Определение № 1581 от 02.04.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 3282/2023
- Вид
- Определение № 1581
- Подписан
- 02.04.2024
- В сила
- 02.04.2024
- Състав
- Василка Илиева, Дора Михайлова, Борис Илиев
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 4, ал. 1 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 4, ал. 2 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 71, т. 1 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 71, ал. 1, т. 2 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 71, ал. 1, т. 3 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 71, ал. 3 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 9 · Закон за защита от дискриминация
- § 1, т. 1 · Закон за защита от дискриминация
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1581 гр. София, 02.04.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Василка Илиева
Членове:
Борис Илиев
Дора Михайлова като разгледа докладваното от Дора Михайлова Касационно гражданско дело № 20238002103282 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни на жалби на Х. Т. Л. и Г. Д. Р. срещу онази част от Решение № 394 от 14.12.2022 г. по в. гр. д. № 634/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора, в която след потвърждаване на Решение № 216 от 06.04.2022 г., постановено по гр. д. № 5629/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, е признато за установено на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), че спрямо М. Г. Х., пребиваващ понастоящем в Затвора – Стара Загора, осъден с наказание "доживотен затвор без замяна", в периода от 09.12.2016 г. до 09.12.2021 г. Х. Т. Л. и Г. Д. Р., пребиваващи понастоящем в Затвора – Стара Загора, са извършили нарушение на чл. 5, вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., изразяващо се в "тормоз" на основата на признака "религия", осъдени са на основание чл.
71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. да преустановят нарушението и да се въздържат от дискриминационни действия по признака "религия" спрямо ищеца, като на основание чл. 71, ал. 3 от ЗЗДискр., вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД са осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата от 800, 00 лв., представляваща обезщетение за търпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания и унизено човешко достойнство в резултат на горното нарушение на чл. 5, вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., извършено от ответниците в периода от 09.12.2016 г. до 09.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 09.12.2021 г. до окончателното плащане на задължението.
Касационна жалба е депозирана и от М. Г. Х. срещу онази част от Решение № 394 от 14.12.2022 г. по в. гр. д. № 634/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора, в която след потвърждаване на Решение № 216 от 06.04.2022 г., постановено по гр. д. № 5629/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, предявеният от него против Г. Д. Р. и Х. Т. Л. иск с 1 правно основание чл. 71, ал. 3 от ЗЗДискр., вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД за осъждането им да заплатят на ищеца в условията на пасивна солидарност разликата над присъдените 800 лв. до претендираните 10 200 лева- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания и унизено човешко достойнство в резултат на осъществена спрямо ищеца дискриминация – „тормоз“ по признак „религия“ за периода от 09.12.2016 г. – 09.12.2021 г., е отхвърлен.
В касационните жалби на Х. Т. Л. и Г. Д. Р. се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваните части.
Допускането на касационно обжалване касаторите Х. Т. Л. и Г. Д. Р. основават на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като касаторът Х. Т. Л. моли обжалваното въззивно решение да бъде допуснато до касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК с твърдение да е очевидно неправилно.
Ответникът по касационните жалби на Х. Т. Л. и Г. Д. Р. - М. Г. Х. - е подал отговори на жалбите, в които изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационните жалби.
В депозирана от него касационна жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Искането е за отмяна на решението на въззивния съд в обжалваната част.
Касаторът М. Г. Х. моли обжалваното въззивно решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ответниците по касационната жалба на М. Г. Х. - Х. Т. Л. и Г. Д. Р. - са подали отговори на жалбата, в които изразяват становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба на ищеца.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК, приема следното – и трите касационни жалби са подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл.
283 ГПК и са процесуално допустими.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за доказан въз основа на писмените доказателства и свидетелските показания по делото фактическия състав по чл.
71, т. 1 от ЗЗДискр. Счел е, че ответниците, които заедно с ищеца изтърпяват наказание лишаване от свобода в Затвора - Стара Загора, са осъществили спрямо него в периода 09.12.2016 г. - 09.12.2021 г. тормоз по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. на основата на признака „религия“ – чрез използване на обидни изрази спрямо религията на ищеца („че ислямът е религия на терористи“), викане с цел да осуетят словесното изричане на молитви, унищожаване на дарове, принудително даване на храна и вода на ищеца, разговори с други затворници да не слушат разсъжденията на ищеца за религията „ислям“, както и чрез упражнено спрямо ищеца физическо насилие докато изпълнява молитвени ритуали – ритане в гръб и бутане. Приел е, че тези действия на ответниците са довели до накърняване на достойнството на ищеца и са създали унизителна, принизяваща го, негативна среда. По тези 2 съображения е обосновал извод, че спрямо ищеца М. Х. е осъществена множествена дискриминация - „тормоз“ по смисъла на чл. 5, вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. - на основата на признака „религия“ по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Приемайки, че ищецът е установил факти за упражнен спрямо него тормоз в затвора, въззивният съд е счел, че съществува вероятност той да е обект на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. Приложил е правилото на чл. 9 ЗЗДискр. и след като констатирал, че ответниците не са ангажирали каквито и да е доказателства, че правото на равно третиране не е нарушено, въззивният съд е обосновал извод за основателност на иска по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. за признаване на нарушението и е уважил и акцесорните искове по чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗдискр. и чл. 71, ал. 1, т.
3 от ЗЗДискр. При произнасяне по размера на обезщетението от нарушението решаващият съд е съобразил, че неимуществените вреди, които ищецът е понесел, естествено следват по човешка презумция и имплицитно се предполагат в обичайния им размер, оценен на сумата от 800 лева. За да определи този размер на обезщетението, въззивният съд е приел, че въпреки поведението на ответниците, ищецът не е прекъсвал изпълнението на своите ритуали и спазване на обичаи, свързани с изповядваната от него религия, не се е влошило неговото здравословно и психическо състояние.
Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.
Не се разкрива наличие на претендираното от касаторите М. Г. Х. и Х. Т. Л. основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК на въззивното решение в частта, обжалвана от всеки от тях.
Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес.
Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.
Касационните жалбоподатели Х. Т. Л. и Г. Д. Р. поддържат в изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:
1. "В производството по защита от дискриминация следва ли ищецът при условията на пълно и главно доказване във връзка с изискванията на чл. 9 от ЗЗДискр. да докаже фактите, въз основа на които да се обоснове извод, че той е жертва на дискриминация, както и да докаже, че в действителност е носител на твърдяния от него защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., въз основа на който счита, че е дискриминиран?";
2. "Длъжен ли е ищецът в производството по защита от дискриминация във връзка с 3 изискванията на чл. 9 от ЗЗДискр. и във връзка с въведен от него защитен признак „религия“ да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е приел по надлежен ред тази религия, различна от по-рано изповядваната от него, и е част от това ново вероизповедание?".
Позовават се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърдят, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС – Решение № 511 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 587/2009 г. на III ГО.
Процесуалноправният въпрос по т. 1 от изложенията на касаторите Х. Т. Л. и Г. Д. Р. е обуславящ за спора и покрива общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не може да обуслови допускането на касационния контрол, тъй като не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика, обективирана в Решение № 74 от 25.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4046/2021 г., III ГО, Решение № 263 от 29.11.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 1177/2019 г., IV ГО, Решение № 246 от 28.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4719/2017 г., IV ГО, включително и с цитираното от касаторите Х. Т. Л. и Г. Д. Р. Решение № 511 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 587/2009 г. на III ГО. Съгласно разрешенията в посочените решения ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация, и когато той е направил това, законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца не е нарушено. В случая въззивният съд е обосновал правния си извод за вероятна основателност на твърденията на жалбоподателя въз основа на доказаното поведение на ответниците спрямо ищеца (установено въз основа на свидетелските показания по делото) и е констатирал, че доказателства, установяващи правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай да е нарушено, ответниците не са ангажирали. Въззивният съд е приложил доказателственото правило на чл. 9 от ЗЗДискр. по начина, съответен на възприетото в практиката на ВКС, поради което основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по този въпрос не може да се допусне.
Жалбоподателят Х. Т. Л. иска достъп до касация по този въпрос и на основание чл. 280, ал.
1, т. 3 ГПК, като твърди, че произнасянето на ВКС по него би допринесло за правилното тълкуване и приложение на закона от съдилищата и развитието на правото. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по поставения въпрос, свързан с тълкуването и прилагането на чл. 9 ЗЗДискр Цитираната норма е ясна, недвусмислена и редакцията й не предпоставя разнопосочното й тълкуване, а по прилагането й има формирана съдебна практика.
Въпросът по т. 2 от изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касаторите Х. Т. Л. и Г. Д. Р. не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е съобразен с мотивите на въззивния съд. Въпросът и включеното в него твърдение, че ищецът не е приел чрез съответната обредност исляма, не съответства на приетото в атакуваното решение. Той не е бил предмет на обсъждане във въззивното решение и не е част от предмета на спора.
Разпечатката съдържа 36 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/15315842-9b2e-42d3-b784-2496f7e6a94b