Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2320 от 19.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно наказателно дело 7649/2024
Вид
Определение № 2320
Подписан
19.06.2024
В сила
19.06.2024
Състав
СТАНИМИР БОРИСОВ МИРОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2320 гр. София, 19.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Частно наказателно дело № 20241110207649 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.243, ал. 5 от НПК.

Срещу постановлението на СРП е постъпила жалба от Б. П. И. чрез адв.О. Н./ с пълномощно по делото/. В жалбата се оспорва изложената в Постановлението на СРП фактическа обстановка, като приема, че са налице данни за извършено престъпление по чл.206 и чл.319 НК . Навеждат се доводи за непълнота на извършено разследване, тъй като не са приобщени записи от камера на служители на СДВР, посетили паркинга където е било паркирано превозното средство, както и липса на събрани доказателства относно претъпените от ЮЛ щети. Моли обжалвания прокурорски акт с който е прекратено наказателното производство да бъде отменен.

Настоящият съдебен състав след като се запозна с материалите приложени по делото, приема от фактическа страна следното.

Съдът намира, че жалбата е подадено в сроковете указани в НПК, същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано с Постановление на СРП за престъпление по чл.

213а, ал.1 от НК. В хода на разследване е извършен разпит на свидетели и приобщени писмени доказателства. По воденото досъдебно производство няма лице привлечено в процесуалното качество на обвиняемо лице.

С Постановление от дата 13.05.2024г. на СРП досъдебното производство е разделено, като новозаведеното ДП продължава да се води за престъпление по чл.216, ал.1 и чл.194, ал.1 от НК.

В настоящето производство законодателят възлага на съда да следи не само за процесуалната и материалноправната законосъобразност на прокурорския акт, но и за неговата обоснованост. Това означава, че проверката може да излезе от направената от прокурора преценка на доказателствените материали, която обуславя и фактическите констатации по постановлението. От тази изходна точка логически е установено 1 правомощието на съда да отмени или потвърди постановлението за прекратяване, но и да го измени относно основанието. Извън пределите на съдът е правомощието да издирва и събира доказателства, да повдига обвинение срещу лицата, извършили престъпление.

По правило, за да се стигне до предявяване на обвинение на конкретно лице е необходимо на първо място да се установи, че е извършено престъпление.

В настоящият случай, съдът намира, че е проведено пълно и всестранно разследване, като са използвани всички относими процесуални способи и събрани всички относими доказателства в резултат, на което правилно е формиран извод, че не е извършено престъпление от общ характер по чл.213а, ал.1, чл.206, ал.5, вр.ал.1 и чл.319 от НК.

Прокурорът в обжалвания акт е извършил пълноценен анализ на събраните доказателства.

Съдът на собствено основание не намира пропуски в атакуваното постановление.

Прокурорът е изложил подробно кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, като изводите му, както по фактите, така и по правото са в съответствие с материалния и процесуалния закон. Т.е. изводът на прокурора по същество не е произволен, а се основава и съответства на доказателствената съвкупност. За пълнота на изложението следва да се посочи, че прекратявайки производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.

24, ал.1, т.1, прокурорът е приложил правилното прекратително основание в разглежданата хипотеза. Вътрешното убеждение следва да е основано на доказателствата по делото, да бъде обективирано ясно, като се посочат приетите за установени факти, доказателствата, въз основа на които са изведени фактическите изводи и съображенията за съответстващите им правни изводи. В процесния случай убеждението на прокурора е намерило мотивиран израз.

Това е така, защото освен че са изчерпани всички способи за събиране и проверка на доказателства, е налице подробна аргументация защо прокурорът е стигнал до извода, че няма данни за извършено престъпление по чл.213а, ал.1, чл.206, ал.5, вр.ал.1 и чл.319 от НК, с оглед на което и е прекратил наказателното производство. Относно навадените в жалбата доводи за престъпление по чл.319 от НК, следва да се посочи, че наблюдаващият прокурор е изложил подробни съображения приложение на чл.9, ал.2 от НК, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне. Правилно е намерила приложение и цитирана практика на ВКС/Решение № 303/17.06.2010г. на ВКС/.

Тук следва да се посочи, че прокурорът при СРП е отделил материали от воденото ДП и е продължено разследване за извършено престъпление по чл.216, ал.1 и чл.194, ал.1 от НК / като по делото липсват данни тези обстоятелства да са станали известни на жалбоподателя Б. П. И./.

Съдът приема, че при така установеното, обжалваното постановление е правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

С оглед горното и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

2

Потвърждава Постановлението на СРП от 13.05.2024г. по пр.пр.№ 13648/2023г. по описа на СРП, с което е прекратено на наказателно производство № 701/2023г. по описа на 09 РУСДВР, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Определението подлежи на обжалване и протест в седем дневен срок пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3