Решение № 1162 от 06.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1162 гр. Варна , 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мая Недкова

Константин Д. Иванов

Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20213100501163 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 281922/06.04.2021г., депозирана от „Електроразпределение Север" АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258, действащо чрез процесуалния си представител адв. В.М. от САК, срещу Решение № 260922/15.03.2021г., постановено по гр. д. № 13546/2020г. по описа на РС – Варна, XLVII състав, с което е уважен предявеният от ХР. Г. ХР., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу жалбоподателя, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК и е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на „Електроразпределение Север" АД сумата в размер на 1000 лева, представляваща частичен иск от общо 7260, 74 лева , начислена с фактура № 0106319177/09.09.2020г. вследствие на корекционна процедура, за периода от 22.09.2017г. до 26.08.2020г., за обект, находящ се в ***, с клиентски номер 1100072169 и абонатен номер 2101706132.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането на ответното дружество, а именно чл. 55 ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага се, че са изпълнени всички предпоставки за възникване на правопораждащия фактически състав – наличието на договорно отношение между страните, изпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора, надлежно извършена проверка на СТИ на ищеца и документирането

, законосъобразно изчисляване на количеството потребена електроенергия, остойностяването и фактурирането . Твърди се, че към момента на проверката електромерът е бил в метрологична годност и правилно е отчел процесното количество изразходвана електрическа енергия в невизуализирания регистър 1.8.3. Застъпва 1 се, че в случай, че се приеме, че чл. 55 ПИКЕЕ е неприложим, то тогава сумата се дължи съобразно чл. 183 ЗЗД. Моли се за отмяна на обжалваното решение изцяло и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и разноски за двете инстанции. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна, в случай че същото надвишава минималното такова, определено в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемият ХР. Г. ХР., чрез пълномощника си адв.

Ц.Д., е депозирал отговор на въззивната жалба, в който се застъпва становище за нейната неоснователност. Сочи се, че решението на РС Варна е правилно и законосъобразно, като се излагат подробни съображения в тази насока. Моли се за потвърждаването му и присъждане на разноски за въззивната инстанция. На осн. чл. 78, ал.5 от ГПК е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на въззивника, в случай че същото надвишава минималното такова, определено в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В проведеното открито съдебно заседание дружеството – въззивник се представлява от адв. Н.Н., която поддържа въззивната жалба, оспорва отговора на същата и моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира разноски, за които представя и списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемият Х.Х., редовно призован, не се явява и не се представлява. Чрез пълномощника си адв. Д. е депозирал молба вх. № 11457/14.06.2021г., с която моли делото да се гледа в негово отсъствие и изразява становище по съществото на спора. Представя списък с разноски по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството по гражданско дело № 13546/2020г. по описа на РС – Варна, XLVII състав, е образувано по предявен от ХР. Г. ХР., срещу „Електроразпределение Север" АД, иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК – за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1000 лева, представляваща частичен иск от общо 7260, 74 лева , начислена с фактура № 0106319177/09.09.2020г. вследствие на корекционна процедура, за периода от 22.09.2017г. до 26.08.2020г., за обект, находящ се в ***, с клиентски номер 1100072169 и абонатен номер 2101706132.

Ищецът излага, че е клиент на ответното дружество, като при заплащане на сметките си през м. септември 2020г. установил, че има две текущи сметки, едната от които била необичайно висока – в размер на 7260, 74 лева. От получени по пощата документи разбрал за извършена на 26.08.2020г. от служители на „Електроразпределение Север" АД проверка на монтирането на обекта му СТИ, за която бил съставен констативен протокол и издадена фактура за процесната сума. Твърди, че начисленото количество ел. енергия не е потребено, поради което и не се дължи. Оспорва законосъобразността на корекционната процедура, документите, съставени във връзка с извършването , както и методиката за начисляване на процесната сума.

С депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответното дружество застъпва становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва, че между страните е налице валидно договорно правоотношение по пренос и достъп до ел. енергия за процесния обект, както и че е извършена проверка на СТИ, монтирано на обекта, резултатът от която е обективиран в констативен протокол и е извършена едностранна корекция на сметката на абоната. Излага се, че в чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ е регламентирана възможност за преизчисляване на количествата ел. енергия, като при извършване на проверката и изготвянето на протокола от нея са спазени всички изисквания на ПИКЕЕ.

2

Сочи се, че енергийното дружество не е задължено да доказва виновно поведение на абоната при установено неточно отчитане на СТИ, като се твърди, че натрупаната в невизуализирания регистър ел. енергия е реално доставена и потребена, но не е заплатена от абоната.

Настоящият съдебен състав на ОС – Варна, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не е спорно между страните, че в процесния период същите са били обвързани от валидно облигационно правоотношение за пренос и достъп до ел. енергия.

Видно от приложения по делото Констативен протокол № 5200604/26.08.2020г., на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на СТИ с фабр. № 1114021666143481 на клиент ХР. Г. ХР., на обект на потребление в ***, при която са отчетени следните показания: по нощна тарифа – 013110 кВтч; по дневна тарифа – 013091 кВтч; по тарифа 1.8.3 – 055868 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 689799 и изпратен за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от служителите на ответното дружество, извършили проверката и от един свидетел – съсед на абоната.

От приетия като писмено доказателство Констативен протокол от метрологична експертиза на електромер № 481/01.09.2020г. на БИМ, Регионален отдел – Варна, се установява, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електроенергия. Посочено е, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер Iskra ME 162 трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2, но действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3 – 055868,8 кВтч.

Въз основа на горния протокол, на 08.09.2020г. е издадено становище от специалист „ЕК”, одобрено от Директор ЕК при „Електроразпределение Север“ АД, за начисление на електрическа енергия, съгласно което е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на 37107 кВтч за периода от 22.09.2017г. до 26.08.2020г., като е посочено, че корекцията е извършена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ. За така начисленото количество ел. енергия е издадена фактура № 0106319177/09.09.2020г. за сумата от 7260,74 лева.

С писмо изх. № 59294_КП5200604_2/10.09.2020г. от „Електроразпределение Север“ АД, с приложени Констативен протокол №5200604/26.08.2020г. и фактура № 0106319177/09.09.2020г., ищецът е уведомен за извършената корекция на ел. енергия.

Писмото е връчено лично на ищеца на 17.09.2020г.

Видно от приетата като писмено доказателство Справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата 29.10.2020г. за клиент Х.Х. Г. с кл. № 1100072169, аб.

№ 2101706132 и адрес на потребление в ***, активните тарифи за процесния електромер № 1114021666143481 са дневна и нощна.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – техническа експертиза, което настоящият състав кредитира като обективно изготвено, даващо компетентен и добре обоснован отговор на поставените задачи, както и от дадените от вещото лице разяснения в съдебно заседание се установява, че процесният електромер е произведен 2016г., същата година е минал задължителна проверка за годност в БИМ и е монтиран в обекта на потребление на ищеца на 22.09.2017г. Електрическата енергия, натрупана в регистър 1.8.3, е преминала през процесното СТИ и потребена, но е регистрирана в тарифа Т3, която не се визуализира на дисплея. Според експерта извършените изчисления по процесната фактура са аритметично точни, съобразени с определените от КЕВР цени на ел.енергия за процесния 3 период.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Т.О., която посочва, че Констативен протокол №5200604/26.08.2020г. е съставен от нея. За извършената проверка си спомня, че с помощта на лаптоп и лицензирана програма установили натрупани показания в една от невизуализираните тарифи на електромера, което наложило подмяната му. Тъй като потребителят не бил на адреса в с. П., съсед сравнил показанията на лаптопа със записаните в протокола, след което подписал последния.

При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.

Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.

Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо. Наличието на правен интерес от търсената защита, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения отрицателен установителен иск, се извежда от обстоятелството, че при уважаване на иска, т.е. отричане със сила на пресъдено нещо на съществуването в полза на ответното дружество на процесното вземане срещу ищеца, то последният ще внесе благоприятна промяна в имуществената си сфера чрез намаляване на пасива.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според настоящия съдебен състав, не се установява.