Определение № 650 от 17.06.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 650 гр. Перник, 17.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500454 по описа за 2026 година П роизводството се движи по реда на чл. 278 от ГПК.

Обжалва се пред Окръжен съд гр. Перник разпореждане на Пернишки районен съд регистрационен № 13333 / 07.05.2026г., постановено по негово частно гражданско дело № 3793 по описа за 2026 година, в частта му , с която съдът е оставил отчасти без уважение заявление с вх. № (на РС) 12703/08.04.2026г. на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК: 131134023, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Р. П. И. ЕГН **********, адрес за кореспонденция ***, за вземания , дължими по договор за потребителски кредит № ***, сключен на ***, и за които банката - заявител е представила извлечение от сметките си като документ по чл. 418 от ГПК.

Това разпореждане се обжалва от заявителя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК:

131134023 , в частта, с която заявлението е отхвърлено. Оспорва се извода на заповедния съд, че начисляването на договорна лихва върху застрахователна премия представлява ефект на договорна клауза, която е вероятно неравноправна; поддръжа се , че сумата за застрахователната премия не следва да се включва в годишния процент на разходите , тъй като застраховката не било задължителна , а премията била платена чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс, от страна на Ти Би Ай Банк, като сумата за застрахователна премия била предадена директно на третото лице – застраховател ; отделно , тази сума била включена в ГПР като част от главницата, без да предствалявавсъщност застрахователна премия. Затова искането до ПОС е да се отмени разпореждането в обажалваната му част и да се разпореди на РС1 Перник да се издаде заповед за изпълнение по чл. 418 ГПК за всички претендирани с депозираното от тях заявление вземания. Иска се и присъждане на сторените по делото разноски.

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна по делото , при внесена държавна такса,. без нужда от размяна на книжа. Тя подлежи на разглеждане по същество .

След като взе предвид изложените в жалбата доводи и прецени приложените към делото писмени доказателства, Пернишкият окръжен съд, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по частното гражданско дело 3793 по описа за 2026 година на РС Перник е образувано по заявление на Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК:

131134023, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.

417 от ГПК срещу Р. П. И. ЕГН **********, за следните суми- 111.55 EUR (сто и единадесет евро и 55 цента), главница по договора, ведно със законната лихва за период от 08.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 41.57 EUR (четиридесет и едно евро и 57 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 15.10.2025 г. до 26.03.2026 г..; претендирани са и направените в производството разноски за държавна такса в размер на 10.86 EUR и юрисконсултско възнаграждение в размер на: 76.69 EUR.

Районния съд установил , че с част от предоставената в заем сума , И. заплатила в пълен размер застрахователна премия по договор за застраховка с трето лице , и приел , че е налице обоснована вероятност да се приеме, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от Закона за потребителския кредит, че, действайки като застрахователен посредник „Ти Би Ай Банк“ АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя и правото да получи застрахователната премия е на застрахователя съгласно чл. 313 КЗ. Приел, че клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка, че начислените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата, съответно влияят върху размера на възнаградителната лихва, че сумите за застрахователна премия никога не са предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума, а банката-кредитодател има пряка полза от застрахователното правоотношение поради получаваната комисионна в качеството на застрахователен агент и увеличаването на сумата, върху която начислява 2 възнаградителна лихва, респективно на получената печалба. Затова разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за сумата само за 87.27 EUR (осемдесет и седем евро и 27 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 08.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането и 41.57 EUR (четиридесет и едно евро и 57 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 15.10.2025 г. до 26.03.2026 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 9.13 EUR (девет евро и 13 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на 34.41 EUR (тридесет и четири евро и 41 цента), а за остатъка от сумите над уважения размер на главницата от 87,27 евро до пълния претендиран размер от 111,55 евро, представляваща застрахователна премия заявлението било отхвърлено .

При тези факти , обжалваното разпореждане е валидно и допустимо.

По същество, ПОС го намира и за правилно .

Вземането на заявителя произтича от договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), каквото качество длъжникът има. Същевременно, доколкото И. ползва услуги (застраховка) които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и няма данни да действа в рамките на своята търговска или професионална дейност, то тя е и „потребител „ по смисъла на § 13. (1) т. 1 от Закона за защита на потребителите ; и двата закона са приложими спрямо страните . От приложените към заявлението писмени доказателства се установява, че към процесния договор е предоставена застраховка защита по кредита съгласно клаузата по чл. 7.1., по силата на която се дължи застрахователна премия за срока на договора. Има вероятност клаузата, която предвижда застраховане на вземанията на банката по договора за кредита , да е неравноправна – риска от загуба на вземания на банката на общо стойност от 847.49 лв. слева (но само 800 лева действително предадена на длъжника главница) е поет срещу сума от 47.49 лв. слева, тоест от почти 7 % от стойността на вземането. Тук трябва да се каже, че договора за застраховка не е представен по делото и съдът не може да прецени колко са предоставените застраховки , налице ли е надзастраховане , кои са покрития риск и дали сумата, представляваща застрахователна стойност, е еквивалентна или не на този риск. А е недопустимо, от гледна точна на потребителската защита, да се налага на потребителя сключването на застраховка, сумите за плащанията по която сами по себе си съставляват покрит застрахователен риск. Клаузата на чл. 7.1 и 7.2 от договора не са индивидуално уговорени, те фигурират в изначално изговен образец на договора, налагат на потребителя пърично задължение без еквивалент по делото, поради което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между 3 правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка.

Недопустимо е под формата на „застраховки“ кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Начислените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата, съответно влияят върху размера на възнаградителната лихва. Сумите за застрахователна премия никога не са предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума.

Отделно, банката-кредитодател няма право да предлага на пазара сключването на застраховки, включително поради забраната на чл. 23 от Кодекса за застраховането- банка не може да е застрахователен агент , а застрахователния агент – банка ( последното – по аргумент и от чл. 2 от Закона за кредитните институции. )

На следващо място, с решението си по дело № C-744/24 Съдът ЕС дава разрешение, според което директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити трябва да се тълкува в смисъл, че „изключва включването в договорите за потребителски кредит на клаузи, предвиждащи прилагането на лихвения процент не само към общия размер на кредита, но и към суми, предназначени за плащане на разходи, свързани с този кредит, и които следователно представляват част от общите разходи по кредита за потребителя“,като са посочени специално средствата , получени от потребителя , но предназначение за заплащане от него на договорена в договора за кредит застраховка.

С оглед казаното, заповед за плащане на сумите по клаузата за застраховка не може да бъде издадена , неазависимо от характера им , а като краен резултат, преценката на съда за недействителност на цеелия договор за кредит по реда на чл. 23 от ЗПК е правилна, а оттам – правилен е и отказа на съда да издаде заповед.

Затова настоящата инстанция намира, че частната жалба се явява неоснователна, а разпореждането следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно при условията на чл. 278, ал.4 вр. с чл. 272 от ГПК, тъй като окръжен съд изцяло споделя мотивите на Пернишкия районен съд.

Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Пернишки районен съд регистрационен № 13333/07.05.2026г., постановено по негово частно гражданско дело № 3793 по описа за 2026 година, с което съдът е оставил без уважение заявление с вх.

№ ( на РС ) 12703/08.04.2026г. на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК: 131134023, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Р. П. И. ЕГН **********, адрес за кореспонденция ***, в обжалваната му част - над уважения размер на главницата от 87.27 евро до пълния претендиран размер от 111.55 евро - вземания, дължими по договор за потребителски кредит № ***, сключен на ***

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5