Решение № 476 от 19.04.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. Русе, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Борянка Г. Тончева като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20224520100168 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 144 от СК от ЕЛЗ. Н. АХМ. против Н. АХМ.

М. за заплащане на издръжка на пълнолетен учащ.

Ищeцът твърди, че ответникът е неин баща. Заявява, че понастоящем е ученичка редовно обучение в СУ В.Л. като учебната 2021/2022 год. е последна за нея.

Заявява, че посещава частни уроци по английски език, има ежедневни нужди от средства за транспортни разходи, храна. Нужда е се от облекло и обувки, посещава уроци по езда.

Твърди, че се налага да ползва брекети, чиято цена е над 3000 лева. Ищецът заявява също, че вкъщи разполага с компютър, като се заплаща и интернет, такса за мобилен телефон, кабелна телевизия. Всички нейни основни нужди, включително за ползване на жилище, прехрана, облекло, телефон, разходи по рождени дни, се поемат от нейната майка.

Баща й не се е интересувал никога от нея. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща издръжка в размер 200.00 лева месечно. Претендира разноски.

В указания срок същият е подал писмен отговор.

Оспорва твърденията в обстоятелствената част на исковата молба. Твърди, че няма възможност да заплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря, тъй като получава минимална работна заплата, издържа две свои деца, които са непълнолетни, а съпругата му е безработна. Заплаща транспортни разходи за себе си и децата си, тъй като той работи, а те учат в различно от това, в което живеят, населено място. Възразява, че част от исканата издръжка не е за присъщи, а за луксозни разноски за издръжка на дъщеря му. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че ищецът е дъщеря на ответника.

Ответникът има още две деца- непълнолетните Н.Н. А., родена на 18.04.2005 год. и Д.Н. А., родена на 01.12.2009 год.

По делото е приета като доказателство служебна бележка № 178/06.01.2022 год., от 1 която е видно, че през учебната 2021/2022 год. ищецът е ученичка редовна форма на обучение в 12 а клас на СУ В.Л.. През учебната 2022/2023 год. ищецът ще бъде студент редовна форма на обучение по държавна поръчка в РУ А.К., Факултет О*З*, за което е представено уверение № 394/05.04.2022 год. Тя е положила успешно предварителни приемни изпити. Заплатила е 50.00 лева за явяването си и 490.00 лева държавна такса за зимния семестър.

Свидетелят Е.Я., която е майка на ищеца заяви, че ищецът посещава уроци по английски два пъти седмично, тъй като е в профилирана паралелка с английски език и й предстои матура по този предмет. За тази цел се заплащат по 25 лева или общо 400 лева месечно.

Свидетелят Я* заплаща месечни такси за интернет и телевизия в размер на 48.50 лева, тъй като това е нужно, както за нейната работа, така и за обучението на дъщеря й. За телефон заплаща месечно по около 35.00 лева. За електричество, отопление и вода свидетелят заплаща за жилището, в което живее с дъщеря си средномесечно по 170- 180 лева. Всеки ден майката дава на дъщеря си джобни пари, има разходи за учебници.

Предстои абитуриентски бал, за който е платила 100 лева капаро, но същинската подготовка все още не е започнала. Ищецът е закупила дрехи на стойност 351.81 лева в периода20.10.2021 год.- 13.01.2022 год. на 09.12.2021 год. ищецът е завършила успешно шофьорски курс, за който е платила 700.00 лева. Не се представиха доказателства за медицински причини и нужда да бъдат поставени брекети на ищеца, нито за заплатени такива.

Страните не спорят, че ответникът има още две деца, които са непълнонлетни и безспорно той им дължи издръжка. Такава обаче им дължи и тяхната майка М. А. М.а. През последните пет години обаче тя е работила само няколко месеца- от 05.02.2020 год. до 16.07.2020 год. Очевидно доходите на ответника са достатъчни, за задоволява освен своите и на децата, също така и нуждите на настоящата си съпруга и не се налага тя да работи.

Липсва доказателство да се е регистрирала в бюрото по труда през последните пет години и активно да е търсила работа.

Ответникът е представил удостоверение за доходи, издадено от АЛЛТРАК ТРАНСПОРТ ООД, от което се установява, че в периода май 2021 год.- декември 2021 год. е получил трудово възнаграждение в общ размер 5229.81 лева (по 653.73 лева месечно).

Освен това семейството му притежава два леки автомобила- Сеат Толедо с рег. **** и Сеат Леон с рег. № ***. Липсват доказателства някой от автомобилите да е спрян от движение, както твърди ответникът. Семейството притежава и придобит по време на брака недвижим имот- поземлен имот, парцел Х- 151 с площ 700 кв.м. с построените в него жилищна сграда с РЗП 79 кв.м. и навес с оградни стени с РЗП 24 кв.м. в с. К*, общ. Д*М*, обл. Русе, ул. Д* № 8.

Видно от представеното от ищеца удостоверение от МВР, ГД Гранична полиция, че в периода от 04.01.2021 год. до 14.01.2022 год. ответникът е напускал и е влизал в страната средно по 4- 6 пъти месечно, като периодите, в които е бил извън страната са в рамките на по 2 до 4 дни.

При така събраните доказателства съдът не дава вяра на твърдението на ответника, че реализира доходи единствено в размера, посочен от работодателя. Това е размерът, на който е осигуряван. Ако действително работодателят не му заплаща командировъчни, това безспорно е нарушение на трудовото законодателство, а поставяйки се в това положение, работникът не упражнява своите права. Нещо повече- ищецът представи обяви за работа, според които предлаганото от работодатели възнаграждение за същата длъжност, която заема ответникът е в пъти по- високо от декларираното от него. Непонятно е нежеланието му да реализира по- високи доходи при положение, че има такава възможност и разполага с нужната квалификация. Цялостното му поведение не може да се възприеме като такова, от което да черпи права. изводи:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни Относно исковете с правно основание чл. 144 и чл. 149 от СК:

Правото на издръжка на пълнолетните деца не е безусловно. Родителите дължат 2 такава, ако те продължават да учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и петгодишна възраст при обучение във висше учебно заведение, не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

Задължението за издръжка по чл. 144 от СК се отнася до пълнолетно лице, което поначало следва само да се грижи за себе си и неговият родител може да му заплаща издръжка, само ако това задължение не би представлявало особено затруднение за него.

За да бъде уважен в конкретния случай осъдителния иск за присъждане на издръжка, ищецът, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, трябва да докаже кумулативната наличност на следните предпоставки: 1) че е навършил пълнолетие, 2) че учи редовно в средно или висше учебно заведение, 3) че ответникът е негов родител и 4) че последният притежава средства, за да задоволява собствената си издръжка и които му позволяват, без особено затруднение, да отделя средства и за издръжка на ищеца. По отношение на тези факти ищецът трябва да проведе главно доказване, което поради това следва да бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда сигурно убеждение за тяхното съществуване.

В конкретния случай по делото не се спори, че ищецът е пълнолетна– навършила е 18 години, съгласно чл. 2 ЗЛС, като към датата на приключване на устните състезания пред съда – 05.04.2022 год., същата не е навършила 25 години.

По делото ищецът е ангажирала доказателства – гласни и писмени, чрез които по положителен начин да установи имущественото състояние (материалните възможности) на ответника да заплаща издръжка в претендирания размер. Задължението на родителя да дава издръжка на пълнолетното си дете не е безусловно, каквото е задължението му към ненавършилите пълнолетие деца и възниква само, ако не съставлява за него “особено затруднение”. От приложените от ответника доказателства и направеното от него признание за получаваните доходи се установи, че средномесечните такива са в нетен размер 653.73 лева, от които следва да осигури издръжка за себе си и двете си непълнолетни деца. Остана загадка как с тези средства той успява да осигури издръжка и на съпругата си, която също, както и ищецът е пълнолетна и ответникът не й дължи такава. Тя обаче може да работи, защото не е ангажирана с обучение в никаква форма. Тя също така дължи издръжка на своите деца.

Страните не спорят, че ответникът не познава своята първородна дъщеря, че никога не се е грижил за нея и не е проявявал интерес към живота и развитието й. При това положение би могъл да положи усилия, които очевидно не са непосилни за него, поне да финансира частично образованието й, което несъмнено е важно.

Безспорно е, че като студент редовна форма на обучение, за ищеца е невъзможно да работи при пълно работно време, тъй като това би било несъвместимо с учебния процес. Тя обаче би могла да работи почасово, при непълно работно време и седмица, ако желае да си 3 набави средства за издръжка и да си осигури по- добър стандарт, който е имала до момента.

Също така е безспорно, че висшето образование в Република България не е задължително.

По време на обучението си в средно училище за ищеца е невъзможно да работи, без това да се отрази на резултатите й, още повече ангажиментите във връзка с подготовка за матури, явяването на кандидатстудентски изпити по време на непрекъснат процес на обучение.

Въз основа на изложените съображения съдът приема, че ответникът би могъл да заплаща издръжка в размер на 200.00 лева месечно, считано от предявяване на иска на 14.01.2022 год. до 31.05.2022 год. и в размер на 170.00 лева, считано от 15.09.2022 год. до завършване на висшето образование на ищеца, но не по- късно от нейната 25- годишна възраст, като претенцията над тази сума следва да се отхвърли за този период. Плащането на издръжка над този размер би съставлявало особено затруднение за ответника и би затруднило обективно възможността му да осигурява издръжка на себе си и на непълнолетните си деца, по отношение на което дължимата издръжка е безусловна. В този смисъл са т. 4 и 5 от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС, Решение № 170 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2012 г., III г. о., ГК и др.

Издръжка не следва да се присъжда за месеците юни, юли, август и до средата на септември, тъй като ищецът завършва средното си образование в края на май, а учебната година в университета започва в средата на септември и в този период тя няма да бъде ангажирана с редовна форма на обучение.

За издръжката, дължима на пълнолетните, не се прилага нормата на чл. 142, ал. 2 от ГПК, която касае минималния размер, дължим на децата.

Относно разноските по производството по чл. 81 от ГПК:

Ищецът е заявил претенции за разноски, представен е списък съобразно чл. 80 от ГПК. Ищецът е заплатила 300.00 лева адвокатски хонорар и 11.82 лева разходи за справки.

Съдът установи, че направените от ответника разноски по делото са в размер 350.00 лева, като включват възнаграждение за един адвокат. С оглед изхода от спора и по аргумент от чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 269.59 лева, а ищецът дължи на ответника разноски в размер на 47.40 лева. Следователно ответникът следва да заплати сторените от ищеца разноски в размер на 222.19 лева по компенсация.

Относно дължимата държавна такса.

На основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК ищецът е освободен от държавна такса и не дължи такава, независимо от изхода на спора.

На основание чл. 78, ал. 6 и чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РРС сумата 249.00 лева, представляваща държавна такса.