Определение № 9 от 09.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№9 гр. Пловдив, 09.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно търговско дело № 20255001000662 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.274 от ГПК.

Образувано по частна жалба на И. Я. Т. с ЕГН **********,в качеството й на наследник по закон на Я.И.Т.,ЕГН **********-ищец починал в хода на производството по т.д.№187/2025 г. по описа на ОС-Пловдив,действаща чрез законния й представител и майка Н. Т. Х.,ЕГН **********,представлявана от адв. Г.Х.Б. и адв. С. И. С.,против определение №1157/06.08.2025 г.,постановено по т.д.№187/2025 г. по описа на ОС-Пловдив, ТО,XVI-ти състав,с което е прекратено производството по делото.

Делото е образувано и по частна жалба на “ТАФПРИНТ”ЕООД с ЕИК 160022753,подадена чрез пълномощника на дружеството адв. Е. Н.,против определение №1506 от 23.10.2025 г.,постановено по т.д.№187/2025 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XVI-ти състав,с което е оставена без уважение молба на дружеството по чл.248 от ГПК за изменение в частта му за разноските на определение №1157 от 06.08.2025 г.,постановено по същото дело.

В частната жалба срещу определение №1157 от 06.08.2025 г. се поддържа,че същото е недопустим,незаконосъобразен, немотивиран,необоснован,неоснователен и неправилен съдебен акт.Изложени са доводи за обосноваване наличието на правен интерес жалбоподателкатанаследник по закон на починалия ищец Я.Т.,да обжалване същото определение.Изложени са и доводи срещу правилността на обжалваното определение.За неправилна се смята преценката на съда,че липсват фактически основания за материалноправно правоприемство в конкретния казус и оттам-за липса на процесуалноправно такова.Поддържа се 1 аргумента,че в случая не се касае за липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса-ищец,а до настъпила смърт по време на производството на главна страна,при която хипотеза съществуват материалноправни предпоставки по делото да бъдат конституирани наследниците на починалата главна страна,като преди това делото е следвало да бъде спряно на основание чл.229,ал.1,т.2 от ГПК.Изложени са и фактически обстоятелства за обосноваване на поддържаната позиция за безспорно наличие на активна процесуална легитимация на починалия ищец Я.Т. да предяви процесния иск по чл.71 от ТЗ в качеството му на съдружник в ответното дружество “Тафпринт”ООД.Изложен е и аргумента,че по отношение на осъдителните и конститутивни искове по чл.71 от ТЗ,правният интерес е презумптивен,като за допустимостта им е достатъчно да се установи,че ищецът притежава качеството на съдружник към момента на завеждане на иска,независимо от обстоятелството,че това качество е отпаднало в хода на процеса по силата на закона и това дава възможност той да бъде заместен от своите наследници в производството,които следва да бъдат конституирани от съдебния състав като такива.В тази връзка се твърди в частната жалба,че ОС-Пловдив съвсем бланкетно е постановил,че предявената искова претенция на Я.Т. по конкретното дело изцяло е била обвързана с неговите неимуществени права по чл.123 от ТЗ,като част на членственото му правоотношение,поради което тя се явява погасена със смъртта му.Твърди се,че разпоредбата на чл.123 от ТЗ инкорпорира в своето съдържание и имуществени права на съдружника,като в случая исковата претенция на починалия ищец е насочена чрез достъпа до сочените от него дружествени книжа и писмени документи-към защитата на негови имуществени права,в това число и негови наследени от баща му И.Т. имуществени права,предмет на висящо исково производство по т.д.№39/2024 г. по описа на ОС-Пловдив,свързано със собствеността и разпределението на дружествените дялове в ответното дружество “Тафпринт”ООД.Посочено е,че това е причината,поради която ищецът Я.Т. е поискал осигуряването на достъп до документите,които са визирани в т.3.1. до т.3.7. от исковата молба и уточняващата молба и че именно поради тази причина неговата единствена наследница,действаща чрез законния си представител,има правото да го замести във вече образувани от него производства за защита на негови имуществени права спрямо ответното дружество и органите му.

Наред с гореизложеното,в частната жалба е изложено и твърдението,че претенцията по прекратеното дело за достъп до писмени документи и книжа на ответното дружество е пряко свързана с имуществени права на наследодателя Я.Т. да получи реален дивидент от фирмата,информация как и на каква база е формиран той,както и със защитата на имущественото му право да бъде коректно изчислена и пресметната стойността на неговия ликвидационен дял от имуществото на ответника “Тафпринт”ООД,предвид факта,че до

Я.Т. е била изпратена нотариална поканапредупреждение,датираща от 15.01.2024 г. за изключването му като съдружник в дружеството.Сочи се,че съдът не се е съобразил по никакъв начин с това,че достъпът до исканите документи би внесъл в имуществената 2 сфера на ищеца яснота за умишлено намаляване на имуществената стойност на притежаваните от него дружествени дялове и тяхната ликвидационна имуществена и икономическа стойност от страна на ответното дружество.Сочат се и действия на ответното дружество за скрито разпределение на дивиденти.

В обобщение се поддържа,че окръжният съд неоснователно и немотивирано е приел,че осъдителният иск по чл.71 от ТЗ,предмет на прекратеното дело,се отнася за неимуществени права на починалия ищец.Оспорва се този извод с твърдението,че с помощта на този иск ще се защитят имуществени права на ищеца,които са наследими и ще преминат към малолетната му наследница И. Т. след приемане на наследството по опис на основание чл.61,ал.2 от ЗН.

В частната жалба се поддържа и аргумента за недопустимост на обжалваното определение,поради прекратяване на производството спрямо ненадлежна страна по смисъла на чл.26 от ГПК.Сочи се в тази връзка,че след като съдът е установил,че единствен наследник на починалия ищец е малолетната му дъщеря И. Т. и че тя е неправоспособно лице съгласно чл.2 във вр. с чл.3 от ЗЛС,е следвало да спре производството по делото до приемането от нея на наследството по опис от починалия й баща Я.Т. и вписване на това приемане в особената книга към РС-Пловдив,а не да прекратява производството поради липса на активна процесуална легитимация.

В т.4-та от частната жалба са развити и допълнителни аргументи за неправилност на становището на ПОС,че предметът на иска по чл.71 от ТЗ,който е бил предявен от починалия в хода на делото ищец,касае единствено негови неимуществени права,които са ненаследими.

В заключение,въз основа на поддържаните в частната жалба доводи е поискано да бъде отменено изцяло обжалваното определение №1157/06.08.2025 г.,постановено по т.д.№187/2025 г. по описа на ОСПловдив,ТО,XVI-ти състав,с което е прекратено производството по делото и заедно с това делото да бъде върнато на ОС-Пловдив с указания производството да бъде спряно на основание чл.229,ал.1,т.2 от ГПК до приемането на наследството по опис,принадлежало на бившия ищец Я.Т.,от малолетната му наследница по закон И. Т. и вписването на приетото наследство в особената книга към РС-Пловдив,което е предмет на висящо особено охранително производство по ЧГД №13110/2025 г. по описа на РСПловдив.Направено е и искане за присъждане на сторените съдебни и деловодни разноски.Към частната жалба са приложени писмени доказателства,подробно описани в нея.

В законния срок от насрещната страна по тази частна жалба-“ТАФПРИНТ”ЕООД с ЕИК 160022753 е подаден писмен отговор,чрез пълномощника на дружеството адв. Е. Н.,в който е изложено становището,че същата частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното с нея определение е правилно и законосъобразно по съображения,развити в отговора.

3

В подадената от “ТАФПРИНТ”ЕООД с ЕИК 160022753 частна жалба се излага становището,че обжалваното с нея определение №1506 от 23.10.2025 г.,постановено по т.д.№187/2025 г. на ОС-Пловдив,е неправилно и необосновано.Оспорен е като неправилен извода на съда,че е неоснователна подадената от дружеството молба по чл.248 от ГПК,тъй като делото е прекратено поради обективния факт на смъртта на ищеца,без да е конституиран наследник и затова не може в негова тежест /на наследника/ да се възлагат разноски.Дружеството-частен жалбоподател смята,че отговорността за разноски е обективна и законодателят не е въвел ограничения при разпределяне на отговорността по чл.78,ал.4 от ГПК в зависимост от естеството на основанието,довело до прекратяване на производството,респ. кога е настъпило то.Според него,съдебната практика също е категорична,че дори причината за недопустимост на предявените искове да е настъпила в хода на висящо производство и това да се дължи на смъртта на ищеца,то приложение намира хипотезата на чл.78,ал.4 от ГПК.Посочва,че правилото по тази разпоредба за присъждане на разноски в полза на ответника при прекратяване на делото не предвижда изключения за конкретни хипотези,като е релевантно само обстоятелството,че ответникът с поведението си не е станал причина за прекратяване на производството по делото и затова следва да му се присъдят сторените от него разноски.Твърди се,че в случая ответникът не е причина за прекратяване на производството,а настъпилото последващо отпадане на правния интерес от търсената искова защита е без правно значение за ответника и не може той да носи отговорността от този факт.Според дружеството,съдът дължи произнасяне относно разноските по делото,като обстоятелството дали починалият ищец има наследник или не излиза извън пределите на това производство и касае единствено възможността на същото дружество да се удовлетвори от осъдителната част на определението.

Също така,дружеството-частен жалбоподател счита,че е налице противоречие между горната обосновка на съда и други негови процесуални действия.Сочи в тази насока,че в настоящия случай съдът е приел,че не е налице конституиран наследник на ищеца,респ. страна в производството,а от друга страна е приел за допустима и е администрирал подадената от наследника на ищеца частна жалба против прекратителното определение.

Въз основа на горните съображения е поискано от дружеството-частен жалбоподател да бъде отменено обжалваното от него определение,с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 от ГПК,като вместо това се постанови от настоящата инстанция определение,с което да се присъдят в полза на дружеството направените в хода на първоинстанционното дело разноски.

От И. Я. Т. с ЕГН **********-малолетна и действаща чрез законния си представител и майка Н. Т. Х.,ЕГН **********,е подаден в законния срок отговор на същата частна жалба,чрез адв. С. И. С..В отговора е изложено становището,че частната жалба на “Тафпринт”ООД е недопустима поради липса на правен интерес,а в условията на евентуалност-че е неоснователна.Конкретни доводи в тази насока са развити в отговора.

4

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваните съдебни актове във връзка с оплакванията на жалбоподателите,прецени обстоятелствата по делото,както и представените в първоинстанционното производство писмени доказателства и намери за установено следното:

По частната жалба срещу определение №1157 от 06.08.2025 г.:

Тази частна жалба е подадена в законния едноседмичен срок,редовна е и изхожда от физическо лице,имащо правен интерес да обжалва конкретното определение с оглед постановения с него краен резултат.Съдът счита,че лицето,от чието име е подадена частната жалба,разполага с активна процесуална легитимация да обжалва определението,макар да не е конституирано като страна по първоинстанционното дело.Тази легитимация е налице,доколкото същото лице има качеството на наследник по закон на починалия в хода на делото ищец и същото се позовава на наличието на легитимация за заместване на този ищец в настоящия исков процес,поддържайки твърдението,че предявения иск защитава наследими права на починалия наследодател.Дали е основателна тази позиция,заявена в частната жалба,е въпрос,относим към преценката за правилността на обжалваното определение,но самото й заявяване обосновава наличието на правен интерес и активна процесуална легитимация по конкретното обжалване.Предвид това и като отчита,че обжалваното определение е акт на съда,подлежащ на инстанционен контрол,съдът счита частната жалба за допустима и като такава следва да я разгледа по същество.

Разпечатката съдържа 28 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/15345934-d910-458a-ad68-58ae22501a6d