Определение № 659 от 23.10.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 659 гр. Сливен, 23.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20252200500393 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „**********“ ООД, гр. С. против Определение №2676 от 11.07.2025г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.

№2170/2024г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена молбата на „**********“ ООД за изменение на постановеното по делото решение в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят чрез пълномощника си адв. М. от САК, заявява, че обжалваното определение е неправилно. Посочва, че съдът въобще не е разгледал наведените в искането за изменение възражения. Първото възражение е че по делото не е установено посоченото в договора за правна защита и съдействие обстоятелство по чл.38, ал.1, т.3, пр. второ от ЗАдв – близки отношения. Счита, че съдът следва да съблюдава действително наличието на изключенията по чл.38, ал.1, т.1-3 от ЗАдв и да не допуска злоупотреба с правото на разноски на тези основания. Посочва, че е отправил до районният съд искане за задължаване на ищеца да декларира с нарочна декларация качеството си на близък по отношение на процесуалния си представител, но съдът не се произнесъл по това му искане. Прави изрично искане въззивният съд да задължи насрещната страна да представи такава декларация. На следващо място твърди, че правото на иск по настоящото дело било упражнено превратно с цел увреждане на ответното дружество, тъй като били подадени две искови молба, по 1 които били образувани две отделни дела с идентични страни и идентично съдържание на обстоятелствена част и петитум. В тази връзка моли съда да изиска исковите молби по тези дела /гр.д. №2169/2024г. и гр.д. №2170/2024г. на СлРС/, ведно със списъците по чл. 80 от ГПК, за да се оцени общия икономически интерес при съпоставка с размера на присъдените/претендирани разноски по всяко от делата и в тяхната съвкупност. Сочи практика на СГС и други окръжни съдилища в страната относно калкулиране на едно общо адвокатско възнаграждение въз основа на общия материален интерес по всички еднакви дела, което да се присъди само веднъж.

Жалбоподателят счита, че тъй като исковете произтичат от едно и също правоотношение и защитават един и същ интерес, то не се дължат разноски и по двете претенции, а върху общия материален интерес. На последно място изразява съображения относно размера на присъденото възнаграждение, като счита, че присъденият адвокатски хонорар бил прекомерен, необосновано завишен спрямо фактическата сложност на спора и реално извършените дейности по процесуална защита. Посочва, че справедливият размер следвало да е значително по-нисък от посочения ориентир в Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. С оглед изложеното, моли съда да отмени обжалваното определение и да измени решението в частта за разноските, като откаже присъждане на разноски, а евентуално – да ги намали значително. Моли съда да уважи направените с жалбата две доказателствени искания.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – И. Й. Д., която в законоустановения срок чрез пълномощника адв. Б. Б. от САК е подала отговор, в който на първо място се твърди, че възражението за прекомерност е преклудирано и молбата за изменение е подадена извън срок. На следващо място развива съображения относно неоснователността на жалбата и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че по делото са предявени два иска, като по всеки от тях защитата била различна и се дължало възнаграждение за всеки иск поотделно. Делото се характеризирало с фактическа и правна сложност, били положени много усилия и висок професионализъм от страна на пълномощника на ищеца. Основанията за нищожност на договора били няколко, предявени в условията на евентуалност и неоценяеми по своето естество, поради което и претендираното възнаграждение не било прекомерно.

Посочва, че за да възникне правото на адвоката да претендира адвокатски хонорар по чл.38, ал.2 от ЗАдв, е достатъчно да се приложи по делото договор за правна помощ и съдействие, сключен в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък приятел на адвоката. По отношение на посочените други производства пред съда, заявява, че те касаят различни правоотношения между страните, различни договори. На последно място посочва, че ответникът претендирал възнаграждение за адвокат без да е представил доказателства за заплащането му, а в същото време възразява срещу определения от съда адвокатски 2 хонорар в полза на адвоката на ищеца. Това било нарушение на адвокатската етика и морал.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д.№2170/2024г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на исковата молба, подадена от И. Й. Д. чрез пълномощник адв. Б. Б. от САК против „**********“ ООД, гр. С., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: иск за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит №852203 от 27.04.2023г., с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК и цена на иска 918лв. и иск за заплащане на сумата 346,84лв. недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит от 27.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба, с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Ищцата била представлява от процесуален представител по пълномощие – адв.

Б. Б. от САК, осъществяващ безплатна правна помощ на основание по чл.38, ал.1 т.3, предл. второ от ЗАдв.

В проведените по делото открити съдебни заседания страните не са били представлявани. Постъпили са писмени молби с изразени становища по съществото на спора.

С Решение №183/28.02.2025г. по гр.д.№2170/2024г. на СлРС са уважени изцяло предявените от И. Й. Д. против „**********“ ООД, гр. С. искове, като е прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит №852203 от 27.04.2023г. и е осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 346,84лв., недължимо платена по Договор за потребителски кредит №852203 от 27.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от 02.05.2024г. до окончателното плащане. С Решението са присъдени разноски на ищцата в размер на 100лв. - д.т. и адвокатско възнаграждение н а адв. Б. Б. от САК, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, в размер на 800лв. за двата уважени иска.

Препис от Решението е връчено на „**********“ ООД, гр. С. на 18.03.2025г.

На 26.03.2025г. „**********“ ООД е подало молба по чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта относно разноските, като се отхвърли искането за присъждане на адвокатски хонорар, евентуално размера на хонорара да се намали съществено.

В срок е постъпило становище по молбата от насрещната страна.

С обжалваното Определение №2676 от 11.07.2025г. по гр.д.№2170/2024г., СлРС е оставил молбата без уважение, като е посочил, че не са налице условия за исканото изменение, като възнаграждението е съобразно фактическата и правна сложност на делото.

3

Определението е връчено на „**********“ ООД на 29.07.2025г. На 06.08.2025г. е подадена частна жалба против него.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Възраженията за преклудиране на възражението за прекомерност и за просрочие на молбата по чл. 248 от ГПК са неоснователни.

На първо място не е налице възражение по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, тъй като то касае случаите на договорено и заплатено от страната на адвоката възнаграждение, а в случая сме изправени пред хипотезата на безплатна правна помощ по чл. 38, ал.1 от ЗАдв, като адвокатско възнаграждение се определя от съда.

Молбата за изменение на решението в частта, относно разноските е подадена в срока па чл. 248, ал.1 от ГПК – в срока за обжалване на решението.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

В случая са предявени два иска /установителен по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК и осъдителен по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД/, които са уважени изцяло.

На първо място съдът ще се спре на възраженията за недоказаност на основанието за осъществена безплатна правна помощ от страна на адв. Б. Б. от САК по отношение на ищцата И. Й. Д. и направеното в тази връзка възражение за изцяло недължимост на адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав споделя преобладаващата съдебна практика, че съдът не извършва проверка за действителното наличие на посоченото в договора за правна защита и съдействие основание за предоставяне на безплатна адвокатска помощ.

Достатъчно е по делото да се представи договор за правна защита и съдействие, в който да е отразено предоставянето на безплатна адвокатска помощ и основанието, на което това е сторено, като преценката е предоставена изцяло на адвоката, приемащ да предостави безплатно правна помощ на лицето, при наличие /преценката е на адвоката/ на посочените в чл. 38, ал.1 от ЗАдв основания. Това право на адвоката е установено със закон. В случая, безспорно по делото е представен договор, в който е посочено предоставяне на безплатна правна помощ на клиента на основание чл.38, ал.1, т.3, предл. второ от ЗАдв. Това обстоятелство не се нуждае от доказване пред съда.

Поради това е неоснователно и направеното с частната жалба доказателствено искане за задължаване ищцата в първоинстанционното производство да представи в настоящото производство надлежна декларация относно качеството си на близък по отношение на процесуалния си представител адв. Б. Б. от САК. Съдът ще остави 4 искането без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете. Използваният израз в разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредбата „интерес“ не изключва прилагането на разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата. Напротив, тя визира цената на всеки отделен иск и не изключва прилагането на отделните хипотези към цената /интереса/ на всеки един от исковете поотделно. Следва да се определи адвокатско възнаграждение за всеки отделен иск, след което вече определените възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. В тази насока е практиката на съдилищата и тази на ВКС.

В тази насока изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящия състав и възраженията на частния жалбоподател са неоснователни.

Следва да се посочи, че съдът не приема посочената от жалбоподателя съвсем нова практика на отделни въззивни състави при окръжни съдилища в страната за определяне на едно адвокатското възнаграждение въз основа на общия материален интерес по всички еднакви дела, присъждано само веднъж, по едно от делата и отхвърляне на претенциите за разноски по останалите дела. Според настоящия състав това процедиране не намира опора в процесуалния закон. Разпоредбата на чл.78 от ГПК касае присъждане на разноските, сторени във всяко отделно производство и съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

В тази връзка, съдът намира за неоснователно искането, направено с частната жалба за изискване на искова молба и списък с разноски по друго дело по описа на СлРС /гр.д. №2169/2024г. на СлРС/, тъй като те са изцяло ирелевантни за определянето на разноските в настоящото производство. Поради това и доказателственото искане ще бъде оставено без уважение.

На следващо място следва да се отбележи, че самите искове не се намират в отношение на главен и акцесорен помежду си, т.е. на главница и мораторна лихва към нея. По всеки един от тях се извършва отделно доказване, доказване на различни правнорелевантни обстоятелства. От уважаването на единия не следва автоматично уважаването на втория. Освен това, право на ищеца е да прецени колко и какви искове да предяви, по какъв процесуален ред и начин ще защити интереса си. Процесуалният представител на ищеца е провел активни процесуални действия, както по подготовка на делото, така и в хода на самото производство. Извършените от него действия не могат да бъдат определени като банкетни. Адвокатът осъществяващ процесуално представителство на ищеца е подходил компетентно и отговорно при защита на 5 интересите му, поради което следва да му се присъди и съответното възнаграждение.