Решение № 227 от 17.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. София, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110212711 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ЕТ „*************“, ЕИК: ***********, представлявано от управителя РММ чрез адв. В. Р. Ш. от АК – Велико Търново, против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) при Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. На основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.

С жалбата са наведени доводи за допуснати при издаването на атакувания електронен фиш съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че към датата на описаното нарушение наказващият орган не е разполагал с процесуалната възможност да издаде ЕФ за описаното административно нарушение, тъй като по време на извършването на нарушението процедурата за административно наказване на нарушенията на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда съставянето на акт за установяване на административно 1 нарушение (АУАН) и издаване на наказателно постановление. Твърди се, че ЕФ е съставен след изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН. Жалбоподателят твърди още, че в процесния случай е недоказано мястото на извършване на административното нарушение, както и дали има извършено такова, тъй като до месец юли на 2022г. не е съществувал път А-6, км 50+427. Жалбоподателят навежда обстоятелството, че е влязла в сила разпоредбата на чл. 10б, ал. 8 от Закона за пътищата, която е по-благоприятна спрямо нарушителите и съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН следва да бъде приложена. Твърди се още, че размерът на наложената имуществена санкция спрямо размера на незаплатената сума е в нарушение на принципа на пропорционалност на правото на Европейския съюз. Прави се искане атакуваният електронен фиш да бъде отменен.

Претендира се присъждане на направените в хода на производството разноски.

За проведеното на 05.11.2024г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Въззивникът се представлява от адв. Ш., която не се явява, но изразява писмено становище, с което поддържа жалбата и претендира в полза на страната да се присъдят направените по делото разноски.

Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Г, която моли съда да остави подадената жалба без уважение и да потвърди обжалвания ЕФ като законосъобразен и правилен.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

С оглед изясняването на обективната истина съдът уважи доказателствените искания на въззивника и изиска информация от АПИ ведно с доказателства относно датата на издаване на ЕФ №**********, както и информация от АПИ дали по време на извършване на административното нарушение(04.08.2021г.) е съществувал път А-6 км., разстояние 50+427 „Европа“, въведен ли е в експлоатация към тази дата и представлявал ли е част от републиканската пътна мрежа; информация от АПИ, ведно с доказателствата относно размера на таксата към датата на процесното административно нарушение (04.08.2021г.) за преминаване през участък в обхвата на платената пътна мрежа за движение по път А-6 км. разстояние 50+427 „Европа“ за ППС влекач ДАФ ХФ 480 ФТ, с регистрационен номер **********; информация от „ТОЛ БГ“ с ИД 205348888 дали е получена в системата информация за дължимост на такса за преминаване на 04.08.2021г. в 2

09:51 ч. на ППС с регистрационен номер ********** по път А-6 км., разстояние 50+427 „Европа“, с посока намаляващ километър, както и уведомил ли е ползвателят на услугата и наемател на процесното ППС ЕТ „*************“ за наличието на незаплатена такса и размера на дължимата такса. Съдът отлага и насрочва делото за 19.12.2024г.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.08.2021 г. в 09:51 часа пътно превозно средство влекач, марка „ДАФ“, модел „ХФ 480 ФТ“, с рег. № **********, собственост на ЕТ „*************“, с технически допустима максимална маса 19 500 кг., брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 50 000кг., се движел на територията на Столична община по път А-6, км 50+427, с посока намаляващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. За посоченото пътно превозно средство не била изцяло заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП , като за превозното средство нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с техническо устройство № 10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата , което се намирало на път А-6, км 50+427.

За установеното бил издаден електронен фиш №********** за нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП , съобразно утвърден образец на електронен фиш, по силата на който на основание чл. 187а, ал. 2, т.

3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството собственик на превозното средство била наложена имуществена санкция в размер на сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.

Гореописаната фактическа обстановка съдебният състав приема за установена въз основа събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както следва: договор за наем на моторно превозно средство, снимков материал към електронен фиш № **********; свидетелство за регистрация част първа; договор за предоставяне 3 на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с предплащане с приложение и дневна разписка; разписка за доставяне; справка за нарушения; снимки; становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“, НТУ; договор с предплатен баланс; писмо от АПИ до ЕТ „*************“; справка-извлечение, представляваща таблица с данни за движение на пътното превозно средство.

Съдът кредитира събраните писмени доказателства, намирайки за изяснено безспорно посредством тях, че на посоченото време и място процесното пътно превозно средство се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и че дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП не била заплатена изцяло, като дължимата сума за съответния сегмент възлизала на 119 лева.

Съдът приема горното за установено с оглед разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от З П създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата. Поради това съдът кредитира приложения доклад и снимков материал, снет от електронната система. Видно от изготвения доклад, дължимата за процесното ППС пътна такса не е била заплатена изцяло, като в маршрутната карта нямало получено плащане за преминаване през сегмента на рамката.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.

Административнонаказателната отговорност на дружествотожалбоподател е ангажирана с издаването на електронен фиш по реда на чл.

4

189ж, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, извършено в качеството му на собственик на пътно превозно средство, като е наложена предвидената по чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 ЗДвП санкция за юридически лица във фиксиран размер на сумата от 2 500 лева.

Електронният фиш е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП , който предвижда част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, да се санкционират чрез съответно диференцираната процедура.

Същевременно разпоредбата, в редакцията от ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., преди изменението от ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., която е действала към момента на издаване на процесния електронен фиш, е предвиждала електронен фиш да се издава за нарушения по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Предвид това настоящият съдебен състав намира, че преди изменението на разпоредбата с ДВ, бр. 12 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., по силата на което нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП са изрично включени в обхвата на нарушенията, за които е допустимо издаване на електронен фиш по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП , е липсвала правно предвидена възможност за санкционирането им по съответния ред. При това положение, издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), респективно издадено наказателно постановление (НП), наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразността на санкционния акт. Последното следва от обстоятелството, че е нарушен съществувалият към момента на извършване на нарушението, а именно към 01.09.2021 г. императивен ред за ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, който в случая се явява по-благоприятен по смисъла на чл. 3, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАНН закон по отношение на жалбоподателя. В този смисъл е приетото в Решение № 19880 от 14.10.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 5771/2024 г., съгласно което „след като законодателят с един и същи закон е предвидил, че установяването на конкретно нарушение става чрез съставяне на акт за административно нарушение, а за друго, също така конкретно посочено нарушение, може да се състави електронен фиш, е недопустимо да се допълва съдържанието на законова разпоредба, предвиждаща административнонаказателна отговорност с аргументи от съдържанието 5 на норми, уреждащи правомощията на държавни органи. Не може да обоснове съставянето на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б и препратката за влизане в сила на електронните фишове, съдържаща се в чл.

189ж, ал. 7 ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, след като в ал. 1 на нормата не е предвидена възможност за съставяне на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. След като цели административнонаказателна репресия, законодателят следва да бъде ясен, конкретен и точен при създаването на правните норми“. Обратното тълкуване би било в противоречие с разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗНА , която категорично забранява наказателна, административна или дисциплинарна отговорност да се обосновава чрез тълкуване на нормите в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България, както и при непълна норма, за неуредените от него случаи да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Издаването на електронен фиш за санкциониране на нарушението по чл. 179, ал. 3б от от ЗП вместо съставяне на АУАН и последващо издаване на НП представлява съществено нарушение на процесуалните правила опорочило изначално административнонаказателнотно производство и съставляващо основание за отмяна на атакувания електронен фиш. В този смисъл са и решение № 190/08.01.2024 г. по КНАХД № 9916/2023 г. по описа на АССГ, XXII състав, решение № 8113/22.12.2023 г. по КНАХД № 9702/2023 г. по описа на АССГ, XXI касационен състав, решение № 4438/05.07.2023 г. по КНАХД № 3117/2023 г. по описа на АССГ, ХIII касационен състав.