Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7369 от 18.09.2025, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 1487/2025
Вид
Решение № 7369
Подписан
18.09.2025
В сила
03.02.2026
Състав
Ива Байнова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 7369

Хасково, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - II състав, в съдебно заседание на единадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИВА БАЙНОВА

При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА и с участието на прокурора АТАНАС ХРИСТОВ ПАЛХУТЕВ като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА административно дело № 20257260701487 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Б. А. М. – [държава], с посочен адрес: [населено място], [жк], срещу Решение № 4101/14.07.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците.

Жалбоподателят счита, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материалния закон. Административният орган оценявал положението в [държава] като несигурно и напрегнато, но не определял насилието във всички части на страната като безогледно, при което достигнал до неправилен извод, че по отношение на оспорващия са налице предпоставките по чл.8, ал.8, съотв. чл.9, ал.5 от ЗУБ. Формално била цитирана информация за ситуацията в [държава], но не била обсъдена приложимостта на чл.8, ал.6 от ЗУБ, съотв. дали събитията, настъпили след напускането на страната по произход няма да обосноват преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Влошената обстановка в страната по произход на оспорващия, настъпила в последните месеци, била ноторно известна на решаващия орган. Несигурността и размириците продължавали и не можело да се предвиди как ще се развият събитията в [държава], като най-потърпевши били представителите на цивилното население. Поради актуалната обстановка в [държава] и ескалацията на насилието, връщането на жалбоподателя там щяло да застраши пряко правото му на живот и свобода, и щял да бъде изложен на риск от тежки посегателства. Жалбоподателят счита за неоснователни доводите на административния орган по приложението на чл.8, ал.8, съотв. чл.9, ал.5 от ЗУБ. В тази му част решението не съдържало позоваване на относима информация относно [държава], въз основа на която да се преценят част от кумулативните изисквания, транспонирани от чл.8, пар.1 от Директива 2011/95/ЕС. Сочи, че актуалната информация относно [държава] след 27 ноември 2024г. и падането на режима на Б. А. опровергавали приложението на чл.8, ал.8 и чл.9, ал.5 от ЗУБ. Позовава се на позиция на ВКБООН от 16.12.2024г., която цитира. Жалбоподателят счита също, че актуалната ситуация в [държава] отговаря на тълкуването, дадено с Решение на СЕС от 30 януари 2014г. по дело С-285/12. В идентичен смисъл била позицията на ВКБООН от 16 декември 2024г., с която страната ни следвало да се съобрази. Следвало да се вземе предвид и най-новата практика на СЕС, съгласно Решение по дело С-406/22. Оспореното решението било издадено в противоречие с принципите по чл.13 от АПК. Твърди също, че административният орган не спазил императивното изискване на чл.75, ал.2 от ЗУБ, във връзка с чл.7, ал.2 от АПК. Като не било обсъдено от органа всичко изложено, решението било издадено при липса на мотиви и съществено нарушение на административно-производствените правила. Известните факти били в преразказ, а изводите били напълно формални. Моли за отмяна на обжалваното решение, със законните последици от това.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор излага съображения, по които моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, подадени чрез СДВНЧ – София с УРИ 105400 - 4118/02.10.2024г. и чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ с вх. №4245/11.10.2024г., Б. А. М. от [държава] е поискал закрила от Република България. Самоличността му е била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-35160/11.10.2024г. Видно от същата, търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената: Б. (собствено име) М. (бащино име) А. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава]. На 11.10.2024г. търсещият закрила е бил регистриран в ДАБ с имената Б. А. М. - [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], с постоянен адрес [държава], [населено място], *, етническа принадлежност – *, религия – *, професия – *, с * образование, [семейно положение]. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родители, * братя, * сестри, съпруга и * на търсещия закрила, всички с местонахождение в [държава].

С Решение №2209/05.03.2025г., издадено от Зам. Председател на ДАБ при МС, на основание чл.77, ал.1, във връзка с чл.15, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУБ, е прекратено производството за предоставяне на международна закрила на Б. А. М.. Решението е връчено на чуждия гражданин на 14.03.2025г. и няма данни да е обжалвано.

С молба рег. №УП-35160/14.03.2025г. в ДАБ при МС чужденецът е поискал производството по подадената от него молба за закрила да бъде възобновено от етапа, на който е било прекратено. От младши експерт в РПЦ – Харманли е изготвена Докладна записка от 14.03.2025г. (рег. №УП 35160/27.03.2025г.), адресирана до Директора на РПЦ – Харманли, с която е предложено производството по подадената от Б. А. М. молба за закрила да бъде възобновено , поради наличие на предпоставките по чл.77, ал.2 от ЗУБ. Върху докладната записка е поставена резолюция „Да“ от 27.03.2025г.

На 14.03.2025г. с кандидата за закрила е било проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 35160/14.03.2025г. В хода на интервюто чужденецът е посочил, че нямал роднини в друга държава-членка, нямал документи за самоличност. Напуснал [държава] в началото на м. септември 2024г. нелегално за Турция, където останал една седмица. В България влязъл в края на месец септември 2024г. със стълба над оградата, общо били 16 човека. След един ден ходене в гората, били качени в автомобил от трафикант и потеглили в посока [населено място], но на магистралата били задържани от полицията. След престой от 48 часа в полицейски участък ги закарали в затворен лагер, където престоял 11 дни и след това го докарали в лагера в Харманли. Напуснал лагера в Харманли и отишъл в София, където живял при негов приятел с предоставен статут. Мислел да замине за [държава], но се отказал, свършили му парите. Разбрал, че зелената му карта е изгубена и се върнал в Харманли, за да си изкара нова. Мислел, че след като е подал молба за адрес, може да живее в София, сдобил се с договор срещу 120 евро. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не бил подавал молба за закрила в България или друга държава. Не бил арестуван , нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Заявил, че не е имал проблеми заради религията или етноса си. Не е участвал в религиозни организации, общност, секта. Роден бил в [населено място], *, но през 2012г. се преместил в [населено място] в същата област. През 2021г. се завърнал в родния си град и живял там до напускане на родината си. Заявил, че е [семейно положение], с граждански брак, имал едно дете. В [държава], в [населено място] освен съпругата и детето му, били и майка му, баща му , братята и сестрите му. Нямал роднини в друго населено място. Посочил, че има начално образование, в [държава] работил като шивач. Не бил служил в армията, през 2020г. получил призовка за военна служба, но не се отзовал, криел се. Заявил, че не е членувал в политическа партия или организация, нито във въоръжена групировка/паравоенно формирование/. Напуснал [държава] заради войната, около [населено място] , обл.Хасака се сражавали редовната армия и кюрдите, и било непоносимо да се живее нормално. Бил виждал и чувал бомбардировки, бомбардирали ги от редовната армия. Районът се контролирал от кюрдите. Двама негови братовчеди бил застреляни през 2019г. и през 2022г. Бил виждал ДАЕШ през 2018г. , опитвали се да превземат района, но били отблъснати от кюрдите. Имало инциденти в района – предимно кражби и отвличания. Заявил, че към него лично и към семейството му нямало заплахи, че не му е било оказвано насилие. Имал представа какво се случва в момента в [държава], знаел, че А. паднал от власт, но считал, че няма разлика, не мислел, че [държава] ще се оправи. Посочил, че не би се завърнал в [държава], защото положението било трагично, нямало сигурност и стабилност, нямало работа, нямало нищо. Ако се завърнел там, щял да получи инфаркт. Подал молба за закрила в Република България, защото била хубава държава с добри хора. Искал да остане тук, да работи и да се събере със семейството си.

С писмо с рег.№ УП-35160/15.10.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-167/08.01.2025г. (рег. № УП 35160/09.01.2025г. в ДАБ при МС) на ИФ Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. След възобновяване на производството по предоставяне на закрила, с писмо с рег.№ УП 35160/15.04.2025г. на ДАБ, отново е изискано от ДАНС писмено становище по постъпилата молба за закрила. В отговор с писмо рег. № М-5600/20.05.2025г. (рег. № УП 35160/21.05.2025г. в ДАБ при МС) на Директора на Специализирана дирекция „М“ – ДАНС, не е възразено да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председателя на ДАБ при МС е изготвено Становище рег. №УП 35160/02.06.2025г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Б. А. М.. Решението е връчено лично на лицето на 05.08.2025г., в присъствието на преводач. Жалбата срещу решението е подадена на 05.08.2025г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В него се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, водещо до отмяната му. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като то е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила за разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут, при наличие на предпоставките за това.