Решение № 1040 от 03.06.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1040

Сливен, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - II състав, в съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

При секретар РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА административно дело № 20267220700226 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Е. С. Е., [ЕГН], чрез адв. Х. Х. от АК – Сливен срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1030-000366/06.04.2026 г., издадена от Началник Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „ПП“ Пловдив – Р. К. П., с която на основание чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП, на оспорващия е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради неправилно приложение на закона. Изложени са съображения, че: ПАМ е издадена без да е установена вината - субективен елемент на всяко административно нарушение; липсват твърдения, а и доказателства, че водачът, който не е собственик е знаел за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което към момента на управлението да е съзнавал главния съставомерен факт - служебно прекратена регистрация. Моли, оспорената заповед да бъде отменена. Претендира разноски.

В съдебно заседание оспорващият редовно призован не се явява. Представлява се от адв. Х. Х. от АК – Сливен, който поддържа изцяло депозираната жалба, като излага съображения в подкрепа на твърденията за незаконосъобразност на оспорената заповед. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на ЗППАМ, като незаконосъобразна и за присъждане на разноски.

Административният орган – Началник Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „ПП“ Пловдив, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило становище от процесуален представител, с което счита жалбата за неоснователна, като излага съображения в тази насока. Твърди, че оспорената заповед се явява законосъобразна, тъй като същата е издадена от компетентен орган, надлежно овластен, в съответствие с изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, обективирана в законоустановената форма, в съответствие с материалноправните разпоредби, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Моли съда да остави жалбата без уважение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на жалбоподателя и моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Сливен редовно уведомена не изпраща представител.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.04.2026 г. срещу Е. С. Е. от [населено място], община Сливен, област Сливен е съставен акт за установяване на административно нарушение № GA 3356715/04.04.2026 г. за това, че на същата дата, около 10:40 ч. в община Раковски, на АМ „Тракия“, 149 км. в посока [населено място], управлява товарен автомобил Ивеко с рег. № [рег. номер], чужда собственост, който е със служебно прекратена регистрация на 11.11.2025 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Извършеното нарушение е квалифицирано по чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП - водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. При тези описани в АУАН данни е издадена процесната ЗППАМ по чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от ЗДвП, с която на оспорващия Е. е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. Като мотиви за налагане на ПАМ са посочени фактическите констатации съдържащи се в АУАН № GA 3356715/04.04.2026 г.

По делото е приета представена под опис административната преписка по издаване на оспорения административен акт, Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОДМВР Пловдив, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121К-2836/11.03.2024 г. на Главния секретар на МВР. Приобщено е и свидетелство за регистрация част първа на товарен автомобил с рег. № [рег. номер].

По делото е разпитан като свидетел Н. Н. П. – у. на „Синева-02“ ЕООД, гр. С., с. на товарния автомобил. В показанията си посочва, че през месец септември 2025 г. е з. и р. на и. на ф. процесния автомобил. При з. му имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Никой не го е уведомявал, че е изтекла застраховката „Гражданска отговорност“.

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че: товарен автомобил Ивеко 35 Ц 15 с рег. № [рег. номер] е собственост на ТД „Синева-02“ ЕООД; на 11.11.2025 г. в 05:16 ч. е прекратена регистрацията по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от ГФ без "Гражданска отговорност"; на 04.04.2026 г. в 10:39 е извършено служебно възстановяване по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от ГФ за валидна "Гражданска отговорност".

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на жалбоподателя на 21.04.2026 г. Жалбата е подадена до Административен съд Сливен на 29.04.2026 г. с вх. № СД-01-01-1401/29.04.2026г.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОДМВР Пловдив, издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. по т. 7 и заемащите длъжност Началници на групи в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.“а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Административният орган е изложил подробно и изчерпателно фактическите основания за издаване на заповедта и се е позовал на съставения АУАН серия GA № 3356715/04.04.2026 г., приложен към преписката, което води до напълно изяснена фактическа обстановка. Правилно и законосъобразно административният орган е посочил правните основания за нейното издаване. В производството по издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:

Съгласно чл. 171, т. 1, б. "з"(нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се прилага на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

Конкретните факти, изпълващи някоя от хипотезите за прилагане на ПАМ, се установяват с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица. В случая нарушението, за извършването на което е приложена процесната ПАМ спрямо водача Е. Е., е за управление на автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, на което съответства разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, установяваща санкция на посоченото неправомерно поведение. Посочената норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането КЗ/, като служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. След измененията на ЗДвП – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., включително към датата на издаване на оспорената заповед, е отпаднало изискването в ЗДвП за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР, за прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Но нормата на чл. 574, ал. 10 от КЗ регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Съгласно чл. 574, ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в РБългария орган, да прекрати регистрацията на превозното средство. От посочените разпоредби следва извод, че установеното задължение за уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ, е съществено процесуално изискване за законосъобразност на прилаганите правни последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, включително на налаганите административни санкции и принудителни административни мерки, тъй като именно с това нормативно установено изискване се обезпечава спазването на основните принципи по чл. 4 и чл. 6 от АПК – за законност и съразмерност.

В случая по делото няма данни и доказателства за извършено уведомяване на собственика на автомобила – „Синева-02“ ЕООД, гр. Сливен, за липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарен автомобил с Рег. № [рег. номер], нито от Гаранционния фонд, нито от Информационния център, поради което не може да се приеме, че е изпълнен фактическият състав на чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи към изпълнение на изискването по чл. 574, ал. 11 от КЗ, съответно да се прекрати служебно регистрацията на автомобила в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, което да обоснове прилагането на процесната ПАМ за управление на МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Доколкото в тежест на административния орган е да установи и да докаже съществуването, към датата на издаване на оспорения акт, на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславящи наличието на възприетата материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ, доказателства за изискуемото се уведомяване на собственика на автомобила по чл. 574, ал. 10 от КЗ, следва да са били събрани още към момента на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, съответно към датата на постановяването на акта за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП. В случая такива доказателства липсват. Това, освен че сочи на допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на оспорения акт, с оглед изискването на чл. 35 от АПК за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславя и недоказаност на субективния елемент на административното нарушение, извършването на което е възприето като основание за прилагане на процесната ПАМ. Допуснатото процесуално нарушение е довело до фактическа и правна необоснованост на направения от административния орган извод за наличие на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП по отношение на оспорващия Е. Е..

Разпечатката съдържа 30 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/15363c08-51eb-40e0-8b29-91a99aa5a4e6