Определение № 1857 от 14.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1857 гр. Варна, 14.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500533 по описа за 2025 година

Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба “Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, действащо чрез юрк. Г. А., против Разпореждане № 8770 от 28.02.2025г. постановено по ч.гр.д.№ 2453/2025г. по описа на Районен съд Варна, в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника М. П. К., с ЕГН ********** за сумата от 25.04 лева – неплатено договорно възнаграждение дължимо за периода от 20.04.2024г. до 20.10.2024г.

С частната жалба, се поддържа, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, тъй като заповедният съд е превишил правомощията си по преценка на основателността на подаденото заявление, като е обсъдил по същество обстоятелства, които седят извън предмета на проверка в заповедното производство и не могат да бъдат повод за отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Поддържа се, че нищожността на договорни клаузи, поради неравноправният им за потребителя характер, е особен вид недействителност, която не попада в общите хипотези на противоречие със закона или с добрите нрави, респективно в обхвата на проверката по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК. На следващо място се поддържа, че в заповедното производство съдът не може да извършва проверка дали клаузата от потребителския договор, на която се основава искането, е неравноправна и че може да обоснове отказ, само ако въпросната клауза вече е била обявена за неравноправна по предвидения процесуален ред. Сочи се, че преценката за обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза, следва да се извърши, след задълбочен анализ от страна на съда, досежно приложимостта на кумулативните критериите заложени в чл.143 от ЗЗП и при отчитане на правилото визирано в чл.145, ал.2 от ЗЗП, какъвто анализ в настоящия случай не е извършен. На следващо място се поддържа, че позволеното от закона не може да противоречи на добрите нрави, респективно, че процесната облигационна връзка не може да е нищожна на това основание. На последно място се поддържа, че процесния договор не страда от пороци, които да водят до неговата недействителност, като са развити са подробни съображения за спазване на всички императивни изисквания при неговото сключване, както и че в същия се съдържат всички нормативно предвидени реквизити, като се сочи относима съдебна практика. В заключение се поддържа, че не са налице нарушения на законодателството в областта на потребителското кредитиране, поради което се моли за отмяна на атакуваната част от разпореждането и постановяване на ново за издаване на заповед за изпълнение за всички претендирани вземания. Претендират се разноски.

Предвид разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не се връчва, поради което и в настоящото производство не се конституира насрещна страна.

1

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление с вх. № 18445/27.02.2025 г., подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез процесуалния му представител – юрк. Г. С.-К., за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу длъжника М. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. „Ч.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, за заплащане на сумите, както следва: сумата 200 лв., представляваща неплатена главница по сключения между страните договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 40024578346/28.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.02.2025 г. до окончателното й изплащане; сумата 25.04 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 20.04.2024 г.

– 20.10.2024 г.; сумата 90 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст; сумата 70 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси; сумата 30 лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 05.05.2024 г.; сумата 100 лв., начислени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 20.07.2024 г.; сумата 33.75 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 21.04.2024 г. – 20.10.2024 г., както и сумата 18.50 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 20.10.2024 г. – 26.02.2025 г.

С разпореждане № 8770/28.02.2025г. заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта за сумите сумата 25.04 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 20.04.2024 г. – 20.10.2024 г.; сумата 90 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст; сумата 70 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси; сумата 30 лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 05.05.2024 г.; сумата 100 лв., начислени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 20.07.2024 г.; сумата 33.75 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 21.04.2024 г. – 20.10.2024 г., както и сумата 18.50 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 20.10.2024 г. – 26.02.2025 г.

Съобразно разпоредбата на чл. 411 ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, в правомощията на заповедния съд, е да провери дали искането по заявлението е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В процесния случай заявлението е подадено по реда на чл. 410 от ГПК за вземане, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит с физическо лице – потребител, поради което, приложими в случая са и разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Към заявлението е представен договор за потребителски кредит №40024578346/28.03.2024г., съгласно който на длъжника е предоставен кредит в размер на 200 лв, платими в срок от 7 месеца. В договора е посочен още ГЛП от 40,70% и ГПР47,16%. Предвидено е още дължимостта на възнаграждение за закупена допълнителна услуга Фаст на стойност 90 лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси на стойност 70 лв., като цената на допълнителните услуги подлежи на заплащане на равни вноски, ведно с месечните погасителни вноски по кредита, включени в погасителния план.

Видно от гореизложеното възнаграждението за посочените като допълнителни услуги Фаст и Флекси е в размер приблизително равен на предоставената в заем сума от 200 лв. Макар и тези услуги да са посочени като допълнителни такива, то описаните в т.15 ОУ действия са изцяло свързани с усвояване и управление на кредита, а не с реално предоставяни 2 допълнителни услуги. Така тези суми попадат в категорията "Общ разход по кредита за потребителя" по смисъла на § 1, т.1 от ЗПК като разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Непосочването на тези разходи за допълнителни услуги в ГПР има за последица скрито оскъпяване на кредита, като по този начин се заобикаля нормата на чл.19, ал.4 ЗПК.

В този смисъл е и даденото задължително тълкувание в Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C‑714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48 Изложеното обуславя извод, че договорът за кредит на основание чл.22 от Закона потребителския кредит е нищожен, като противоречащ на закона поради липса на съдържание по чл.11, ал.1, т.10, в който случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита на осн. чл.23 ЗПК. Нищожността на договора не пораждат задължения за плащане по тях нито за договорни лихви, нито за обезщетение за забава, поради което, съдът намира, че заявлението по чл.410 ГПК в обжалваната му част се явява неоснователно.

Въз основа на изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 8770 от 28.02.2025г. постановено по ч.гр.д.№ 2453/2025г. по описа на Районен съд – Варна , в частта, с която е отхвърлено заявление с вх.

№ 18445/27.02.2025 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника М. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. „Ч.“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** за сумата от 25.04 лева – неплатено договорно възнаграждение дължимо за периода от 20.04.2024г. до 20.10.2024г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3