Решение № 1600 от 11.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 11185/2023
- Вид
- Решение № 1600
- Подписан
- 11.03.2026
- В сила
- 11.03.2026
- Състав
- Петър Веселинов Боснешки
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 80 · Закон за здравето
- чл. 37, ал. 1 · Закон за лечебните заведения
- чл. 6, ал. 1 · Закон за лечебните заведения
- чл. 5, т. 4 · Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина
- чл. 5, ал. 4 · Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина
РЕШЕНИЕ
№ 1600 гр. София, 11.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Славка Кр. Д. като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20231100111185 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на С. Л. Г., с ЕГН:
**********, в качеството й на майка и законен представител на С. Д. А., с ЕГН:**********, срещу МБАЛ ЗА ЖЕНСКО ЗДРАВЕ - НАДЕЖДА, с ЕИК:202195960 и седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1330 р-н Красна поляна, ул. „********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца както следва:
-сумата от 26 000,00 /двадесет и шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от медицински деликт от 18.09.2021г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 18.09.2021г. до окончателно плащане;
-сумата от 1180,00лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от медицински деликт от 18.09.2021г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 18.09.2021г. до окончателно плащане;
Ищецът твърди, че на 18.09.2021г. С. Л. Г. постъпва за раждане в МБАЛ „Надежда“ и в същия ден тя ражда С. Д. А.. Раждането е след протекла нормална бременност и раждане в 38 г.с., с тегло 3840 гр., ръст 52 см., обиколка на главата 38 см., роден по нормален механизъм в средно депресивно състояние, породено от средна и умерена асфикция при раждането.
В резултат на предприетото от екипа неоперативно раждане /не чрез „цезарово сечение“/ на С. А. незабавно след раждането е констатирана родова травма на лява ръка парализа на Ерб и редуцирани примитивни рефлекси. В резултат на това увреждане детето е с инвалидност 60%, за което прилага решение на ТЕЛК. При тази вид парализа се нарушава 1 инервацита на абдукторите, външни ротатори и флексори на предмишницата, супинаторите и екстензироти на китката. С. А. не може да абдуцира/отвежда/ и външно да ротира лявата ръка в раменната става. Ръката му е заела характерна за тази увреда позиция прибрана към тялото, чрез вътрешно ротирана предмишница, като мускулния тонус на ръката е намален и тя и изостава в развитието си.
Въпреки констатираната увреда ответникът не е предприел никакви действия за незабавно започване на лечението на родовата травма, което се явява съществено за пълното и по - кратко възстановяване на С. А.. За правилно лечение би следвало ръката да се постави на шина в противоположна позиция - отвеждане на рамото, сгъване на лакътната става до 90 градуса, като дланта следна да се обърне към лицето. Би следвало да се проведе и медикаментозно лечение с нивалин, витамини и др. които не са били извършени от лекарите на МБАЛ „Надежда“.
Така получената родова травма е наложила и продължителна двигателна рехабилитация, която към настоящия момент не е приключила и лявата ръка на С. А. не е възстановена напълно. Във връзка с проведеното лечение са извършени непредвидени разходи на стойност 1180 лв.
Вследствие неправилно предприети действия от служителите на ответника при раждането детето е получило парализа на Ерб, получена по време на раждането.
В законоустановения срок ответникът МБАЛ „Надежда“ е подал отговор, с който е заявил, че така предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Твърди, че по време на процеса на раждане, екипът установява усложнение, а именно раменна дистокия, но екипът реагира бързо и адекватно се намесва е прийоми, които да подпомогнат излизането, Оспорва като невярно и неоснователно твърдението в исковата молба, че не са предприети никакви действия за незабавно започване на лечението на родовата травма. За С. са извършени всички необходими действия, в пълен обем, за съхранение на живота и здравето му, в т.ч. са предприети щадящи грижи за травмата. С оглед на което от страна на лечебното заведение-ответник е приложена адекватна, навременна и надеждна медицинска грижа, която отговаря на утвърдените медицински норми.
Предвид изложената в отговора фактическа обстановка твърди, че не е налице противоправност в поведението на лекарите, а последвалата двигателна рехабилитация е в следствие на наличната травма, но липсва причинно-следствена връзка с действията, респ. бездействията на лекарите при болницата. В процесния случай увреждането на детето е травма, която в медицинската практика е приета като една от най-често срещаните родови травми. В световен план честотата на раменната дистокия се съобщава в различни граници между 0,7 до 3 % от случаите. Въпреки наличната дистокия, екипът е извършил необходимите действия, като в крайна сметка раждането е успешно. Настъпилата в последствие парализа на Ерб е част от родовия травматизъм, който в световен план е в нисък, но съществуващ процент.
2
Според ответника действията на неговите служители не са били противоправни нито по време на раждането, нито след това. Сочи, че няма строго определен срок, в който да се започне лечението на откритото състояние на ищеца. Началото му във всички случаи трябва да бъде след отминаването на острия период - посттравматичният неврит или след решаване на други животозастрашаващи състояния на новороденото, като в настоящия случай усилията първоначално са били насочени към овладяване на дишането на детето. Според медицинската литература такъв срок за започване на лечението е 7-10 ден след раждането, а ищецът е изписан на 5-ти ден.
При условията на евентуалност, в случай че Съдът счете предявените искове за основателни в някаква степен, прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като моли същото да бъде намалено от Съда по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД.
В срока за отговор ответникът е направил искане за конституиране на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК:121265113 и седалище:гр.София, бул.“********, в качеството му на трето лице- помагач на страната на ответника, като е обосновал правния си интерес с възможността да предяви регресен иск срещу него.
В допълнителната молба ищецът конкретизира твърденията си за неправомерно поведение като сочи, че са били налице данни за това, че нормалното раждане е било порисково в случая, но въпреки това С. Г. е насочена за такова, а не за цезарово сечение. В хода на раждането е имало данни за асфикция на плода, което също е предполагало преминаване към секцио, но такова така и не е предприето. Поради това според ищеца се стигнало до увреждането.
По допустимостта:
Съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по съществото на правния спор.
По основателността:
Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установи, че на 18.09.2021 г. С. Л. Г. е постъпила за раждане в МБАЛ Надежда.
Преди постъпването й в болницата бременността е проследявана както в гр. Перник, така и при ответника. Никой от лекарите, проследяващи бременността, не е установил или отбелязал някакви отклонения в протичането на бременността и затова пациентката е насочена за нормално раждане.
Според заключението на вещите лица по повторната комплексна съдебно-медицинска експертиза (КСМЕ), както и на тройната такава, при приема на С. Г. са спазени необходимите изисквания по действащия тогава стандарт по Акушерство и гинекология.
При приемането й за раждане е направен преглед, при който са констатирани показатели, благоприятни за нормално раждане. Измерена е обиколката на корема-109 см, височината на матката - 40 см., което косвено говори, че няма наличието на едър плод.
3
Измерени са размерите на таза, които са нормални като най-важния от тях- конюгата екстерна е 20 см. При направеното ултразвуково изследване на плода е измерен бипариеталният диаметър, който е бил 9,52 см, което предполага плод с нормално тегло.
От представената медицинска документация е видно, че при постъпването на пациентката в родилно отделение са снети тазовите размери, които са :
Distantia cristarum - 28 cm;
Distantia trochanterica- 32 cm;
Conjugata externa - 20 cm.
Това са външни тазови размери и са индиректен признак, по който се съди за вътрешните размери. По дефиниция за тесен таз се приема тазът, на който един или повече от размерите са намалени на дължина с 2 см и/или е променена в сравнение с нормата.
Видно от заключенията на вещите лица е, че за граница на нормални размери се приемат следните стойности за тези три външни тазови размера, както следва: distantia spinarum е 2526 см. distantia cristarum е 28-29 см., a conjugate externa около 20 см. В случая според вещите лица се касае за жена с нормален таз и съвместим плод и категорично не може да се говори за несъответствие между размерите на таза на майката и размерите на плода. Според експертите тези размери не са такива, предполагащи извършването на цезарово сечение.
Същото са приели и служителите на ответника, които са оценили състоянието на майката и състоянието на плода и съответно са взели решение за нормално раждане, тъй като всички показатели са били в норма.
Вещите лица по повторната и по тройната експертизи за дали заключение, че в случая не е било налице пелвио-феталната диспропорция. Те са разяснили, че същата представлява несъответствие между костния таз на родилката и главичката на бебето. Когато те са в такова съотношение, че плодът не може да се роди неувреден през родилните пътища се говори за пелвио-фетална диспропорция. Диагнозата пелвио-фетална диспропорция може да се постави преди раждането чрез акушерско изследване, чрез измерване на размерите на таза и големината на главата. В случая те са в норма. Диагнозата пелвио-фетална диспропорция може да се постави и в хода на раждането, когато раждането не напредва и се протрахира. В случая няма забавено раждане. Освен това по делото е категорично установено, че главичката на С. А. се е родила без проблем, поради което според вещите лица не може да се говори за такава диспропорция.
От доказателствата по делото се установява, че по време на раждането на С. А., след като главата му е била изродена, неговите рамена са се заклещили, което състояние се нарича раменна дистокия и това е довело до спиране на раждането. Това състояние на раменна дистокия е причина за забавянето на раждането. След като е изроден плодът е установено, че пъпната връв е била завита около вратлето. Според в.л. С. това е проблемът, който е довел до раменната дистокия. Когато е завита пъпната връв се спира слизането на бебето, а това не може да се установи предварително. В.л. М. също е на мнение, че увитата около врата пъпна връв може да е оказала роля да се закачи рамото за симфизата и да се 4 получи раменна дистокия, но това не би могло да се диагностицира предварително.
При констатирането на това усложнение при раждането, екипът, израждащ С. А. е приложил маневрата (прийомът) на Mc Roberts, след което раждането е продължило и С. е бил успешно изроден.
Прийомът на McRoberts представлява силна флексия на бедрата на родилката към корема. При това движение се изправят сакро- лумбалният ъгъл и наклонът на таза, при което симфизата се издига нагоре. Издигането на симфизата не увеличава правия диаметър на входа на таза, но спомага за освобождаване на заклещеното рамо, без да се манипулира директно върху плода. С този прийом се намалява силата за екстракция на раменния пояс, преразтягане на брахиалния плексус и честотата на фрактурите на ключицата. Заедно със силната флексия в тазобедрените стави някои лекари съветват лек супрапубичен натиск.
Според вещите лица по повторната и по тройната КСМЕ, този прийом увеличава капацитета на таза с около 30% и е много ефективен. Те са посочили, че при неуспех се преминава към следващия прийом. Като четвърти поред в тройната КСМЕ е описан прийом на Zavanelli, за който е посочено, че се състои от флексия на главата, връщане във влагалището и избутване до положение за Цезарово сечение. За този прийом е посочено, че на практика връщането на главата се оказва трудно и силно травматично както за плода, така и за майката.