Решение № 941 от 29.06.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 941 гр. Пловдив , 29.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева Пехливанова при участието на секретаря Виолина Ив. Шивачева като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова Административно наказателно дело № 20215330203307 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К № 4325431, издаден от ОД на МВР, гр. Пловдив, с който К. ОГН. ОБР., с ЕГН: **********, е санкциониран с административно наказание ГЛОБА в размер на 50.00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят, К.О., оспорва законосъобразността на обжалвания ел . фиш и моли същият да бъде отменен. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна, ОД на МВР Пловдив, оспорва основателността на така депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

От фактическа страна се установява следното:

На 02.01.2021 г. в 11.21 часа, на път III-375 км. 32 Пещера-Пловдив, е било заснето извършено нарушение за скорост с МПС марка „Хонда Акорд“ с рег. № **, установено с АТСС TFR1-M № 530, като при разрешена скорост от 60 км/ч. е установена скорост от 74 км/ч., след отчитане на толеранс на 1 измерената скорост от 3 км/ч. или превишение на разрешената скорост с 14 км/ч. По делото е установено, че собственици на горепосоченото МПС са К.

ОГН. ОБР. и Н.Н. О.а. Именно по отношение на единия от собствениците - К.

ОГН. ОБР. за така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, е била наложена глоба в размер на 50 лева. Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, които съгласно чл.

189, ал. 15 ЗДвП, се ползват с доказателствена сила и които съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършената служебната проверка Съдът констатира, че обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. От представените по делото доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен по установения за това в закона ред.

В случая са налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство , представляващо мобилна система за видеоконтрол.

Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Техническото средство е преминало през последваща метрологична 2 проверка, което е видно от представения Протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол.

По преписката е приложен снимков материал, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението.

Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя относно липсата на мотиви защо се ангажира отговорността конкретно на жалбоподателя, при наличието и на друг собственик, доколкото всеки един от собствениците носи отговорност за извършено нарушение с автомобила, чийто собственик е, следователно наказващите органи могат да санкционират който и да е (но само един) от тях. В това отношение ЗДвП не поставя ограничения, нито специални изисквания. Важими са общите граждански правила.

Въпреки горните констатации настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай обжалваният ел. фиш следва да бъде отменен, поради следните съображения: Съгласно текста на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, „ При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи”.

Обжалвания електронен фиш обаче се явява незаконосъобразен според съда, 3 тъй като съгласно разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН, „За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш”. В случая с електронния фиш е предвидена и наложена глоба в размер точно на 50 лева, като това попада в хипотеза по чл. 39, ал. 2 ЗАНН. Същият текст гласи, че „За маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата, и се изпраща на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение. На нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата. При това положение, макар и минимумът предвиден за нарушението вече да не се явява необжалваем, то същото следва да квалифицира, като “маловажен случай”. Според правилата на цитираните по - горе законови разпоредби в тези случаи редът за санкциониране е този с фиш, но не електронен такъв, а при отказ, т.е. липса на съгласие, е следвало да се състави АУАН, респективно да се издаде НП. Този извод следва недвусмислено и от текста на чл. 85а ЗАНН, според който “Доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл.39, ал.4, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата”. От тук следва и извода, че ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП, при наличие на съответно правило в него, както е в случая. Във връзка с горното, то текста на чл. 189, ал. 4 ЗДвП няма как да се яви и като специален по отношение тези на чл. 39, ал. 4 и чл. 85а ЗАНН.

Относно разноските: в настоящото производство се твърди, че такива не са направени. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в случаи на безплатна адвокатска помощ, съдът определя справедливо възнаграждение, 4 съобразено с материалния интерес, правната и фактическа сложност на делото, но в размер не по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл. 18, ал. 3 от Наредба №1/09.07.2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления (за една инстанция), в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.

Предвид липсата на завишена правна сложност и ниския материален интерес, съдът намира за справедливо именно възнаграждение в минимален размер.

Предвид и което ОД на МВР Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя възнаграждение в размер на 300 лева.

Ето защо Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4325431, издаден от ОД на МВР, гр. Пловдив, с който К. ОГН. ОБР., с ЕГН: **********, е санкциониран с ГЛОБА в размер на 50.00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД МВР-Пловдив да заплати на К. ОГН. ОБР., с ЕГН:

**********, сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение .

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5