Определение № 650 от 29.05.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 650 гр. София, 29.05.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

И. П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20251800500363 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.

Обжалва се определение № 89 от 10.02.2025 г., постановено по гр. д. № 827/2022 г. по описа на РС – Костинброд, с което е прекратено производството по делото по предявения от Е. Д. М. срещу СРС иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ поради недопустимост на иска.

Определението е обжалвано от ищеца, като се излагат бланкови доводи за неправилност, а именно, че приетото от първоинстанционния съд касаело основателността на иска, а не неговата допустимост. Съответно се иска отмяна на определението.

Ответникът е депозирал отговор на частната жалба, в който е оспорил същата и е изложил доводи за правилност на обжалваното определение.

Настоящият въззивен състав след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е недопустима, тъй като преди предявяването й е следвало да се осъществи процедура по глава IIIа ЗСВ /каквато не е осъществена/, доколкото в исковата молба се претендира обезщетение за вреди, претърпени от нарушаване на правото на разглеждане в разумен срок на гр. д. № 6580/2015 г. по описа на СРС, а същото към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело е било приключило с влязъл в сила съдебен акт по същество. Съдът е изложил съображения в насока, че производството по гр. д. № 6580/2015 г. по описа на СРС е приключило с влязъл в сила съдебен акт по същество на 08.05.2019 г., а по отношение на 1 ищеца в това производство Е. М. – ищец и в първоинстанционното производство по гр. д. № 827/2022 г. по описа на РС – Костинброд и настоящ жалбоподател, актът е влязъл в сила от 03.04.2019 г., като без значение за тези изводи са обстоятелствата, че след изтичане на срока за обжалване на решението е подадена въззивна жалба срещу него лично от Е. М. и същата е върната като просрочена, но разпореждането за връщане на въззивната жалба е обжалвано и впоследствие с определение № 1472 от 06.06.2023 г. по ч. гр .д. № 1630/2023 г. по описа на ВКС не е допуснато касационно обжалване на определение № 7768/10.08.2022 г. по ч. гр. д. № 7540/2022 г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение частната жалба на Е. М. с вх. № 108313/02.09.2019 г., подадена срещу разпореждането на СРС за връщане на въззивната жалба. Изложените съображения са подкрепени и със задължителна съдебна практика - ТР № 5 от 21.05.2018 г. по тълк. д. № 5/2017 г., ОСНК на ВКС.

Настоящият въззивен състав ревизира становището си, изразено в определение № 536 от 11.07.2024 г. по ч. гр. д. № 439/2024 г. по описа на СОС и в тази връзка намира, че изводите на първоинстанционния съд са правилни, съответно ги споделя изцяло и на основание чл.

278, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното определение.

Както правилно е прието и от първоинстанционния съд, извод в обратния смисъл би довел до възприемане на напълно неприемливата теза, че във всеки един момент след влизане в сила на съдебен акт поради неподаване на жалба срещу него в срок би могло да бъде върнато делото в състояние на висящност чрез подаване на просрочена жалба, което от своя страна би разкрило пътя на възможността за злоупотреба с право и недопускане до изпълнение на съдебните актове. В случая е налице и задължителна съдебна практика, която макар постановена във връзка с тълкуване на закона по отношение на влизане в сила на съдебните актове по наказателни дела, е напълно относима и към предмета на настоящия спор както с оглед аналогичните текстове в НПК и ГПК относно влизане в сила на съдебните актове при неподаване на жалба в срок, така и поради липсата на принципно основание за извод, че по отношение на влизането в сила при неподаване на жалба в срок на съдебните актове по граждански дела важат различни правила от тези, важащи за влизането в сила при неподаване на жалба в срок на съдебните актове по наказателни дела.

Доводите в частната жалба са абсолютно бланкови, а по същество и неоснователни, тъй като обсъдените от първоинстанционния съд обстоятелства касаят именно допустимостта на иска /в която насока съдебната практика е константна/, поради което тези доводи не следва да се обсъждат подробно.

С оглед гореизложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 89 от 10.02.2025 г., постановено по гр. д. № 827/2022 г. по описа на РС – Костинброд.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3