Решение № 1879 от 09.03.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№.... гр.София, 09.03.2020год.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

При участието на секретаря Евдокия

Мария-Панайотова като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №9142 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от И.Г.И. срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, обективно съединени искове, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 80000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 13694,26лв., обезщетение за имуществени вреди, по повод възникнало на 19,07,2012год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главницата от датата на произшествието до окончателното изплащане на вземането.

Излагат се съображения, че на

19,07,2012г., около 16:10 часа, на път I-4, км. 196+500, посока гр. София – гр. Варна, лек автомобил Ауди А6, рег. № РР ******предприел рязко отклонение надясно и осъществил удар с движещия се в лентата за насрещно движение лек автомобил Фолксваген Пасат, рег.

******МХ, управляван от ищцата. Поддържа се, че произшествието настъпило по вина на водача на л.а. Ауди А6-Д.М.С.. Навеждат се доводи, че вследствие на процесното пътнотранспортно произшествие, ищцата е претърпяла телесни увреждания, довели до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства. Посочва се, че във връзка с проведеното от нея лечение е претърпяла имуществени вреди, подробно описани в исковата молба и подлежащи на обезщетение. Твърди се гражданската отговорност на водача на лек автомобил Ауди А6 да е застрахована при ответното дружество към датата на произшествието.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответникът-ДЗИ О.З. ЕАД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че не се доказва виновно поведение на застрахования при ответника водач, като вината за произшествието е изцяло на ищцата. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Излага съображения за недължимост на законна лихва от датата на произшествието поради неуведомяване от страна на ищцата. При условията на евентуалност сочи на прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди в нарушение на чл.52 от ЗЗД. Заявено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която се е движела с несъобразена скорост, без поставен обезопасителен колан и поради предприемане на необезопасена маневра изпреварване на МПС. Оспорва претендираните разходи за лечение да са в причинна връзка с процесното ПТП.

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а и от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 64/19,07,2012год. на МВР – гр. Търговище се установява настъпване на пътнотранспортно произшествие на 19,07,2012год. в 16:00 часа на път I-4 км. 196,500, на около 1 км преди разклона за село Камбурово, с участието на лек автомобил, с марка „Ауди А6“ с рег.№ ******, управляван от Д.М.С. и лек автомобил, с марка „Фолксваген пасат“, с peг. № ******, управляван от ищцата И.Г.И..

Безспорно между страните е наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност за водача Д.С., със срок на застрахователно покритие към датата на настъпилото застрахователно събитие-определение постановено по реда на чл. 146 от ГПК на 17,04,2018год.

С присъда № 103 от 09,10,2018год. по нохд. №

36/2018год. на РС-гр. Омуртаг /л. 199/, Д.М.С. е признат за виновен за това че на 19.07.2012 г. около 16.00 ч. на първокласен път 1-4 /ПП 1-4/ София - Варна, на километър 196.500 в посока гр. София на около един километър след разклона за с. Камбурово, общ. Омуртаг, при управление на лек автомобил, марка „Ауди А6“ с рег. № ******, собственост на Ч.Я.от с. Горичево, общ.Кубрат, при условията на независимо съпричиняване с И.Г.И. ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч. - 90км/ч. извън населено място при управление на пътно превозно средство от категория „В"; чл. 20, ал. 2 изр.П от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението"; чл. 16, ал. 1 т.1 от ЗДвП -„На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне", и движейки се със скорост от около 107 км/ч не намалил скоростта и не спрял при възникнала опасност за движението, като не е запазил движението в своята дясна пътна лента и навлязъл в лентата за насрещно движение, в резултат на което се блъснал в насрещно движещия се лек автомобил марка „Фолксваген пасат“ с рег.******MX, собственост на С.Р.Н.от гр. София, управляван от И.Г.И. ***, и по непредпазливост е причинил телесни повреди на лицата С.Р.Н.и Х.Е.Н.-престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "а", във вр. с ал.1 б.“б“ във вр.с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 изр. II от ЗДвП и чл. 16, ал. 1 т.1 от ЗДвП във вр.с чл. 54 от НК e осъден на една година лишаване от свобода.

С присъдата виновна в извършването на престъпление във връзка с настъпилото ПТП е призната и ищцата по делото И.Г.И.. С присъда № 6 от 26,03,2019год. по ВНОХД. № 13/2019год. по описа на ОС-гр. Търговище, присъдата на първоинстанционния съд е отменена, в частта с която И.Г.И. е призната за виновна, като тя е призната за невиновна за повдигнатото обвинение и оправдана.

От заключението на изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява следният механизъм: Процесното ПТП е настъпило на главен път София - Варна на прав пътен участък. Пътят се състои от едно платно и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента, разделени с единична прекъсната линия. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Процесният лек автомобил „Фолксваген” се е движел по пътя в дясната пътна лента с посока от гр. София към гр. Варна със скорост на движение 91 км/ч. Приближавайки към мястото на настъпилото ПТП, пред него и попътно се е движил л.а., теглещ каравана и движещ се със скорост 60 км/ч. Водачът на л.а. Фолксваген е предприел изпреварване на движещият се пред него автомобил, като е навлязъл върху лявата му пътна лента за насрещното му движение. В същото време върху пътната лента за насрещно движение и в обратната посока на л.а. Фолксваген се е движил л.а. Ауди със скорост 103 км/ч. Разстоянието, с което е разполагал водачът на л.а. Фолксваген за изпреварване не е било достатъчно за да извърши маневрата безопасно. В края на изпреварването разстоянието е намаляло и водачът на л.а. Фолксваген се е върнал рязко в неговата пътна лента, за да предотврати челен удар с л.а. Ауди, навлизайки пред изпреварвания автомобил. В създалата се ситуация водачът на л.а. Ауди е предприел отклоняване на автомобила му в ляво за да предотврати челен удар с л.а. Фолксваген. В следващия момент и двата автомобила са се оказали върху пътната лента, която е била предназначена за движение на л.а.

Фолксваген. Реализирало се е ПТП. Л.а. Фолксваген с предната си лява част челно, е ударил движещия се срещу него и плъзгайки се странично л.а. Ауди в дясната му предна част странично. След удара двата автомобила са се завъртели около вертикална ос, минаваща през масовите центрове на автомобилите, по посока обратно на часовниковата стрелка. След удара л.а.

Фолксваген се е установил върху банкета в дясно от платното за движение за неговата посока, а л.а. Ауди се е установил върху пътната лента, предназначена за неговата посока, завъртайки се преди това на ъгъл 540°. Вещото лице посочва, че водачът на процесния л.а. Фолксваген не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара с л.а. Ауди и да предотврати настъпването на ПТП, за момент на навлизане на л.а. Ауди върху пътната лента, полагаща се за неговото движение. Непосредствено преди настъпването на ПТП, водачът на л.а. Фолксваген е управлявал автомобила си върху пътната лента за насрещното му движение и непосредствено преди удара е преминал от насрещната му пътна лента върху дясната пътна лента, полагаща се за неговата посока на движение. Преди момента на настъпване на удара между двата автомобила, л.а. Фолксваген се е движил върху пътната лента за насрещното му движение. В момента на предприемане на изпреварването на третия автомобил, разстоянието между двата процесния автомобила е било недостатъчно, за да може водачът на л.а. Фолксваген да извърши безопасно предприетата маневра. Това го е принудило в края на маневрата, той да навлезе рязко в неговата пътна лента от лентата за насрещното му движение. Създалата се пътна обстановка е провокирала реакцията на водача на л.а. Ауди, отклонявайки автомобила му първо вдясно, впоследствие вляво и навлизането му върху пътната лента за насрещното му движение. Изложено е становище водачът на л.а. Фолксваген да е имал възможност да предотврати ПТП, ако се е движил върху полагащата му се пътна лента, без да предприема навлизане в лентата за насрещно движение, по която се е движил лек автомобил Ауди. Изложено е становище, че ако водачът на л.а. Ауди се е движил с максимално разрешената скорост от 90 км/ч или по - ниска, е щял да достигне по -късно до мястото на разминаване с л.а. Фолксваген, при което л.а. Фолксваген щеше да е навлязъл върху полагащата му се пътна лента и двата автомобила щяха да се разминат без да настъпи удар между тях. Вещото лице посочва, че процесният автомобил е бил оборудван фабрично с предпазни колани за всички места за пътници включително и на задната седалка.

В открито съдебно заседание, вещото лице сочи, че пътнотранспортното произшествие започва от момента на създаването на опасност, като самият удар е елемент на произшествието. Изложено е, че при предприемане на маневра изпреварване на намиращия се пред нея автомобил, теглещ каравана, ищцата не е могла да завърши напълно маневрата, което наложило да навлезе рязко обратно в своята пътна. Посочва се 1-2 секунди преди удара, автомобилът, управляван от ищцата да се е намирал в платното за насрещно движение, по което се е движел лек автомобил „Ауди“. Излага се по този начин ищцата да е създала опасност и предизвикала реакция от страна на водача на насрещно движещия се автомобил „Ауди“. В случай, че водачът на автомобил „Ауди“ е продължил да се движи направо без да предприема никакво действие двата автомобила е щяло да се разминат без удар.

От заключението на изслушаната по делото съдебна медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че вследствие на процесното произшествие ищцата е претърпяла телесни увреждания в областта на двата долни крайника.

В областта на десния крайник: открита трималеоларна фрактура в глезенната област с луксация на ставата, фрактура на петната кост – раздробена, фрактура на талуса (скочната кост) - коса, недислоцирана.

В областта на левия крайник: фрактура на подбедрицата (тибия и фибула) в участъка над глезена

– раздробена, разкъсно-контузна рана на подбедрицата. Травматични увреждания са тежки по характер, причиняващи трайно затруднение в движенията на двата долни крайника за срок по-голям от 30 дни и налагащи многократни оперативни интервенции, понасяне на продължителни болки и страдания и невъзможност за пълно анатомично възстановяване, а само частично такова.