Решение № 218 от 05.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С.НА ХР. П. при участието на секретаря Н.П. М. като разгледа докладваното от С.НА ХР. П. Гражданско дело № 20211110137074 по описа за 2021 година

Предявен е от ищеца .... срещу ответника .... иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1842 лева, представляваща дължимо възнаграждение (навло) за извършен международен превоз на стоки по направление .... по заявка-договор за международен транспорт № .... от 17.12.2020г., за което е издадена фактура № 8000021011/07.01.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.06.2021г. до окончателното изплащане, както и иск с правно основание чл.309а, ал.1 ТЗ за сумата в размер на 150,00 лева, представляваща сторени разноски за извънсъдебно събиране на вземането.

Ищецът .... твърди, че въз основа на подадена от ответното дружество заявка договор за международен транспорт № .... от 17.12.2020г., приел извършването на международен превоз на стоки от ...., с място на товарене ..... Ищецът приел заявката и от своя страна възложил извършването на транспорта на подизпълнител .... В процесната заявка били указани видът и тонажът на товара – дросели за лампи, 8,500 кг. Посочва, че товарът е доставен на 07.01.2021г., приет от получателя, като в CMR – товарителницата е записана забележка за наличие на 123 бр. повредени MIHI 150 STS и лошо обезопасяване за транспортиране. Твърди, че на 08.01.2021г. ответникът ... му изпратил претенция за констатирана нарушена опаковка и повредена стока по процесния транспорт, в която е посочено, че е установено счупването на 123 бр. артикула HIS/MHI 150W/230V/50Hz на единична цена 6,85 евро, поради което е 1 начислена неустойка в размер на стойността на неизползваемата стока – 842,55 евро.

Поддържа, че от страна на ответното дружество не са доказани негодността на твърдяната за увредена стока и размерът на увреждането, причината за настъпилата щета, както и основанието за ангажиране отговорността на ищеца. Ищецът заявява, че са направени отказ от претенцията и възражение по смисъла на чл.17, пар.4 от Конвенцията за неподходяща опаковка на стоката/бруто теглото на стоката е прекомерно за този вид опаковка/ и неподходящо за натоварване на същата, както и неправилното укрепване. Счита, че е налице основание за освобождаване от отговорност на превозвача, респективно неговия подизпълнител, доколкото стоката е опакована, натоварена, подредена и укрепена от изпращача /на осн. чл.17, пар.4, б. „б“ и „в“ от Конвенцията/. Моли съда да осъди ответника да му заплати уговореното между страните навло в размер на 1842 лева с ДДС, за което е издадена фактура № 8000021011/07.01.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 25.06.2021г. до окончателното плащане, както и сума в размер на 150 лева, представляваща направени извънсъдебно разходи за събиране на вземането.

Претендира и сторените разноски в настоящото производство.

Ответникът ... е депозирал отговор в законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, в който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на сключен договор – заявка за международен транспорт, че е възложил на ищеца осъществяване на превоз на стоки от .... до ...., при условията посочени в заявката, че стоката е опакована, натоварена, подредена и укрепена от изпращача на адреса на товарене на 23.12.2020г., че товарът е доставен на 07.01.2021г., приет от получателя, както и наличието на забележка в товарителницата за 123 бр. повредени MIHI 150 STS и лошо обезопасяване на товара за транспортиране. Твърди, че на 07.01.2021г. - датата на доставяне на стоката на адреса на разтоварване, стоката е доставена с различна от натоварената от изпращача композиция от влекач и ремарке – с рег. № ... и ... /вписани в CMR-товарителницата/, поради което счита, че същата е претоварвана и/или върху палетите е поставяна друга стока. Допълва, че с платежно нареждане от 13.07.2021г. е заплатил на ищеца част от процесната сума – 194,12 лева, представляваща разликата между претендираното навло от 1842 лева и насрещната претенция за обезщетение частична повреда при превоза в размер на 1647,88 лева. Заявява, че ищецът, по време на приемане на стоката, не е мотивирал възражения в товарителницата относно видимото състояние на стоката и опаковката. Прави възражение за прихващане на сума в размер на 1647,88 лева, представляваща дължимо от страна на ищеца обезщетение за частична повреда на превозвания товар и неплатеното навло по фактура № 8000021011/07.01.2021г. Предвид изложеното счита, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена изцяло, а именно: в частта за сумата 194, 12 лева, поради плащане, а 2 за сумата

1647,88 лева, чрез прихващане.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Договорът за превоз е неформален и консенсуален. Основните му параметри – страни, дата, място на товарене и разтоварване, вид и тегло на превозната стока, могат да се установяват с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства.

В тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно, наличието на облигационни правоотношения между страните, породени от индивидуализирания договор за превоз, при посочените параметри, както и срочно и качествено изпълнение на задълженията му, произтичащи от процесния договор и възникнало задължение за заплащане на сума в размер на процесната.

В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на уговореното възнаграждение за процесния превоз.

Безспорно от доказателствената съвкупност по делото се установява, че между страните са възникнали договорни отношения по договор за международен автомобилен превоз на стоки, тъй като мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й се намират в две различни държави.

Правоотношенията между страните попадат в приложното поле на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, който нормативен акт е част от вътрешното право.

От текстовете на чл. 4 и чл. 9 от Конвенцията може да се направи изводът, че договорът за международен автомобилен превоз е неформален, реален договор, като товарителницата не е изискване за неговата действителност, а само форма, улесняваща доказването и внасяща яснота в отношенията между страните. Между страните по делото не е спорно наличието на валидно облигационно отношение по сключен договор за превоз, като същото се установява включително от представена заявкадоговор за международен транспорт № от 17.12.2020г. /лист 11/. От посоченото писмено доказателство се извеждат основните елементи на договора за превоз изпращач ...., получател на стоката – L, дата на товарене – 23.12.2020г., място на доставка на стоката – ...., срок на доставка – 12.01.2021г., адрес на товарене – гр. ....,, описание на превозваната стока – дросели за лампи – 8500 кг.; 7 EUP; В допълнение се установява, че страните са уговорили възнаграждение за извършване на превоза в размер на 1535 лева без ДДС, платимо по банков път – 60 дни след представяне на оригинална фактура CMR, за което ищецът е издал фактура №

3

8111121011/07.01.2021г., с падеж 08.03.2021г. В допълнение се установява, че съгласно т.13 от заявката – договор, плащането се извършва след представяне на оригинална фактура и оригинално CMR с подпис и печат на получателя, получени в срок 2 дни от датата на разтоварване.

По делото не е спорно между страните и се установява от приетата транспортна заявка № 50201004196/18.12.2020г., че ищецът .... е превъзложил извършването на процесния превоз на ... по релация .... и параметри на превоза, както следва: дата на товарене: 23.12.2020г.; 11:00 часа; адрес на товарене - ...., ..., ...; гр. ...., ....; товар безопасен, 120х80 см; 7 палета; тегло – 8500 кг.; товарни метри – 2,8м.; реф. номер на товара адрес на разтоварване: ...., дата на разтоварване: 07.01.2021г., 15:00 часа, ; товар - безопасен, 120х80 см; 7 палета; тегло – 8500 кг.; товарни метри – 2,8м.; реф. номер на товара P; Цена: 1300 лева; Плащане: 45 дни след получаване на оригинална фактура и 2 бр. чисто и надлежно заверени от получателя C M R , без забележки и всички съпровождащи пратката документи.

От представената и приета като писмено доказателство по делото международна товарителница CMR, издадена по чл. 4, във вр. с чл. 9, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), се установява, че изпращач на стоката, опакована в 7 палета, с бруто тегло 8523,80 кг. е ответното дружество: ...., а превозвач: ..., като същата е натоварена на 23.12.2020г. на влекач с ремарке с рег. № ... и съответно ..... По делото не е спорно между страните и се установява също, че товарът е доставен на получателя – „.....” на разтоварен пункт в .... на дата 07.01.2021г., място: 27-400 ..., с влекач с ремарке с рег.№ .... и съответно рег. № ..... В графа 8 от превозния документ липсват отбелязвания за възражения и бележки, направени от страна на превозвача при приемане на колетите. В товарителницата, освен това, в графа 16 е посочено от получателя на стоката, че са констатирани повредени 123 бр.

MIHI 150 STS, както и че товарът е лошо обезопасен за транспортиране, като е извършена проверка пред шофьора.

От представен по делото и неоспорен Протокол за несъответствие в доставка от 07.01.2021г., издаден от получателя на товара – „.....” се извежда, че от общо количество MHI/HSI 150 STS - 1000 бр., фактически доставени са 877 бр., съответно е отразено несъответствие в размер на 123 бр., които са повредени, при посочена забележка – стоката е зле укрепена за транспортиране. В резултат на това на 18.02.2021г. ответното дружество е изпратило на купувача и получател на товара кредитно известие № 0000012580/17.02.2021г. към фактура № 0000012437/09.12.2020г. за сумата 842,55 евро, с посочено основание „промяна в количеството” фактурирани дросели от вида 905531518344117 MHI/HSI 150 W/230V/50 Hz-PERF.

4

Видно от електронна кореспонденция между страните по делото, на 08.01.2021г. ответникът е изпратил до ищеца, на който е възложил извършването на превоза, претенция относно международен транспорт .... /лист 21/, с която е информирал ...., че начислява неустойка за констатираната повредена стока при доставката в размер на 842,55 евро.

Не се спори още, че ответникът е извършил частично плащане на възнаграждението по процесната транспортна заявка № .... от 17.12.2020г. с платежно нареждане от 13.07.2021г. в размер на 194,12 лева. Следователно в тежест на ответника поначало е възникнало и останало като дължимо задължение за плащане на остатъка от общата сума от 1647,88 лева.

Доказване на иска по основание налага разглеждане на наведеното възражение за прихващане по чл. 17, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки.

Съгласно чл. 17, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й.

В настоящият случай ищецът .... в отношенията си с ответника - товародател действа като превозвач, който от своя страна превъзлага извършването на превоза на трето за спора лице - ..., за което по делото не е спорно, че реално е осъществило превоза. В нормата на чл.374, ал.1 ТЗ е регламентирано, че ако превозвачът извърши превоза изцяло или отчасти с участието на други превозвачи, той отговаря за действията им до предаването на товара. В ал.2 от същата разпоредба - Всеки следващ превозвач встъпва в договора и трябва да упражни правата на предходните превозвачи, които са посочени в договора за превоз, като всички превозвачи отговарят солидарно.