Решение № 3679 от 21.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3679 гр. Варна, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20233110112167 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от А. Ж. З. срещу О. А. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на с. *******, одобрени със Заповед № РД18-150/17.08.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с.

*******, с площ от 802 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: кв. **, парцел *, при граници на имота: ***** , *****, ******, ******, *******, придобит по наследство от М. А. Х., която от своя страна го в придобила по давност, чрез владение, упражнявано в периода от 1943 г. до 23.01.2003 г., с присъединяване владението на нейния праводател Ж.

Д., упражнявано в периода от 1900 г. до 1943 г., а в условията на евентуалност – по давност, чрез владение, упражнявано от ищеца в периода от 23.01.2003 г. до предявяване на исковата молба, с присъединяване владението на М. А. Х., упражнявано в периода от 1943 г. до 23.01.2003 г., както и на Ж. Д., упражнявано в периода от 1900 г. до 1943 г.

С Определение № 3304/20.03.2024 г., на основание чл. 227 ГПК. като ищци в производството са конституирани наследниците на починалия в хода на процеса ищец А. Ж. З., а именно – В. Г. З., М. А. М. и Ж. А. З..

В исковата молба са изложени твърдения, че А. Ж. З. е собственик на подробно описания по-горе поземлен имот, придобит по наследство от майка 1 му М. А. Х..

Излага се, че по плана от 1931 г. на с. *********, процесният имот съставлявал ПИ № ** в кв. **, изцяло бил в регулация и бил записан в разписния лист на Ж. Д. /прадядо на ищеца/. По плана от 1987 г. имотът се индивидуализирал като парцел * в квартал ** и в разписния лист бил записан на О. А..

Поддържа се, че Ж. Д. владял имота в периода от 1900 г. до 1943 г., когато го дарил с неформален акт на своята внучка и майка на ищеца М. А. Х..

След смъртта на последната /23.01.2003 г./ ищецът продължил владението й, като владението му било непрекъснато. Поради изложеното имотът бил придобит по давност от М. Х., като след смъртта й ищецът, в качеството си на единствен неин наследник по закон, придобил собствеността. В условията на евентуалност са наведени доводи, че същият е придобил имота по давност, чрез владение, упражнявано в периода от 23.01.2003 г. до предявяване на исковата молба, с присъединяване владението на неговата майка в периода от 1943 г. до 23.01.2003 г., както и на владението на Ж. Д. в периода от 1900 г. до 1943 г.

Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска с твърдения, че при справка в техническата служба в О. А. установил, че по действащия план на селото имотът е записан като общински. Оспорва общината да е била собственик на имота и сочи, че той не е внасян в ТКЗС, ДЗС или друга подобна организация, нито отнеман от владението му или от това на наследодателите му.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

В съдебно заседание ищците поддържат предявения иск.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не е изразил становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложените към исковата молба удостоверение за наследници /л. 910/ и удостоверение, издадено от Отдел „ГРАО“ при О. А. /л. 11/ се установява, че ищецът А. Ж. З. е син на М. А. Х., чиито дядо по бащина линя се явява Ж. Д..

Към писмените доказателства по делото е приобщен Акт № ***/06.10.2008 г. за частна общинска собственост, който има за предмет УПИ * в кв. ** съгласно кадастралния и регулационен план на с. *********, одобрен със Заповед № ***/28.05.1987 г. В документа е отразено, че О. А. е придобила така описания имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 58, ал. 1 и ал.

5 ЗОС, § 42 от ПЗР на ЗОС.

По делото са ангажирани специални знания посредством назначената съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира в цялост като обективно и компетентно изготвено, подробно и аргументирано.

2

От същото става ясно, че за територията на св. ********* са действали следните планове: кадастрално-регулационен план, одобрен с Указ № 492/02.10.1931 г. за улична регулация и Заповед № 3795/09.10.1931 г. за дворищна регулация, кадастрален план от 1969 г. и кадастрално-регулационен план, одобрен със Заповед № ***/28.05.1987 г. на председателя на ОНС-Варна.

Понастоящем действаща е КККР, одобрена със Заповед № РД-18150/17.08.2022 г. Вещото лице сочи, че процесният поземлен имот с идентификатор ******* попада в имоти № ** и **, по регулация – в парцели ***-** и ***-** в кв. ** по плана от 1931 г. Същият съвпада с регулационните граници на парцел * в кв. ** по регулационния план от 1987 г. Съгласно заключението по СТЕ в разписния лист към плана от 1931 г. имот пл. № ** е записан на Ж. Д., а имот № ** – на М. С.. В плана от 1969 г. не е формиран имот с планоснимачен номер и липсва запис в регистъра. В разписния лист към регулационния план от 1987 г. за парцел *-общ в кв. ** е записано лицето В. Г. З., а впоследствие – О. А. с АОС № ***/06.10.2008 г. От извършените справки вещото лице е установило, че липсват данни за отчуждаване на имота, същият съставлява урегулиран поземлен имот в регулационните граници на населеното място.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.

От показанията на разпитаните по делото свидетели М. И. А. и П. П. П., преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се изясняват следните обстоятелства:

Процесният поземлен имот се стопанисвал от родителите на ищеца А. З.

– М. и Ж. от 40-те години на миналия век, като изрично св. П. сочи, че мястото било предоставено на майката на ищеца от нейния дядо. Св. А. има спомени за имота от 1949-та година, а в. П. – от началото на 60-те години. И двамата свидетели описват имота по аналогичен начин – оградено с метална мрежа дворно място с приблизителна площ от един декар, разположено в края на с.

***, като показанията им кореспондират и по отношение на посочените съседи /от север и запад – П. У., от юг – Д. А., вуйчо на ищеца, от изток – околовръстният път на селото/. Заявяват, че имотът не е застроен, като в североизточната му част е поставена барака. На предявената им скица свидетелите сочат имено имот с идентификатор *******. Свидетелите са категорични, че през годините само семейството на ищеца е стопанисвало имота, като други лица не са имали претенции по отношение на същия.

Настоящият съдебен състав дава вяра на свидетелските показания, доколкото същите са подробни, логични и кореспондират както помежду си, така и с останалите доказателства по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Безспорно за ищците е налице правен интерес от провеждането на иск по чл. 124 ГПК, породен от поведението на ответника, който чрез съставения акт за общинска собственост е предявил самостоятелни права по отношение на процесния поземлен имот. Следователно искът е допустим.

3

За да бъде уважен предявеният положителен установителен иск, следва ищецът в условията на пълно и главно доказване да установи, че е собственик на процесния имот на соченото правно основание – наследствено правоприемство и придобивна давност.

От събраните по делото писмени доказателства, заключението по съдебно-техническата експертиза и свидетелските показания по категоричен начин се установява, че ищецът А. Ж. З. е придобил собствеността върху процесния поземлен имот по силата на наследствено правоприемство от майка си, която от своя страна е придобила имота чрез давностно владение, упражнявано от 1949 г. до смъртта й на 23.01.2003 г. От гласните доказателствени средства става ясно, че в посочения период последната, лично и чрез съпруга си, е владяла имота непрекъснато и необезпокоявано, като владението й е предадено от дядо й Ж. Д.. По делото липсват каквито и да било данни друго лице да е предявявало претенции по отношение на имота или части от него. Следователно безспорно в полза на М. А. Х. е изтекъл 10годишният давностен срок по чл. 79 ЗС и тя е придобила същия. След смъртта на последната А. Ж. З., в качеството си на неин единствен законен наследник, е станал собственик на имота.

От друга страна, О. А. не навежда конкретни твърдения относно правното основание, въз основа на което е придобила собствеността върху процесния имот, нито ангажира доказателства в тази насока. В текста на съставения акт за общинска собственост като придобивно основание е посочен § 42 от ПЗР на ЗОС, съгласно който застроените и незастроените парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на закона подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Липсват обаче данни процесният имот да е бил държавна собственост. От заключението на СТЕ става ясно, че по първоначално действалия план за територията на с. *** той попада в границите на имоти, записани на Ж. Д. /прадядо на ищеца/ и друго физическо лице. В разписния лист към РП от 1987 г. първоначално имотът е записан на съпругата на ищеца, конституирана като страна в производството по реда на чл. 227 ГПК, а впоследствие – на О. А., въз основа на съставения през 2008 г. акт за общинска собственост. Следва обаче да се подчертае, че последният сам по себе си не е годен да породи материални права в полза на Общината. Съгласно изричната разпоредба на чл. 5, ал. 3 ЗОС той не се ползва с конститутивно действие. Ето защо при наличие на оспорване Общината следва да докаже правата си с допустимите съгласно ГПК доказателствени средства, което е случая тя не е сторила.

Поради така изложените съображения предявеният положителен установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

Разноски в полза на ищците не следва да бъдат присъждани, тъй като не са претендирани.

4

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. Г. З., ЕГН **********, с адрес: с. *********, *****, М. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, и Ж. А. З., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, заместили по реда на чл. 227 ГПК починалия в хода на процеса А. Ж. З., ЕГН **********, поч. на 26.01.2024 г., и ответника О. А., с административен адрес: гр.

*********** че ищците, в качеството на наследници на А. Ж. З., поч. на 26.01.2024 г., са собственици на поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на с. *******, одобрени със Заповед № РД-18-150/17.08.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. *******, с площ от 802 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: кв. **, парцел *, при граници на имота: ******* , *****, ******, *******, *****, придобит по наследство от М. А. Х., която от своя страна го в придобила по давност, чрез владение, упражнявано в периода от 1949 г. до 23.01.2003 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5