Решение № 8 от 06.01.2025, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно гражданско дело 608/2024
- Вид
- Решение № 8
- Подписан
- 06.01.2025
- В сила
- 06.01.2025
- Състав
- Татяна Христова Костадинова, Йоана Николаева Такова, Елисавета Георгиева Деянчева
Цитирани разпоредби
- чл. 25а, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 446 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 446а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№8 гр. Кюстендил, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Татяна Хр. Костадинова
Членове:
Елисавета Г. Деянчева
Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно гражданско дело № 20241500500608 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 24264/19.11.2024 г. на В. В. К. – длъжник по изпълнително дело № 20137430400834 по описа на ЧСИ Елица Христова, рег. № 743 на КЧСИ, срещу Разпореждане от 12.09.2024 г., с което е отказано прекратяване на производството по изпълнителното дело и вдигне на наложения запор върху вземания по банкова сметка, които длъжникът счита за несеквестируеми.
Жалбоподателят поддържа, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно, поради което моли за неговата отмяна. Сочи се, че от образуване на изпълнителното производство през 2013 г., са изминали повече от 10 години, поради което се счита, че същото следва да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди се, че наложеният запор върху сметка на жалбоподателката в „Юробанк България“ АД е несъвместим с несеквестируемостта, доколкото по същата постъпвали суми от трудово възнаграждение, чиито размер бил под минималната работна заплата и обезщетение за временна неработоспособност.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, с което се оспорва жалбата като неоснователна и се моли атакуваното разпореждане да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Сочи хронологично действията, които са извършени по изпълнителното дело след образуването му и твърди, че не е налице бездействие на взискателя в законоустановения двугодишен срок.
Счита, че дори при евентуално настъпила по-рано перемпция, изпълнителното 1 производство не следва да бъде прекратявано, доколкото същото се възобновява с последващото постъпване на молба, обективираща искане за извършване на изпълнителни действия. Поддържа, че наложеният запор не произвежда действие по отношение на несеквестируемата част от вземането за трудово възнаграждение, както и че сумите, които не са били изтеглени от банковата сметка на длъжника през съответния месец губят несеквестируемия си характер и се превръщат в спестявания, които са годен обект за принудително изпълнение, и могат да послужат за удовлетворяване на вземането. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител излага съображения за неоснователност на депозираната жалба.
Кюстендилският окръжен съд, като се запозна с материалите по делото и взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:
Процесното изпълнително дело е било образувано по молба от 26.11.2013 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по изпълнителен лист от 24.10.2013 г., издаден въз основа на документ по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1983/2013 г. по описа на РС – Дупница, срещу длъжника В. В. К., ЕГН **********, за следните суми: 781,61 лева – главница до погасяване на кредита, 186,02 лева – надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите на кредитора по подготовка и обслужване на заема, 105,61 лева – мораторна лихва от 04.05.2012 г. до 27.08.2013 г., законна лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 16.09.2013 г. до изплащане на вземането, както за направените разноски по делото, от които 25,00 лева – деловодни разноски и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение. С молбата е възложено на съдебния изпълнител извършването на всички действия по чл.
18 ЗЧСИ.
На 18.12.2013 г. е постъпила справка от ТД на НАП – София за имущественото състояние и доходите на длъжника, от която се установява, че длъжникът не притежава движимо и недвижимо имущество, не е декларирал доходи за последната изтекла данъчна година и няма регистрирани трудови договори.
На длъжника В. В. К. била връчена покана за доброволно изпълнение на 28.01.2014 г., с която същата била уведомена, че е наложен запор на трудовото й възнаграждение и на МПС, както и че на 17.02.2014 г. е насрочен опис на движими вещи на адрес *****
На 04.08.2016 г. по делото е депозирана молба за конституиране на нов взискател на основание чл. 429 ГПК от „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, като частен правоприемник на първоначалния взискател въз основа на договор за цесия от 22.04.2016 г. С молбата е извършено възлагане на правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, а именно да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, набавя документи, книжа и други, да определи начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното 2 имущество.
С молба от 15.05.2018 г., взискателят е направил искане за извършване на справка за наличие на трудов договор, декларирано движимо и недвижимо имущество и банкови сметки на длъжника, и предприемане на съответни изпълнителни действия за обезпечаване на вземането.
Със запорно съобщение от 31.05.2018 г. е наложен запор върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение при работодателя „Въгледобив Бобов Дол“ ЕООД. От така наложения запор принудително са били събирани суми в общ размер от 450 лева за периода 20.07.2018 г. – 13.03.2019 г.
С молба от 12.10.2020 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да извърши справка в НОИ за наличие на регистрирани трудови договори на името на длъжника и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение.
При липса на такива, е отправено искане за насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.
Със запорно съобщение изх. № 11673/21.10.2020 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, дължимо от „Ай Ви Пи Комършъл“ ЕООД.
С молба от 01.06.2022 г., взискателят е направил искане за извършване на справка за наличие на трудов договор на длъжника и налагане на запор, както и за насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.
С молба от 13.03.2024 г., взискателят е направил искане за налагане на възбрана върху недвижими имоти и запор на банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника, в случай че след извършена по делото справка бъдат установени такива, а в случай че такива не бъдат наложени, е поискано пристъпване към насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника, намиращи се на адреса му.
Със запорни съобщения от 27.06.2024 г. органът по принудителното изпълнение е наложил запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, разкрити в „Юробанк България“ АД и „Банка ДСК“ АД, до размера на дълга по изпълнителното дело. Указано е и в двете запорни съобщения до банките, че запорът следва да се счита наложен при спазване разпоредбите на чл. 446 и чл. 446а ГПК.
Във връзка с получените запорни съобщения двете банки са уведомили съдебния изпълнител, че длъжникът има разкрити банкови сметки, че няма претенции от други лица и запорът е наложен.
На 02.09.2024 г. съдебният изпълнител е бил сезиран от длъжника с молба, за вдигане на наложения запор на банковата сметка в „Юробанк България“ АД, с пояснение, че сумите по същата представляват несеквестируем доход - трудово възнаграждение в минимален размер и обезщетение за временна неработоспособност. Отправено е и искане за 3 прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С резолюция от 12.09.2024 г. изписана на ръка върху самата молба, съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството по изпълнителното дело поради липса на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е оставил без уважение и искането за вдигане на наложения запор, с мотива, че са дадени указания на третото задължено лице относно несеквестируемостта на доходите на длъжника.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Нормата на чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК предвижда санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време /2 години/ бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. Законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава през период от две години, има за правна последица прекратяване на изпълнителното производство по право. Следва да се отбележи също така, че посочения срок води само до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не и до погасяване на вземането на взискателя, който може да пристъпи отново към принудителното му изпълнение и да започне нов изпълнителен процес.
Съгласно приетото в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия, които прекъсват давността, съответно препятстват прекратяването на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Действително, от данните по изпълнителното дело се установява, че за 4 времето от датата на неговото образуване до 04.08.2016 г., когато „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, е конституиран като взискател, не са били извършвани изпълнителни действия по същото. Следва да се отбележи, че сред материалите по делото не са налични такива, водещи до извод, че описаните в поканата за доброволно изпълнение до длъжника изпълнителни действия (запор и опис на движими вещи), реално са били осъществени, доколкото от една страна запорни съобщения не са изпращани до третото задължено лице, а от друга страна изисканите справки не установяват към 2013 г. длъжникът да е имал регистриран трудов договор или да е притежавал МПС. Когато обаче по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той е длъжен да го приложи. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела (в този смисъл са дадените разяснения с Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС).
След конституирането му като взискател на 04.08.2016 г., дружеството е проявявало процесуална активност и е депозирало множество молби с посочени изпълнителни способи в тях, както и периодично са извършвани исканите в молбите изпълнителни действия от съдебния изпълнител.