Решение № 7 от 31.03.2021, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Кубрат , 31.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ в публично заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Диана П. Петрова Енева при участието на секретаря Павлина П. Петрова като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело № 20203320100382 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. с чл.240 и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл.422 ГПК. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по заповедното и настоящото дело.

Ищецът - „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н.В.Н. и С.А.П., в качеството на изп. директори чрез пълномощник Л.К.С. – управител на „ПИБ“ - АД - клон Разград, с процесуален представител Д. И. Д. – юрисконсулт, като твърди, че в изпълнение на Договор за банков кредит № ***/ 21.03.2011 г., сключен между ищцовото дружество и И.Т.И. и З. К. И., и двамата в качеството на кредитополучатели, банката е предоставила на кредитоискателите кредит в размер на 2 250.00 евро, а кредитополучателите се задължили да погасят кредита чрез заплащане на 60 месечни вноски съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1, неразделна част от договора, с краен падеж 10.03.2018 г. Поради това, че и след изтичане на крайния срок на договора кредитополучателите не са изпълнили задължението си да погасят кредита, ищецът е подал заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжниците, образувано в ч. гр. д. № 438/2018 г. по описа на РС–Кубрат. По цитираното дело съдът е постановил разпореждане и издал заповед за незабавно изпълнение за сумите: главница от 2 083.88 евро, ведно с законната лихва считано от датата на завеждане на заявлението – 20.07.2018 г. до изплащането на дълга; 907.88 евро – изискуема договорна лихва за периода 10.03.2013 г. до 10.03.2018 г.; 1565.09 евро изискуема наказателна лихва, начислена за периода 10.02.2012 г. до 19.07.2018 г. вкл. и за разноски по производството в размер на внесената държ.такса от 178.25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева. Поради това, че издадената заповед за незабавно изпълнение е била връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда, ищцовото дружество предявява настоящата искова молба, с която моли съда да приеме за установено по отношение на ответницата, на която издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 239/ 23.07.2018 г. по ч.гр. дело № 438/ 2018 г. на РС – Кубрат е връчена при условията на чл. 47, 1 ал. 5 ГПК, че тя дължи на ищцовото дружество претендираните с нея суми, както те са посочени, и я осъди да заплати направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

Ответницата - З. К. И., ЕГН **********, с пост./ наст. адрес в ***, редовно уведомена, чрез назначен й на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Р.П., АК – Разград, в дадения 1-месечен срок, представя писмен отговор, постъпил в съда с вх. № 2480/ 05.11.2020 г., с който заявява становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции към ответницата, която определя като поръчител, на основание чл. 147, ал. 1 ЗЗД, поради изтичане на преклузивния 6-месечен срок; като евентуални заявява възражения за изтекла обща 5-годишна погасителна давност за част от главницата и изцяло за начислените възнаградителна и наказателна лихви.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От приложените към исковата молба и приложеното ч.гр.дело № 439/ 2018 г.по описа на РС – Кубрат, приети като доказателство по делото в заверени фото-копия, Договор № ***/19.03.2011 г. за банков кредит, сключен между „Първа Инвестиционна Банка“ – АД, от една страна като кредитор, и И.Т.И. и ответницата З. К. И., от друга като кредитополучатели, се установи по несъмнен начин, че по силата на същия на ответницата и съпругът й, банката е предоставила кредит в размер на 2 250.00 евро, преведени по тяхна кредитна сметка в същата; кредитополучателите са се задължили да върнат сумата, ведно с възнаградителна лихва, чрез 84 месечни погасителни вноски в размер на 45.40 евро, всяка една, включващи главница и възнаградителна лихва, до пълното погасяване на задължението с последна вноска – 10.03.2018 г., съгласно погасителен план - Приложение №1, неразделна част от договора, приложен по делото. Кредитополучателите, една от които отв. И., преустановили обслужване на кредита след последно извършен от съдлъжника Иванов превод на сумата 153.18 евро на 27.05.2013 г. , оставайки задължени за предходно падежирали погасителни вноски, считано от 10.02.2012 г. по отношение на дължимата главница, и считано от 10.03.2013 г. по отношение на дължимата възнаградителна лихва, както и за всяка следваща погасителна вноска, включващи главница и възнаградителна лихва, към момента на настъпване на договорната изискуемостта на цялото вземане – 10.03.2018 г. Изпълнение не е последвало и след настъпване на крайния срок на договора – 10.03.2018 г.

Договорът, не оспорен от ответницата, носи подписите на двете страни.

Поради това, че кредитополучателите не погасили задълженията си по договора за банков кредит, ищецът, представяйки извлечение от счетоводните си книги, установяващо вземането на банката по цитирания договор, е поискал издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист с заявление вх. № 1998/ 20.07.2018 г., образувано за разглеждане в приложеното по настоящото ч.гр.дело № 438/ 2018 г. по описа на РС - Кубрат.

Към датата на подаване на заявлението в съда – 20.07.2018 г., кредитът е с настъпил на 10.03.2018 г. краен падеж, т. е. вземането е било изискуемо. По образуваното ч.гр.дело № 438/2018 г. по описа на РС–Кубрат съдът е разпоредил издаването на заповед за незабавно изпълнение № 239/23.07.2018 г. и на изпълнителен лист. Поради това, че така издадената заповед е била връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът е указал на кредитора възможността да предяви иск за установяване на вземането си, което ищецът е сторил: по отношение на кредитополучателя И.И. е образувано гр. дело № 558/ 2019 г. по описа на РС – Кубрат, производството по което е приключило с влязло в законна сила Решение № 39/ 2019 г., с което исковата претенция за установяване на вземанията е уважена, 2 както е предявена, а по отношение на солидарно задължената с него като кредитополучател З. К. И., ЕГН **********, подавайки настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, считано от връчването на Разпореждане № 593/ 07.07.2020 г., постановено по ч.гр. дело № 438/2018 г. по описа на РС–Кубрат.

Приетият като писмено доказателство Договор № ***/19.03.2011 г. за банков кредит, съставляващ частен диспозитивен документ, подписан от страните, е годно доказателствено средство, относно съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица.

Съгласно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, неоспорен от ответника, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца.

От заключението на изготвената ССчЕ се установява, че размерът на предоставения кредит на съпрузите е 2 250 евро, усвоен на 23.03.2011 г. по сметка № 86FINV91501014889305 с титуляр единия от тях - И.Т.И.. Към датата на подаване на заявлението в съда (20.07.2018 г.), кредитополучателите са имали дължими просрочени плащания в размер на главницата от 2 083.88 евро, договорна лихва 907.88 евро и наказателна лихва в размер на 1 561.44 евро. Кредитополучателите са извършвали плащания за погасяване на задълженията по предоставения кредит – 10 вноски в брой на каса в банката, и два парични превода от сметка в друга банка, направени от името на съпруга И.Т.И.. С внесените суми в общ размер на 879.24 евро, ищцовото дружество е регистрирало като погасени задължения на солидарните длъжници за: главница – 166.12 евро, дължима и платена за 10 бр. погасителни вноски, съгласно погасителен план - Приложение №1, към 10.01.2012 г.; договорна лихва – 656.05 евро, дължима и платена за 23 бр. погасителни вноски, съгласно погасителен план - Приложение №1, към 10.02.2013 г.; и наказателна лихва – 57.07 евро, към 27.05.2013 г. От проверените документи – кредитно досие, се установява, че просрочени вноски – за главница и лихви, са вкл. и първите две от погасителния план, както и всяка следваща, но липсват документи – писма, уведомления, покани за плащане, респ. за обявяване на предсрочна изискуемост на всички вземания по договора, адресирани и достигнали до длъжниците, вкл. и до ответницата.

В тежест на ответната страна е да установи фактите и обстоятелствата, съставляващи погасяване или изчерпване на поетите задължения към дружеството заемодател, като в случая във връзка с заявеното от ответницата възражение за частично погасяване на задълженията за главница, договорна и наказателна лихви, от заключението по приетата ССчЕ и подписания от страните погасителен план - Приложение №, неразделна част от договора за кредит, се установява, че: 1/ е изтекъл 5 годишен срок до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на ищцовото дружество срещу ответницата – 20.07.2018 г., по отношение 18 броя погасителни вноски за дължима главница, с падежи от 10.02.2012 г. до 10.07.2013 г., вкл., общо за сумата 331.28 евро ; 2/ е изтекъл 3 годишен срок до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на ищцовото дружество срещу ответницата – 20.07.2018 г., по отношение 29 броя погасителни вноски за дължима договорна лихва, с падежи от 10.03.2013 г. до 10.07.2015 г., вкл., общо за сумата 623.47 евро.

Неоснователно и недоказано е заявеното от особения представител на ответницата възражение, че тя е подписала и поела поръчителство в полза на съпруга си И.И., видно от съдържанието на Договор № ***/19.03.2011 г. за банков кредит, той е сключен между „Първа Инвестиционна Банка“ – АД, от една страна като кредитор, и И.Т.И. и ответницата З. К. И., от друга като кредитополучатели, който факт не се променя от допуснатата от заповедния съд грешка в Заповед за изпълнение на изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 239/ 23.07.2018 г., в която ответницата е вписана като солидарно задължена в качеството на поръчител, тъй като източник на права, респ. задължения в тежест на 3 ответницата не е цитираната заповед, а послужилия като основание за издаването й договор за кредит, подписан от нея именно в качеството на кредитополучател.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното: Безспорно установено по делото е, че страните по същото са установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо от сключения между тях на 21.03.2011 г. договор за заем. По силата на същия ищцовото дружество е предоставило на съпрузите И.Т.И. и З. К. И. – ответницата по делото, сумата по заема – 2 250.00 евро, преведени по разплащателна сметка на първия от тях в същата банка, която те, като кредитополучатели, са се задължили да върнат, ведно с договорената възнаградителна лихва – 1 630.96 евро, в сроковете и размерите на задължителни периодични вноски – ежемесечно, на 10-то число, за периода 10.04.2011 г. – първа, 10.03.2018 г. – последна погасителна вноска, от общо 84 бр. погасителни вноски. Солидарно задължения с ответницата И.И. е направил 10 погасителни вноски в договорените размери по погасителен план за главница, отнасящи се до тази с падеж на 10.01.2012 г., и 23 погасителни вноски в договорените размери по погасителен план за възнаградителна лихва, отнасящи се до тази с падеж на 10.02.2013 г., като и двамата кредитополучатели – една от които ответницата, са останали задължени за сумите: главница - 2 083.88 евро, договорна лихва - 907.88 евро, както и начислявана на основание т. 10 от договора наказателна лихва в размер на законната лихва върху просрочените плащания, в размер на 1 561.44 евро – съгласно заключение по ССчЕ, и в размер на 1 565.09 евро – съгласно заявление за изпълнение, за периода 10.02.2012 г. до 19.07.2018 г., вкл., като по делото не се спори, че кредитополучателите са преустановила всякакви плащания по договора за кредит на 27.05.2013 г., поради което следва да се приеме, че ответницата не е изпълнила задължението си по чл. 240 ЗЗД в претендираните от ищеца размери. В тази насока е и извършеното доказване на иска.