Решение № 872 от 28.10.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, .....................….. 2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, VIII-ми въззивен състав, в открито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

КОСТАДИНКАКОСТАДИНОВА

АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА при участието на секретаря Татяна Шуманова и в присъствието на прокурора Русалина Михайлова, като се запозна с докладваното от съдия Костадинова ВНОХД № 2006 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. XXI НПК.

С присъда от 16.11.2018 г., постановена по

НОХД №15290/2017 г. по описа на СРС, НО, 111-ти състав е признал подсъдимата Д.В.Р. за виновна за това, че за времето от 31.05.2017г. до 07.06.2017г. в гр. София, ул. „*******от къща на адреса, при условията на продължавано престъпление, с четири деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, е отнела чужди движими вещи на обща стойност 1186,37 /хиляда сто осемдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/ лева, от владението на С.П.Г., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. На осн. чл. 54 НК първоинстанционният съд е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, изпълнението на което е отложил на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.

Със същата присъда подсъдимата е осъдена на осн. чл. 189, ал. 3 НПК да заплати разноските по делото.

Въззивната проверка е инициирана по въззивна жалба и допълнение към нея от подсъдимата Р. чрез служебния ѝ защитник – адв.

К.. Излагат се доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт. Релевират се допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, свързани с липса на мотиви и невъзможност да се проследи процеса на формиране вътрешното убеждение на първата инстанция. Във връзка с така изложените аргументи се прави искане за отмяна на атакувания акт и връщането му на предходна инстанция.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК прецени, че присъдата е обжалвана в срок, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Прие, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд служебният защитник на подсъдимата адв. К. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Излагат се доводи за неизпълнение от страна на първоинстанционния съд на задължението му, закрепено в чл. 305, ал. 2 НПК, в частност – непосочване на приобщените показания на св. Г. от досъдебното производство, както и липсата на анализ, който да преодолее наличните противоречия в показанията на свидетеля.

На следващо място се посочва противоречие между видеотехническата експертиза и показанията на свидетелката Д., която казва, че са видели на видеозаписа как подсъдимата вади пари от касичка, а експертизата не посочва подобни действия. Противоречия в показанията на двете свидетелки относно задълженията на подсъдимата. Твърди се, че не е логично свидетелката да няма по-детайлни спомени за случилото се, при положение че са минали около 10 месеца. В случай, че не се уважи искането за отмяна на постановената присъда и връщане делото на предходна инстанция, се прави искане за преквалифициране на деянието по чл. 194, ал. 3 НК.

Представителят на държавното обвинение поддържа пред въззивния съд становището, че първоинстанционният акт е правилен, законосъобразен и обоснован. Изтъква, че доказателственият материал е непротиворечив и достоверен, на база на който районният съд е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Прави се искане за потвърждаване на атакуваната присъда.

В своята лична защита подсъдимата Р. прави искане делото да бъде върнато за ново разглеждане.

В правото си на последна дума подсъдимата Р. потвърждава думите си от личната защита.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение.

Фактическите констатации за извършеното деяние, залегнали в първоинстанционното решение, се основават на цялостна оценка на доказателствения материал, относим към предмета на доказване и съдът в изпълнение на чл. 13, 14 и чл. 107, ал. 4 НПК е достигнал до крайните си изводи. Въззивната инстанция не констатира релевирания от защитата порок липса на мотиви. Същият би бил налице, когато на практика мотиви въобще отсъстват, когато съображенията на съда страдат от съществени непълноти, както и когато са неясни и вътрешно противоречиви и от тях не може да се извлече по недвусмислен начин волята на решаващия съд. Съгласно константната съдебна практика присъдата представлява единство от диспозитив и мотиви, между които не бива да има каквито и да е било противоречия. Мотивите по своята същност представляват логическите съждения, въз основа на които решаващият съд е достигнал до крайните си изводи, които е изложил в публично произнесения пред страните диспозитив. Съдът взима крайното си решение по вътрешно убеждение, което макар и суверенно подлежи на контрол, като вид логическа дейност, която следва да се основава на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. В конкретния случай първоинстанционният съд, постановил атакуваната присъда, в своите мотиви е анализирал всички относими доказателства. Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна, като от нея по един категоричен и безпротиворечив начин се установяват обстоятелствата от предмета на доказване. Въз основа на изложения от районния съд може да се проследи процеса на формиране на вътрешното убеждение, като за въззивната инстанция не се будят никакви съмнения относно доказателствения материал, въз основа на който е постановен първоинстанционния акт. Волята на съда е ясно формирана. Относно възражението на защитата свързано с непосочването на показанията на свидетеля Г., приобщени на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК при изреждане на всички доказателства, съдът намира, че то не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото при анализа си районният съд е обсъдил същите.

Предвид изложеното не са налице твърдените от защитата съществени процесуални нарушения, а първата инстанция въз основа на пълен, обективен и всестранен анализ на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно виновността на подсъдимата.

При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимата

Д.В.Р. е родена на *** г. в Руска Федерация, с адрес ***, българка, с българско гражданство, неосъждана, със средно образование, неомъжена, безработна, ЕГН **********.

През месец февруари 2017 г., свидетелката С.П.Г., посредством публикувана обява, наела подсъдимата Д.В.Р. да почиства срещу съответно заплащане дома й – къща, находяща се в гр. София, ул. „********. Съгласно възникналото правоотношение подсъдимата Р. в рамките на работната седмица от понеделник до петък започнала да изпълнява възложените ѝ задачи по почистване на дома на пострадалата Г.. При изпълнение на задълженията си подсъдимата забелязала, че семейството, обитаващо къщата, съхранявало на различни места суми в брой, както и вещи. Тя решила да вземе част от тях, мислейки че липсата им няма да бъде забелязана от работодателите ѝ. В изпълнение на това решение подсъдимата взела на 31.05.2017 г. сумата от 220 лева, намираща се в чанта собственост на свидетелката Г.. На 05.06.2017 г. взела сумата от 450 лева, а на следващия работен ден – 06.06.2017 г. – сумата от 200 евро, равняваща се на 391,17 лева, както и 100 лева, които успяла да изнесе незабелязано от дома на пострадалата и запазила за себе си.

Междувременно пострадалата Г. започнала да установява липси. В същото време се усъмнила в добросъвестното изпълнение на задълженията по почистване от страна на подсъдимата Р., поради което решила да прегледа записите от монтираните в къщата охранителни камери. На 07.06.2017 г., докато подсъдимата извършвала поредното почистване на дома, Г. започнала да преглежда въпросните записи. В този момент забелязала, че подсъдимата Р. взима вещи от дамската ѝ чанта.

Непосредствено след това свидетелката Г. отишла при подсъдимата, поискала обяснения за случилото се и пожелала последната да върне взетите вещи.

Подсъдимата извадила от чантата си 1 бр. четка за коса, 1 бр. крем за лице „Биопхен“ и 1 бр. обеца „Сваровски“, собственост на свидетелката Г. и ѝ ги предала.

В резултат на случилото се, пострадалата Г. прегледала внимателно записите от камерите и установила предходните противозаконни отнемания на вещи от дома ѝ от страна на подсъдимата. Тя сигнализирала компетентните органи.

Непосредствено след това подсъдимата Д.В.Р. била задържана с полицейска заповед по ЗМВР за срок до 24 часа.

От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебнооценителна експертиза се установява, че стойността на инкриминираните вещи и парични суми към период 29.05.2017 г.-07.06.2017 г. възлиза общо на сумата от 1 136,37 /хиляда сто тридесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/ лева, от които – на 29.05.2017г. – 50,00 лева; на 31.05.2017г. – 570 лева; на 06.06.2017г. – 491,17 лева и на 07.06.2017г. – 25,20 лева. Посочена е минималната работна заплата за страната през 2017 г., която е в размер на 460 (четиристотин и шейсет) лева.

От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство видеотехническа експертиза се установява, че за времето около 13:32 ч. на 29.05.2017 г., около 11:22 ч. на 30.05.2017 г., около 12:28 ч. на 31.05.2017 г., около 07:52 ч. на 02.06.2017г., около 10:47 ч. на 05.06.2017 г., около 14:51 ч. на 06.06.2017 г. и около 15:58ч. на 07.06.2017г., според индикацията на камерите, се вижда лице от женски пол, облечено със спортен екип и вероятно работещо в жилището, да бърка в чанти и шкафове, докато подрежда дрехи. След като пребърква чантите, поставени на рафт в помещението за дрехи и на диван във всекидневната, на записите се вижда лицето да поставя в джобовете си неустановени малки предмети.

Резултатът от сравнителния анализ на общите признаци е позволил на вещото лице да направи извода, че на изследваните фотокопия е заснето едно и също лице, посочено като Д.В.Р..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите С. Г. (както и приобщените ѝ показаният от ДП на осн. чл. 281, ал. 5 вр. чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК) и Димитринка Д.; писмени доказателства и доказателствени средства – справка за съдимост на подсъдимата, протокол за доброволно предаване, както и заключенията на изготвените оценителна експертиза и видеотехническа експертиза.

Въззивният съд намира за правилна констатацията на контролирания, че събраният по делото доказателствен материал е еднопосочен и безпротиворечив досежно обстоятелствата от главния предмет на доказване.

Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с направения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря. Споделяйки доказателствения анализ на първостепенния съд, въззивният е задължен да отговори изчерпателно на наведените доводи и възражения, изложени във въззивната жалба, както и на тези наведени в съдебното заседание.

Обосновано в основата на своя доказателствен анализ контролираният съд е поставил показанията на свидетелите Г. и Д., приемайки същите за достоверни. Показанията на посочените свидетели са разгледани през призмата на тяхната заинтересованост от изхода на делото, доколкото свидетелката Г. е пострадала от деянието, а свидетелката Д. е нейна майка. Правилна е оценката на контролирания съд, че въпреки констатираната заинтересованост свидетелите не са повлияни от нея при депозиране на своите показания. Напротив, последните добросъвестно и последователно споделят своите субективни възприятие пред съответния орган.