Решение № 4033 от 14.09.2026, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- Административно дело 771/2026
- Вид
- Решение № 4033
- Подписан
- 14.09.2026
- В сила
- 14.09.2026
- Състав
- Антоанета Митрушева
Други актове по делото
- Определение № 2723 от 25.06.2026 · Антоанета Митрушева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, предл. първо · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 171, т. 1, б. "з" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 3, ал. 4 и ал. 4а · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 3, ал. 4 и ал. 4а · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 3, ал. 4 и ал. 4а · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 2, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 8, ал. 3 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 4033
Хасково, 14.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на десети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
При секретар ВЕСЕЛЕНА КАРАСЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20267260700771 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Д. Г. Д., от [населено място], [улица], подадена чрез адв. Д. А. от Адвокатска колегия – Хасково, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0261-000140/29.05.2026 г., издадена от Г. К. А., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР – [област], РУ – [община], с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „бб“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 3 месеца.
В жалбата се излагат доводи за нищожност, а при условията на евентуалност – за незаконосъобразност на оспорената заповед. Поддържа се, че същата е издадена от некомпетентен орган, че е немотивирана и не съдържа необходимата по закон конкретизация и точно и ясно посочване на фактическите и правните основания за издаването ѝ и на разпоредените с нея последици. Според жалбоподателя липсата на ясно и точно изразена воля на административния орган нарушава правото му на защита, препятства ефективния съдебен контрол за законосъобразност и води до невъзможност за изпълнение на акта. Твърди се още, че изложената в заповедта фактическа обстановка е непълна, неточна, противоречива и невярна, не отговаря на действителното фактическо положение и не съдържа всички обстоятелства от значение за правилното приложение на закона. Излагат се и оплаквания за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, липса на фактически и правни основания за издаването на акта, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона.
Жалбоподателят поддържа също, че с оспорената заповед е наложена мярка, която в определения ѝ вид и срок не е предвидена от закона, като счита, че административният орган е постановил ограничение извън нормативно допустимите предели. С оглед на това се иска прогласяване нищожността на заповедта, а при евентуалност – нейната цялостна отмяна като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С жалбата е направено и особено искане за спиране изпълнението на заповедта. В обосновката на това искане са развити и доводи, които по естеството си са относими не само към предпоставките за спиране, но и към материалната законосъобразност на самия административен акт. В частност се поддържа, че заповедта предвижда временно отнемане на СУМПС за срок „не повече от три месеца“, докато описаното нарушение е превишаване на скоростта в населено място с 44 км/ч, квалифицирано от жалбоподателя по чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП, за което според него приложима е хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „аа“ ЗДвП с максимален срок на мярката един месец. Оттук се извежда тезата, че с определянето на по-дълъг срок органът е излязъл извън пределите на материалната си компетентност, приложил е несъществуваща по закон мярка и е действал в пряко противоречие с материалния закон и целта на ПАМ.
В допълнително писмено становище жалбоподателят заявява, че оспорва възприетата в заповедта и АУАН фактическа обстановка, включително констатацията, че нарушението е извършено в населено място – [населено място]. В становището се доразвива и възражението за липса на материална компетентност на издателя на оспорения акт. Излагат се и доводи за непълна и противоречива правна квалификация. Оспорва се и доказването на повторността. В становището се сочат още противоречия в доказателствата относно скоростта и посоката на движение. Развити са и възражения относно доказването на техническата и метрологичната годност на използваното АТСС, изискванията за форма и мотиви на административния акт, принципа на съразмерност и съответствието на мярката с целта на закона.
Ответникът – полицейски инспектор в РУ – Елхово при ОДМВР – [област], чрез процесуалния си представител в депозирано писмено становище, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а оспорената ЗППАМ да бъде приета за правилна и законосъобразна, издадена при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – [област], а при евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 03.05.2026 г. около 09:02 часа с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с инв. № 1250B4D е заснет лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № [рег. номер] на път I-7, км 295, в [община]. В съставения впоследствие АУАН и в оспорената заповед е прието, че автомобилът се е движил от ГКПП – Лесово към [населено място], в населено място, при ограничение на скоростта 50 км/ч, с измерена скорост 97 км/ч и отчетено превишение с 44 км/ч след приспадане на толеранса.
От приложената по административната преписка справка за първоначална регистрация на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № [рег. номер] се установява, че като собственик на превозното средство е вписан Д. Г. Д.. На 19.05.2026 г. Д. е попълнил и подписал декларация за предоставяне на информация във връзка с чл. 188 ЗДвП, в която като собственик/ползвател на автомобила е посочил себе си като лицето, управлявало същия към момента на процесното нарушение. На същата дата му е връчена покана да се яви в тридневен срок в РУ – Елхово във връзка със съставянето на АУАН, като в поканата изрично е посочено, че при неявяване актът ще бъде съставен в негово отсъствие по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН.
Жалбоподателят не се е явил в определения срок, поради което на 29.05.2026 г. Г. К. А., на длъжност полицейски инспектор при РУ – [община], е съставил в негово отсъствие, в присъствието на двама свидетели при съставянето, АУАН серия GA № 5255278. В акта е отразено, че на 03.05.2026 г. около 09:02 часа Д. е управлявал посочения автомобил на път I-7, км 295, в населено място, при максимално разрешена скорост 50 км/ч, като е била установена и фиксирана скорост 97 км/ч и превишение 44 км/ч след приспадане на предвидения толеранс. Посочено е, че нарушението е извършено при условията на повторност с оглед ЕФ серия К № 10479351/04.03.2025 г., връчен на 05.06.2025 г. и влязъл в сила на 20.06.2025 г. Като нарушена разпоредба е посочен чл. 21, ал. 1 ЗДвП, а като санкционна разпоредба – чл. 182, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 5 ЗДвП. АУАН е предявен и връчен на жалбоподателя на 10.06.2026 г., когато същият го е подписал, като в графата за обяснения и възражения е отразено „нямам възражения“.
По административната преписка е приложен ЕФ серия К № 10479351, издаден на 04.03.2025 г. срещу Д. Г. Д. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, извършено на 25.02.2025 г. в 13:57 часа в [населено място]. В електронния фиш е отразено движение на същия автомобил при ограничение за населено място 50 км/ч, скорост 94 км/ч след приспадане на толеранса и превишение 44 км/ч, като е приложена санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП. От справките в АИС АНД се установява, че електронният фиш е връчен на 05.06.2025 г., на 14.06.2025 г. е извършено плащане по него, а в системата като дата на влизане в сила е отразена 20.06.2025 г. поради изтичане на срока за обжалване.
На 29.05.2026 г., въз основа на съставения АУАН серия GA № 5255278 и приетите от административния орган данни за извършено при условията на повторност нарушение, Г. К. А., полицейски инспектор към ОДМВР – [област], РУ – [община], е издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0261-000140/29.05.2026 г. С нея на Д. Г. Д., на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „бб“ ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца“. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 10.06.2026 г.
За удостоверяване компетентността на издателя по административната преписка е представена Заповед № 326з-2012/17.12.2025 г. на директора на ОДМВР – [област], с която са оправомощени определени длъжностни лица от структурата на ОДМВР – [област] да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП. В т. 2.5 от заповедта, относима към РУ – Елхово и РУ – [община], са посочени заемащите длъжност „Полицейски инспектор (ПК) VI–IV степен“ и „Младши автоконтрольор II–I степен“, както и определени други длъжностни лица в звената „Патрулно-постова дейност“, успешно положили изпит и имащи функционални задължения по контрол на пътното движение, като правомощието е предоставено за установени от тях нарушения със съставен АУАН на мястото на нарушението при условията на чл. 172, ал. 3, ал. 4 и ал. 4а ЗДвП.
По делото е представено и писмо на [община], изх. № 11-03-306_001/21.05.2026 г., подписано от кмета на общината, в което е посочено, че след извършена справка от служители на отдел „ТСУСЕ“ е установено, че пътен участък I-7, км 295 не попада в строителните и регулационните граници на [населено място], утвърдени с ОУП на [община], одобрен с Решение № 371/33/3 от 21.09.2022 г. на Общински съвет – [община], и съответно не попада в границите на населеното място.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от адресата на оспорения административен акт, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Оспорената заповед представлява индивидуален административен акт, чиято законосъобразност подлежи на проверка на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не е ограничен от основанията, посочени от оспорващия. В тежест на административния орган, съобразно чл. 170, ал. 1 от АПК, е да установи както съществуването на фактическите основания, посочени в акта, така и изпълнението на всички законови изисквания при неговото издаване, включително компетентността на издателя и наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка.
При извършената в тази връзка служебна проверка съдът намира за основателно наведеното от жалбоподателя възражение за липса на материална компетентност на издателя на оспорената заповед.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Когато правомощието не се упражнява от орган, на който законът го предоставя пряко, а от оправомощено длъжностно лице, компетентността му следва да произтича от надлежен акт за оправомощаване и да бъде упражнена в пределите, определени с този акт. В случая във връзка с установяване компетентността на Г. К. А. по делото е представена Заповед № 326з-2012/17.12.2025 г. на директора на ОДМВР – [област]. От относимата т. 2.5 от същата се установява, че правомощие да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки е предоставено на определени длъжностни лица в РУ – Елхово и РУ – [община], сред които заемащите длъжност „Полицейски инспектор (ПК) VI–IV степен“, както и други изрично посочени длъжности, при условие, че успешно са положили изпит и имат функционални задължения по контрол на пътното движение. Наред с това, заповедта определя и функционалния обхват на оправомощаването – за установени от съответните длъжностни лица нарушения със съставен АУАН на мястото на нарушението при условията на чл. 172, ал. 3, ал. 4 и ал. 4а от ЗДвП.
В случая обаче не е изпълнено предвиденото в т. 2.5 от оправомощаващата заповед условие нарушението да е установено със съставен АУАН на мястото на нарушението. Нарушението е регистрирано на 03.05.2026 г. чрез автоматизирано техническо средство, водачът е установен впоследствие чрез декларацията по чл. 188 ЗДвП, а след неявяването му по връчената покана АУАН серия GA № 5255278 е съставен на 29.05.2026 г. в негово отсъствие. По делото не са представени други актове за оправомощаване, от които да се установи, че Г. А. е разполагал с правомощие да издава ЗППАМ в хипотеза на нарушение, установено чрез АТСС, при последваща идентификация на водача и съставяне на АУАН не на мястото на нарушението. Не са ангажирани и доказателства относно изпълнението на останалите изисквания по т. 2.5 от Заповед № 326з-2012/17.12.2025 г. – точната длъжностна категория и степен по т. 2.5, успешно положения изпит и възложените му функционални задължения по контрол на пътното движение.
Разпечатката съдържа 29 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/152f1a83-92bc-4abe-9364-4088aaaf1d8a