Решение № 3349 от 03.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3349 гр. Пловдив, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330100457 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Г. У. против „Юте Кредит България“ ЕООД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 653,34 лева, платена без основание по нищожната клауза от Договор за паричен кредит № ***** г., предвиждаща еднократна такса за разглеждане, обективирана в Раздел „Основни условия“ в процесния договор, сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /08.01.2025 г./ до окончателното й погашение.

Ищецът твърди, че с ответника е сключил онлайн Договор за паричен кредит № ***** г., по силата на който му е предоставена сума в размер от 2999,42 лв. Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 22,00%, а ГПР е 56,84%. Сочи се и че съобразно договора, потребителят следва да заплати на кредитора сума в размер от 653,34 лв.- еднократна такса за разглеждане на кредитната заявка. Изтъква се, че по посочения договор за кредит, ищецът е заплатил всички дължими суми. Изтъква, че процесният договор е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поддържа се, че в договора не е разписана методиката, по която се формира ГПР и какви компоненти са 1 включени в нея. Изтъква се, че разписаното в договора възнаграждение за услуга по разглеждане на кредитна заявка следва да бъде включено в ГПР, тъй като е сигурен разход за потребителя. Поддържа се, че е налице драстично разминаване между посочения в договора ГПР и действителния му размер.

Поддържа се, че това представлява нелоялна търговска практика, чиято цел е да заблуди потребителя за реалните параметри, при които получава кредитно финансиране. Предвид изложеното, сочи се, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен и се дължи връщане на потребителя на размера на заплатената еднократна такса за разглеждане на документи. Моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се и сторените в процеса разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от „Юте Кредит България” ЕООД, със становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Допълнително се изтъква и че на ищеца му е предадена преддоговорна информация и с полагането на подписа си в договора, той се е съгласил с всички условия, при които ответното дружество предоставя кредити. По отношение на клаузата за заплащане на такса за разглеждане на кредитна заявка се твърди, че това е индивидуално договорена клауза с потребителя и той сам е преценил да се възползва от тази възможност. Сочи се и че реално е предоставена услуга на потребителя, която не е свързана с отпускането и управлението на кредита. Моли се така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между „ЮтеКредит България” ЕООД, в качеството на кредитор, и Д. Г. У. , като кредитополучател, е сключен Договор за кредит № ***** г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 2999,42 лева. Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 22,00 %, а годишният процент на разходите е 56,84 %. В договора е посочено, че ищецът следва да заплати на кредитора сумата в общ размер от 4201,02 лева, при уговорена 2 възнаградителна лихва от 548,26 лева и такса за разглеждане от 653,34 лева, като е отбелязано, че месечното договорното възнаграждение е 0,00 лв. Видно от представения погасителен план общото задължение е разсрочено на 18 месечни вноски, от които първата на 27.01.2024 г., а последната – 27.06.2025 г.

В договора е посочено, че представлява неразделна част от Рамково споразумение за потребителски кредити № ***** г., сключено между страните, в което са обективирани общите условия към договора за кредит.

Съобразно клаузите на договора таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата се възстановява от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план – приложение към индивидуалния договор за кредит. Посочено е, че размерът на таксата е посочен в индивидуалния договор за кредит, като последната се дължи изцяло, както в случай на предсрочно погасяване на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да било причина. Установено е, че когато клиентът избере да заплати договорно възнаграждение, последният не е длъжен да заплати таксата за разглеждане и лихвите.

В т. 5.6 от Рамковото споразумението е посочено, че вместо дължимите лихви и такса за разглеждане страните могат да уговорят заплащане на договорно възнаграждение, което представлява фиксирана сума, изчислена на базата на главницата по кредита, която се начислява ежемесечно, считано от датата на предоставяне на кредита. Установено е, че в тези случаи не се дължи заплащане на такса и лихва. В т. 8.4 от рамкото споразумение е предвидено, че таксата за разглеждане представлява таксата, заплащана от клиента на кредитора за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на договор за кредит или изменение на споразумението.

Представени са платежно нареждане и операционна бележка, от които се установява, че на 17.01.2024 г. ищецът е заплатил по банковата сметка на ответника сумата в размер на 3688,20 лева.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на кредит. Кредиторът е небанкова финансова институция по 3 смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Сключеният договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

По отношение на наведените твърдения за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с включената в договора клауза за заплащане на „такса за разглеждане“.

Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за 4 получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника.

В конкретния случай, в индивидуалния договор са посочени процентните стойности на ГПР 56,84 %, както и общият размер на плащанията по кредита от 4201,02 лева, включващо главница от 2999,42 лева и разходите по кредита - лихва от 548,26 лева и такса за разглеждане от 653,34 лева. В рамковото споразумение е посочено, че ГПР включва всички разходи, включително лихви, такси за разглеждане, договорно възнаграждение и всички други, произтичащи от усвояването на кредита. От изложеното следва, че при определяне на ГПР са включени всички задължения, установени към момента на сключване на договора, а именно - задълженията за заплащане на лихва и такса за разглеждане. При това положение съдът намира, че при сключване на договора не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото посоченият в договора ГПР включва всички разходи по кредита, дължими към момента на неговото сключване и отговаря на действително приложения годишен процент на разходите.

На следващо място не се установи и соченото от страна на ищеца нарушение на изискванияра на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. В процесния договор е установен фиксиран лихвен процент, като ясно е посочен размерът на възнаградителната лихва, посочен като сума за заплащане.

По отношение на въведените доводи за нищожност на установената в договора такса за разглеждане, като се поддържа, че клаузата, не е индивидуално уговорена и е неравноправна на основание чл. 144, т. 9 ЗЗП, съдът намира следното:

Ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадена от всеки потенциален клиент. Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. След като ищецът е подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то 5 ответникът не следва да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите. Дейността по одобряване на кредитната заявка, което включва в себе си разглеждането на документите, подадени от потребителя и оценката на кредитния риск са действия, свързани с основната търговска дейност на дружеството и именно предвид това чл. 10а, ал. 2 ЗПК установява императивна забрана кредиторът да изисква заплащане за тях. В тази връзка, възлагането в тежест на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора, са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на кредитополучателя като икономически по-слабата страна по правоотношението. На практика, таксата за разглеждане води до допълнително увеличаване на задълженията на потребителя (увеличава относителната финансова тежест на договора), като дава възможност на кредитора да капитализира допълнителен приход от присъщата му дейност.

Разпечатката съдържа 26 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/153463a3-94cf-4342-aa3b-8b76bca942a7