Определение № 919 от 22.11.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 919 гр. гр. Добрич, 22.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно частно гражданско дело № 20243200500685 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 121 вр. чл. 274 и сл. от ГПК по повод частна жалба с вх.№ 19779/16.10.2024г. по регистратурата на Районен съд - Добрич, подадена от "***" ЕООД с ЕИК ***, с. С., срещу определение № 2467/17.09.2024г. по гр.дело № 1808/2024г. по описа на Районен съд - Добрич, с което производството пред сезирания съд е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – София.

Оплакванията на частния жалбоподател са за неправилност на обжалваното определение, поради съществено нарушение на процесуалния закон вследствие на неправилно прилагане на нормата на чл. 115, ал. 2 от ГПК. Счита за неправилно осъщественото от районния съд стеснително тълкуване на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК, при което не е признато на ищеца качеството на "увредено" лице, предявило иск срещу застрахователя по Кодекса за застраховане за изплащане на застрахователно обезщетение – виновно причинени от неизвестно лице щети по застраховането имущество, като се позовава на съдебна практика - определение № 63 от 5.01.2024г. на СГС по т.д. № 2406/2023г., определение № 403 от 13.02.2023г. на САС по в.ч.гр.д. № 367/2023г. Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване делото да се върне за разглеждане от Районен съд - Добрич.

Ответникът по жалбата е представил отговор, с който оспорва същата, като изразява становище за законосъобразност на атакуваното определение и настоява за неговото потвърждаване.

При данни, че обжалваното определение е съобщено на жалбоподателя на 08.10.2024г., частната жалба е подадена в установения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК с изпращането й по пощата на 15.10.2024г. Подадена е от страна по делото с право за оспорване на определението по подсъдността, съгласно чл. 121 от ГПК, отговаря на изискванията по чл. 275, ал. 2 вр. 260 и 1 чл. 261 от ГПК, и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.

Като постави на разглеждане частната жалба, Окръжен съд - Добрич установи следното:

Първоинстанционното производство е образувано пред Районен съд Добрич по искова молба с вх.№ 11728/13.06.2024г., с която „***“ ЕООД е предявило срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД с ЕИК 000694286 с адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, р-н „Триадица“, пл.

„Позитано“ № 5 искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 21 330 лева - застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, дължимо по застраховка „Булстрад Каско Стандарт" по застрахователна полица № 5С106008304/30.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и сумата от 2560,03 лева - мораторна лихва за периода 27.07.2023г. - 10.06.2024г.

Изложените обстоятелства се свеждат накратко до това, че ищецът е собственик на трактор NEW HOLLAND, модел Т7.230, рег. № ***, за който е бил сключен с ответника договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ с действие за периода 03.09.2020г. - 29.09.2025г.; че на 03.04.2023г. е настъпило застрахователно събитие - злоумишлени действия от неизвестно лице, изразяващи се в изсипване на абразивно вещество в гърловината на картера за масло, следствие на което на застрахованата земеделска техника са нанесени значителни имуществени вреди. Ищецът е предявил претенция пред ответното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение въз основа на сключения между тях договор за застраховка „Каско на МПС“, но застрахователят е постановил отказ, поради което е предявил исковете пред съда.

В срока по чл. 119, ал. 3 вр. с чл. 131 от ГПК ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на спора, като е отправил искане делото да бъде изпратено на Софийски районен съд, компетентен по правилата на общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1 вр. чл. 105 от ГПК (според седалището на ответника) и е обосновал неприложимост на правилата за специалната подсъдност по чл. 113 от ГПК (предвид това, че ищецът – юридическо лице, няма качеството „потребител“) и тази по чл. 115 от ГПК (тъй като тя намира приложение само при искове за непозволено увреждане).

За да постанови изпращане на делото по правилата на местната подсъдност на Районен съд – София, първоинстанционният съд е приел, че главният иск с правно основание чл. 405 от КЗ е предявен от страна по договор за имуществена застраховка "Каско" срещу насрещната страна – застраховател, за заплащане на обезщетение за претърпените от застрахователното събитие имуществени вреди и, че с оглед този предмет на делото разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК не е приложима, като се е позовал на практика на ВКС по прилагането на тази правна норма определение № 87/21.02.2020г. на ВКС по ч. т.д. № 2870/2019г., I т. о. и 2 определение № 1221/05.12.2023г. на ВКС по ч. т.д. № 1893/2023г., II т. о.

Посочил е, че особената местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 от ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези, които се основават на непозволено увреждане и ищци по които са увредени лица, а когато се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него - по осъществено застрахователно събитие, то не е налице непозволено увреждане, независимо че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като ПТП; че по сключения застрахователен договор страните поемат определени задължения, като дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане, а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение. Направил е извод, че в настоящия случай ищецът не може да се ползва от предвидената в чл. 115, ал. 2 от ГПК изборна подсъдност, тъй като претенцията му се основава на сключен с ответника договор по застраховка „Каско“, а не на непозволено увреждане като правопораждащ факт. Съобразил е мястото, в което е седалището на ответника (град София) и е уважил своевременно направения от него отвод за местна неподсъдност на делото.

Определението е правилно.

Предявен е иск от застрахован - търговско дружество, с който се иска изпълнение на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане от ответника – застраховател, съответно и иск за заплащане на обезщетение за забава. В постановени определения по чл. 274, ал. 3 от ГПК по цитираните от районния съд дела, а също и в определение № 60391/11.11.2021г. на ВКС по ч.т.д.№ 2223/2021г., І т.о., последователно е прието, че от систематичното място и съдържанието на нормата на чл. 115, ал. 2 от ГПК се извежда необходимост от установяване на фактически състав, съдържащ като твърдян, респективно доказан факт на непозволено увреждане, с оглед на който е уредена възможността на увреденото лице да предяви иск срещу застрахователя на деликвента за обезщетяване на вредите при преференциално определена местна подсъдност – по неговото местоживеене/седалище, респ. по местоосъществяване на деликта; когато се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него - по осъществено застрахователно събитие, то не е налице непозволено увреждане, независимо че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като такова. В този смисъл при застраховка "Каско" е налице сключен застрахователен договор, по който страните поемат определени задължения, като дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволеното увреждане, а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение. Така по поставения пред касационния съд въпрос - дали особената местна подсъдност по чл. 115, ал. 1 и 2 о т ГПК се прилага по отношение на всички искове по К одекса за застраховане или само във връзка с иск от увредено лице срещу застрахователя на деликвента, е прието, че особената местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 от ГПК не се прилага по отношение на всички искове по К одекса 3 за застраховане, а само по тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице. От съдържанието на нормата на чл. 115, ал. 2 от ГПК и с оглед систематичното й място следва, че предявеният иск от застрахован срещу застраховател не е в приложното поле на цитираната норма, дори при твърдяно застрахователно събитие непозволено увреждане. Въпреки че целта на законодателя за правна регулация на местната подсъдност на исковете по Кодекса за застраховане е била друга, видно от мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ГПК (както се излага в частната жалба и е прието в цитираните в нея съдебни актове на СГС и САС), независимо, че от първоначалната редакция на нормата е отпаднал изразът "прекият иск", от формулировката на разпоредбата след приемането й от законодателя, не може да с е изведе заключение, че т я урежда всички искове по К одекса за застраховане при застрахователно събитие непозволено увреждане срещу посочените в нормата ответници.

В обобщение, особената местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 от ГПК не се прилага по отношение на всички искове по Кодекса за застраховане, а само по тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице. Съответно, когато се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него, дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане, а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение, независимо че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като деликт.

Следователно, както правилно е приел районният съд, разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК е определяща за местната подсъдност тогава, когато е предявен пряк иск от увреденото лице срещу застраховател на причинителя на щетата, но не и когато е предявен иск от застрахования срещу застрахователя за изпълнение на задължение по договора за застраховка „Каско“. В този смисъл е и приетото в определение № 69 от 29.01.2021г. на ВКС по ч. т. д. № 1049/2020г., II т. о., че с приемането на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017г., изм., бр. 65 от 2018г., в сила от 07.08.2018г.) е предвидена изрична изборна местна подсъдност за исковете за обезщетение п о Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи - пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие (преки искове на увреденото лице). Разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК не намира приложение в настоящата хипотеза, тъй като уредената с нея особена местна подсъдност не се прилага по всички искове по Кодекса за застраховането, а само по тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, какъвто настоящият иск не е – той е за изпълнение на задължение по договора за застраховка, предявен от страната по договора за застраховка 4

„Каско“ (застрахован), независимо, че застрахователното събитие се твърди да съставлява деликт.

В случая, доколкото производството не е ограничено само от оплакванията в жалбата, следва да се посочи и, че приложение н е намира разпоредбата на чл. 113 от ГПК. Ищецът по делото не е физическо, а юридическо лице и от тази особена подсъдност то не може да се ползва. След изменението и допълването на чл. 113 от ГПК (ДВ бр. 65 от 2018г., в сила от 07.08.2018г. и ДВ бр. 100 от 20.12.2019г.) и приемането на чл. 115, ал. 2 от Г П К (ДВ бр. 86 от 2017г., изм. бр. 65.2.3018г. в сила от 07.08.2018г. ) разпоредбите на чл. 117, ал. 3 и чл. 113 о т ГПК не намират приложение в хипотезата на предявен иск от юридическо лице, с права на застрахован по чл.

Разпечатката съдържа 24 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/15329ded-5747-4134-bc8f-735eafea5949