Решение № 710 от 21.09.2020, Административен съд - Пазарджик

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

РЕШЕНИЕ

№ 710 /

21.9.2020г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на двадесети август през две хиляди и двадесетата година в състав:

СЪДИЯ :

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА МЕТАНОВА като разгледа докладваното от съдията Петров адм. дело № 712 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 38, ал. 7, във връзка с чл. 38, ал. 3 от Закона за защита на личните данни.

2. Образувано е по Жалба на С.И.Ш.,

ЕГН : **********,***, с посочен адрес за кореспонденция гр. София, бул. „Васил Левски“, № 42, ет. 1, офис 1, адв. К.М., срещу Решение № ППН-01-989/2018г. от 26.03.2020г. на Комисия за защита на личните данни, гр. София, бул. „ проф.

„Цветан Лазаров“, № 2, с което жалба № ППН-01-989 от 05.12.2018г., подадена от М.Д.Ш., като майка и законен представител на Т.С.Т., срещу д-р С.И.Ш. е приета за основателна, като за нарушение на чл. 9, § 1 от Общия регламент за защита на данните, на основание чл. 58, §2, б.

„и“, във връзка с чл. 83, §5, б. „а“ от Общия регламент за защита на данните, на д-р С.И.Ш., в качеството ѝ на администратор на лични данни е наложена глоба в размер на 5000,00лв.

Жалбоподателят счита оспореното решение за нищожно, поради неспазване на установената в закона форма, съответно за постановено в противоречие с материални закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

Възражението за нищожност на решението се свързва с игнорирането от страна на комисията, на доказателствата представени в хода на административното производство от д-р Ш. – разпечатка на интернет комуникацията с Ш..

Все в тази насока се поддържа, че при посочване на правните основания за налагане на санкция, комисията не дефинира точно нарушение на коя норма от Общия регламент за защита на личните данни е извършила С.Ш.. Колективният орган посочва само „за нарушение на чл. 9, § 1 от Регламента. Според жалбоподателя, посочената разпоредба обхваща единадесет хипотези: „ Забранява се обработването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения или членство в синдикални организации, както и обработването на генетични данни, биометрични данни за целите единствено на идентифицирането на физическо лице, данни за здравословното състояние или данни за сексуалния живот или сексуалната ориентация на физическото лице. “ Оспорва се посоченото в решението и твърдяно от Ш. обстоятелство, че е „ …. публикувала съобщение в личния си профил във фейсбук... без да споменава имена ……“. Сочи се, че това е сторено от Ш., посредством въвеждане в интернет на съобщението „… Mariq Shuteva: Добре щом не се сещате ще ги напиша, Ш., Топалова, Главеев….. “. В този контекст се твърди, че д-р Ш. изрично е посочила пред комисията, че публикуването на направлението с данни на Т.С.Т. е осъществено с цел да се защити, с оглед факта, че е лекар с 34 годишен стаж с добра репутация, като без никакъв умисъл е публикувала въпросния документ, за да докажа, че Ш. я обвинява неправомерно и не е имала за цел използването на лични данни за своя лична облага и/или причиняване на вреда семейство Шутеви.

Счита се, че освен правото на лично достойнство и чест, публикацията на М.Ш.е създала реална заплаха за здравето и живота на С.Ш..

Сочи се, че в коментар към собствената си публикация, М.Ш.е заявила, че „Mariq Shuteva: Утре ще го потърся пак и ако го намеря ще го снимам и ще ви го покажа “. Според жалбоподателя, от тази публикация ясно се вижда недвусмисленото желание на жалбоподателката да предостави снимка на същото това направление.

Относно противоречието с материалния закон се поддържа, че в случая жалбоподателката е публикувала направлението от личния си профил във Facebook за защита на личните си права на чест достойнство. Възразява се, че комисията не е изследва дали и как д-р Ш. като физическо лице обработва лични данни и приложимо ли е изключението от приложното поле на Регламента по чл. 2, §. 1, буква „в“. В този смисъл, жалбоподателката се позовава на изключението по чл. 2, § 2, б. „в“ от Регламента, доколкото конкретното инцидентно обработване на лични данни е било с цел защита на лични права и гарантиране правото на личен живот по смисъла на чл. 7 от Хартата на основните права на ЕС.

Що се отнася до допуснатите нарушения на административно производствените правила, твърденията се свеждат до следното : жалбата на Ш. е регистрирана в администрацията с № ППН-01-989 от 05.12.2018г. Единадесет месеца по-късно, едва на 09.12.2019г., Ш. бива уведомена за насрочване на открито заседание на комисията на 15.01.2020г., а оспореното Решение № ППН-01-989/2018г. е издадено едва на 26.03.2020г. Счита се, че този начин на процедиране от страна на комисията е в пряко нарушение на принципа „Бързина и процесуална икономия“, възведен в чл. 11 от АПК.

Поддържа се, че в обстоятелствената част и в диспозитива на решението са допуснати системни неточности при персонифициране на страните, което води до непоправими недостатъци в издадения акт и компрометира неговата обективност и правилност.

Оспорва се редовността на връчване на документи на жалбоподателката в хода на административната процедура.

Счита се, че комисията не е компетентен орган, който да преценява спазването или нарушението на Кодекса за професионалната етика на лекарите в България.

Възразява се най-сетне, че многократно в оспорваното Решение, комисията посочва, че налага „имуществена санкция“ на физическото лице.

Иска се оспореното решение да бъде отменено, като се присъдят сторените разноски по производството.

3. Комисия за защита на личните данни, гр. София, в представени по делото писмени бележки е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, формирани в оспореното решение. Счита се че извършеното от д-р Ш. нарушение на правилата при обработване на чувствителни лични данни, чрез публикуването то им в социалната мрежа Facebook е несъмнено установено.

Сочи се, че срока за постановяване на решение от комисията е инструктивен, както и че правото на страната на участие и защита в административното производство не е било нарушено. Счита се, че в случая е несъмнено, че наложеното на жалбоподателката наказание е „глоба“.

Възразява се относно размера на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

4. Оспореното решение е връчено на неговия адресат на 30.03.2020г. Според представените в настоящото производство товарителница и известие за доставяне, жалбата срещу му е предадена на куриера на 27.05.2020г. При това положение следва да се приеме, че жалбата е подадена в рамките на установения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Следва да се добави, че някои от молбите в хода на настоящото производство са заявени от С.И. Желева, но с оглед идентичния единен граждански номер, явно

С.И. Желева и С.И.Ш. са едно и също лице.

III. За фактите:

5. До Комисия за защита на личните данни от М.Д.Ш., от гр.

Велинград е била подадена Жалба рег. № ППН-01-989 от 05.12.2018г.(л.20 по адм. дело № 4901/2020 – последващата номерация е по същото дело), в която е заявено, че тя е майка на малолетния Т.С.Т.. Във връзка с необходимост от преглед на детето от офталмолог се наложило да получи направление от педиатъра д-р С.И.Ш.,***. След посещение в лечебното заведение, останала недоволна от обслужването и профила си във Facebook, публикувала съобщение, с което изразила недоволство от отношението на педиатър без да споменава никакви имена. Според Ш., д-р Ш. явно е прочела съобщението ѝ, и въпреки че Ш. не я била посочила поименно, д-р Ш. написала опровержение в което твърдяла, че е издала направлението. В потвърждение на това, д-р Ш. публикувала в профила си във Facebook снимка на самото направление, на което ясно се виждаха личните данни на детето Т.С.Т., като е било възможно, това съобщение да бъде видяно от всички. След пет дни, явно разбрала, че е извършила нещо нередно, д-р Ш. премахнала съобщението си с направлението.

С оглед дадените указания, Ш. е представила Удостоверение за раждане на Т.С.Т. № 684982 от 21.07.2007г. (л.50 по адм. дело № 4901/2020).

Приложена към жалбата е разпечатка от публикуваната във Facebook информация.

6. Във връзка с жалбата, до д-р С.Ш. е било отправено Уведомление № ППН-01-989#1 от

17.01.2019год. (л.23), с което е указано, че в седем дневен срок, следва да изпрати писмено становище по изложените в жалбата твърдения. Писмото е изпратено на адрес ДКЦ1, гр. Велинград, бул. Съединение“, № 29 и е получено на 24.01.2019г.

7. С оглед въпросното указание, д-р

С.Ш. е депозирала Отговор, регистриран в администрацията с № ППН-01-989#3 от 30.01.2019г.(л.27), в който е заявила, че още на

13.11.2018г. е било издадено, исканото от Ш. направление и оставено на регистратурата в лечебното заведение за получаване от адресата. Ш. обаче, не го е потърсила, според уговорката на 13.11.2018 г., а едва на 19.11.2018 г. В последвалата публикация във Facebook, Ш. е заявила, че е нямало педиатър на смяна, за което д-р Ш. счита,че не може да отговаря. Публикацията на Ш. гласяла „…Искам да благодаря на всички велинградски педиатри, практикуващи в момента, в МБАЛ „Здраве“ за това, че ми откраднаха направлението, за да оберат Здравната каса“ ; „търговия с детско здраве“ …..“

В отговор на публикацията, започнали изказвания от граждани, които не знаейки действителната фактология по казуса, се изказвали много негативно относно лекарският екип на лечебното заведение.

След настояване на част от коментиращите, Ш. публикувала имената на според нея некоректни педиатри, след които било и името на д-р Ш.. След като видяла името си написано в публичното пространство и „оплюто“ по такъв начин, д-р Ш. решила да се защити. Независимо от описване на действителната фактология по случая, Ш. продължавала да твърди, че такова направление не е издадено и обвинила д-р Ш. в лъжа. В състояние на афект и без никакъв умисъл Ш. публикувала въпросното направление, за да докаже, че Ш. я обвинява неправомерно и, че въпросният документ е издаден на 13.11.2018 г., каквато била първоначалната им уговорка, както и че Ш. не го е потърсила в уговорения срок и място.

Ш. заявява, че не е имала за цел използването на лични данни за своя лична облага и/или да навреди на семейство Шутеви. Искала да покажа и докажа, че обвиненията са неоснователни. Допуснатата от нея грешка била неволна и без наличието на пряк умисъл.

Към писмения отговор е приложена разпечатка от публикациите във Facebook

8. На заседание на комисията, проведено на 04.12.2019г., Жалба рег. № ППН-01-989 от 05.12.2018г. е била обявена за допустима, а като страни в административното производство са били конституирани М.Ш.лично, Трифон Трифонов, чрез законния си представител М.Ш.и д-р С.Ш.. Насрочено е било открито заседание за 15.01.2020г.

9. До д-р С.Ш. е било отправено

Уведомление № ППН-01-989#9 от

09.12.2019год. (л.51), с което е указано, че жалбата на Ш. ще бъде разгледана в открито заседание, което ще бъде проведено на 15.01.2020г.

В откритото заседание, като представител на Ш. се е явила Катя Томова, по отношение на която е прието, че не може да бъде процесуален представител на Ш.. В хода на заседанието е предложено жалбата да бъде приета за основателна, като на Ш. се наложи наказание глоба в размер на 5000,00лв.

10. В тази хронологична последователност е постановено процесното Решение № ППН-01-989/2018г. от 26.03.2020г. на Комисия за защита на личните данни, с което жалба № ППН-01-989 от 05.12.2018г., подадена от М.Д.Ш., като майка и законен представител на Т.С.Т., срещу д-р С.И.Ш. е приета за основателна, като за нарушение на чл. 9, § 1 от Общия регламент за защита на данните, на основание чл. 58, §2, б. „и“, във връзка с чл. 83, §5, б. „а“ от Общия регламент за защита на данните, на д-р С.И.Ш., в качеството ѝ на администратор на лични данни е наложена глоба в размер на 5000,00лв.