава се на прокурорски актове, с които били прекратени срещу наказателни производства срещу подс. Н.. Солидаризира се с изводите на първата инстанция относно вида, срока и начина на изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание, което според прокурора е в рамките на законоустановеното за извършеното престъпление и е отмерено при съобразяване на всички относими за индивидуализацията му обстоятелства.

Предлага присъдата да бъде потвърдена като законосъобразна, обоснована и правилна.

Във въззивното съдебно заседание подсъдимият се явява лично и със служебния си защитник. Защитникът на жалбоподателя поддържа въззивната жалба и депозираното преди заседанието допълнително изложение към нея, в което са изложени подробно допълнителни, подкрепени със съдебна практика, аргументи за наличие на основания деянието да бъде преквалифицирано по привилегирования състав на чл.195 ал.4 вр. ал.1 т.2 вр. чл. 93 т.9 от НК, което би наложило приложение на чл.78а от НК спрямо подс. Н.. Моли първоинстанционната присъда да бъде изменена с налагане на административно наказание 1 по реда на чл.78а от НК, тъй като определеното от районния съд наказание било необосновано тежко и поради това несправедливо, с оглед причинените с деянието престъпни последици.

Подс. Н. се солидаризира с изложените от защитника му съображения, в последната си дума заявява, че желае да понесе отговорността за стореното и моли да му бъде наложена административна глоба, за да е в състояние да работи.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от посочените от страните основания, счете жалбата на подсъдимия за процесуално допустима, тъй като е подадена в преклузивния 15дневен срок от легитимиран да обжалва субект срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Първоинстанционното съдебно производство е протекло по диференцираната процедура на чл.371 т.2 вр. чл.372 ал.4 и чл.373 ал.3 от НПК, след изричното признание от страна на подс.Д. Н. на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти. Първоинстанционният съд констатирал, че признанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, и с определение по реда на чл.372 ал.4 от НПК обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Въззивният съд констатира, че първата инстанция е изпълнила надлежно и в пълнота задълженията си да разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК, включително да го уведоми, че събраните в досъдебното производство доказателства и направеното самопризнание ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата. Стореното от подс.Н. самопризнание е изразено ясно, недвусмислено, и не е било оттеглено до постановяване на съдебното определение по чл.372 ал.4 от НПК.

След самостоятелна проверка и анализ на събраните в досъдебното производство доказателствени материали, въззивната инстанция констатира, че самопризнанието на подс.Д. Н. е доказателствено обезпечено в нужната степен, и повдигнатото му с обвинителния акт обвинение е солидно подкрепено от събраните в досъдебното производство доказателствени материали - показанията на свидетелите В. Д., Б. Д., Г. Д., Ш.

Ф., Р. К., П. Ж.; от протоколите за доброволно предаване от 24.07.2021г., и за оглед на веществени доказателства от 21. 12.2021г. и фотоалбума към него, от заключението на вещото лице Х. Я. Д. по извършената Съдебноикономическа експертиза, както и служебно изисканата от съда справка за съдимост на подс. Д. Н., както и от обясненията на подс. Н., дадени в качеството на обвиняем, съдържащи признание да е извършил престъплението, в което е обвинен.

Въззивният съд намира, че по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. След собствен анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция възприе за установени фактически положения, идентични с изложените от първоинстанционния съд в мотивите към обжалваната присъда, както следва:

Подсъдимият Д. Й. Н. ЕГН ********** е роден на ******г. в град *****, с постоянен адрес в град ******, ж.к. „******“, бл. ***, вход *, етаж *, ап.**. Той е *******, ******* гражданин, със ********** образование, ******, ******** (*********), работи като ********* в магазин „***“.

През м. юли 2021г. свид. В. Д. заедно с приятеля си и със сина й от първия брак живеели в апартамент на адрес гр. ******, ул. „*****“ № **, ет. *. Свид. Д. притежавала велосипед марка „Крос“, модел „Евадо 6“, графитен, сив цвят, с номер на рама 2

1002857034RAMA28X19AL000804, подарък от баща й - свид. Г. Д., който го закупил употребяван и без документи от непознат човек пет години по-рано. Свид. Д. ползвала велосипеда лично и имала практика да го оставя на етажната площадка на пети етаж на цитирания по-горе адрес, където се намирало жилището й.

На 10.07.2021г. около 18.00 часа свид. Д. излязла от дома си, и констатирала, че велосипедът й се намира на обичайното място, където го държала заедно с електрическата триколка на сина, а именно на етажната площадка пред апартамента й. Велосипедът не бил заключен с осигурителна верига или по друг начин. Към същата дата входната врата на жилищната сграда, където живеела свид. Д., била повредена и не се е заключвала.

На 10.07.2021г. подс. Д. Н., който предстояло да започне работа като ****** в спа център в хотелски комплекс „********“ в к.к. Слънчев бряг, също се намирал на територията на гр.Несебър. Докато минавал покрай жилищната сграда, където живеела свид.

Д., Н. забелязал, че входната врата е отворена, влязъл вътре и започнал да се изкачва по стълбите по етажите нагоре. Достигайки до петия етаж, на етажната площадка подсъдимият видял велосипеда на свид. Д., подпрян на стойката, и решил да го отнеме. Взел велосипеда и се прибрал в квартирата си. При завръщането си вкъщи около 23.00 часа на 10.07.2021г., свид. Д. установила липсата на велосипеда, но не съобщила веднага на органите на МВР за кражбата.

На следващия ден обв. Д Н. започнал работа като ******* в спа-център „********“, находящ се в хотел „********“, като се придвижвал до работа и обратно с отнетия велосипед. По повод работата си се запознал със свид. Б. Д., която също работила в хотел „********“. Двамата прекарвали време заедно в една беседка около хотела, намираща се в близост до работното място на свид. П.Ж., спасител в хотела. Подс. Н. споделил на свид. Д., че спешно му трябват пари и предложил тя да купи велосипеда му, за който твърдял, че е подарък от сестра му. Свид. Д. изпробвала велосипеда, харесала го и се съгласила да го купи за сума от 300.00 лева, но поискала подсъдимият да й предостави документи за собственост на велосипеда. Н. заявил, че документите се намират у сестра му и че ще й ги донесе скоро, но първо поискал да му бъде заплатена уговорената сума, което свид. Д. сторила на 18.07.2021г. С така получените средства още на следващия ден подс. Н. заминал за гр.

*****. Преди да замине за гр. *****, подс. Н. на няколко пъти молил свид. Ж. да ползва телефона му, чрез който провеждал множество разговори, включително със свид. Д..

Последната също ползвала телефона на свид. Ж., за да се свързва и разговаря с подс.Н..

След като обв. Н. заминал за град *******, свид. Д.започнала да ползва купения от него велосипед, с който се придвижвала до и от работното си място. В следобедните часове на 24.07.2021г., докато Д. се прибирала от работа с велосипеда, приятелят на свид. Д., който също се придвижвал с велосипед, видял и разпознал управлявания от свид. Д. велосипед, като принадлежащ на свид. Д.. Свид. Д. достигнала до комплекс „*********“ в гр. ******, където спряла и заключила велосипеда на стойка, след което приятелят на свид. Д. съобщил на последната къде се намира велосипедът. Свид. Д. на свой ред се обадила на свид. Ш. Ф. полицейски служител в РУ на МВР - *******, и му съобщила, че велосипедът й е бил откраднат, и че понастоящем той се намира пред комплекс „*********“. При получаване на съобщението от пострадалата, свид. Ф. и колегата му Д. М. посетили мястото и предприели действия да установят кой управлява процесния велосипед. Свид. Д. била повикана на място и обяснила на полицейските служители, че е закупила велосипеда за сумата от 300 лева от подс. Д. Н., който работил като ******* в хотел „********“, и когото познавала от скоро.

Отрекла да е знаела, че велосипедът е краден и съобщила, че по данни на подс. Н., велосипедът е подарък от сестра му, но решил да го продаде, тъй като му трябвали пари.

С протокол за доброволно предаване от 24.07.2021г. свид. Д. предала на свид. Ф. въпросния велосипед, по отношение на който на 21.12.2021г. бил извършен оглед като веществено доказателство. Съгласно протокола от това следствено действие, велосипедът е 3 марка „Крос“, сив на цвят, графитно сиво, с рама, трайно закрепена с кормилото и предното колело, задно колело, седло, педали, верига и спирачки. Двете колела са с еднакъв размер, като всяко едно от тях се състои от гума с грайфери, джанта, спици и главина. Седалката е кожена под формата на буквата Л, с щампована фигура върху нея на две букви S, обърнати с гръб една към друга и свързани. От страни на седалката има надпис между две прави линии от главни латински букви „KROSS“. Велосипедът е с мъжка рамка, две метални тръби, които образуват триъгълник. На горната тръба има надпис с главни латински букви „EVADO 60“, а на долната тръба има надпис с латински букви „KROSS“. Между педала и веригата в областта на средното движение има щамповани номера 00251 Y7D12446 KROSSEN 4210-6. На рамката на велосипеда в горната част преди дръжките е налице стикер с надпис 1002857034 RAMA28X19AL000804. Велосипедът е запазен, без драскотини и побитости, гумите са напомпани.