Решение № 2547 от 29.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2547 гр. София, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20241110203376 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от Д. Д. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Ш, бул.“М“ №, вх., ет., ап., против наказателно постановление №КПК-НП-2/10.11.2023 г., издадено от Председател на Комисия за противодействие на корупцията /КПК/, с което на основание чл.115, ал.1 от ЗПК е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.38, ал.1, т.3, във вр. с чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ /отм./.

Жалбоподателят навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото НП, поради което иска неговата отмяна.

Твърди, че поради напускане на лицето, заемащо длъжността „главен архитект“ на Община Шумен, със Заповед №ЧР-185/09.12.2022 г. на кмета на Община Шумен е била назначена, считано от 12.12.2022 г., временно да изпълнява посочената длъжност до провеждане на конкурс, която изпълнявала в изключително кратък период от време – от 12.12.2022 г. до 31.01.2023 г., т.е. за период от 1 месец и 18 дена.

Не оспорва констатацията, че не е подала декларацията по чл.35, ал.1, т.3 от ЗПКОНПИ, но сочи, че е извършила това без умисъл, несъзнателно и поради неправилно тълкуане и разбиране на конкретната правна норма. Сочи, че на 28.06.2021 г. е подала изискуемата се по ЗПКОНПИ декларация при встъпване на предишно заеманата длъжност в Община Шумен – старши експерт „ТСУ“, която е публична и общодостъпна, включително и на сайта на общината, но не е била наясно, че е следвало да декларира същите обстоятелства 1 отново в декларация пред същия орган. Твърди, че своевременно и в срок е подавала годишни декларации, именно на основание чл.35, ал.1 от ЗПКОНПИ - за съответните периоди през 2021 г., 2022 г. и 2023 г., включително и за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. и пред КПКОНПИ, които обхващат периода, както преди, така и към момента на встъпване във временно изпълняваната длъжност „главен архитект“, а и момента, след освобождаването й от тази длъжност. Сочи, че предвид така подадените декларации за същия период от време, имуществото й към тази дата и след тази дата е било публично известно, още повече, че не е налице каквато и да е промяна в посочените в тях данни.

Навежда доводи, че нарушението следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, макар същото да е формално и за съставомерността му да не е необходимо настъпване на вредни последици. В този смисъл твърди, че предвид характера на нарушението, липсата на каквито и да е нови обстоятелства, подлежащи на деклариране, подаваните ежегодно множество декларации при встъпване в длъжност „старши експерт ТСУ“ с декрариране на цялото имущество, останало непроменено към момента на заемане на длъжността „главен архитект“ на Община Шумен, конкретното деяние разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази на обичайните случаи на нарушения по чл.35, ал.1 от ЗПКОНПИ. Навежда доводи, че не е имала за цел за осуети преследваните от закона цели със защитените обществени отношения, доколкото не е укрила подлежащи на деклариране обстоятелства, като въпреки закъснението за подаване на процесната декларация, неизпълнението на задължението не е породило вредоносни последици, изразаващи се в укриване и недеклариране на подлежащи на деклариране по закон обстоятелства, и освен това декларацията е подадена преди издаване на процесното НП, а не впоследствие. Твърди още, че през изключително краткия период на заеманата длъжност „главен архитект“, не е участвала в процедури по ЗОП и не е подписвала договори по ЗОП, както и че и преди да бъде назначена на тази длъжност е изпълнявала част от функциите на „главен архитект“, въз основа на упълномощаване, а след периода на изпълнение на временно заеманата длъжност е била назначена на длъжността „Началник отдел ТСУ“, като по силата на нова заповед на кмета на Община Шумен е била упълномощена да изпълнява функциите на „главен архитект“ в изрично посочените в заповедта хипотези, включително и при негово отсъствие. С оглед на горното счита, че и изпълняваните функции не са били коренно променени, както по време на изпълняване длъжността „главен архитект“, така и след този период, и още при назначаването й на първата заемана длъжност в Община Шумен е изпълнила задължението си да подаде изискуемите се декларации по ЗПКОНПИ и декларираните данни вече са били декларирани на същото основание и пред същия орган. Позовава се на съдебна практика на съдилищата по сходни казуси.

Навежда доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие на мотивите, обосноваващи размера на наложеното наказание и самото наложено наказание. В този смисъл твърди, че АНО е посочил в мотивите, че глобата следва да бъде индивидуализирана в размера на законоустановения минимум от 1000 лева, но в 2 същото време наложеното наказание е значително над минимума – в размер на 1500 лева.

Позовава се и на допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на процесното НП, изразяващо се в неправилно посочване на приложимата санкционна норма. Твърди, че НП е издадено за извършено деяние на 02.03.2023 г., към която дата е била в сила разпоредбата на чл.173, ал.1 от ЗПКОНПИ, със идентично съдържание, предвиждаща същото по вид наказание глоба, отново в размер от 1000 до 3000 лева, но въпреки отмяната на тази разпоредба, преди издаване на НП – считано от 06.10.2023 г., и създаването на нова – чл.115, ал.1 от ЗПК, за АНО не е съществувало основание да я приложи, доколкото не се явява по-балогоприятна за нарушителя, съответно основанията на чл.3, ал.2 от ЗАНН.

Позовава се на нормата на параграф 5 от ПЗР на ЗПК, която предвижда неприключилите производства, включително и по налагане на административни наказания, да се довършват по досегашния ред. Извежда извод, че АНО е следвало да приложи нормата на чл.173, ал.1 от ЗПКОНПИ /отм./, който е бил в сила към датата на извършване на нарушението, а не да налага санкция по закон, който към датата на извършване на нарушението не е бил приет и посочените санкционни разпоредби не са съществували в правния мир. Счита, че така допуснатите процесуални нарушения са довели до невъзможност да разбере защо е наложено наказание в този размер и на основание посочената правна норма.

Счита, че дори при изменение на процесното НП и намаляване размера на наложеното наказание до размер на законоустановения минимум, същото отново би било несправедливо, с оглед тежестта на нарушението и неговата и лична на жалбоподателя обществена опасност, поради което моли съда да го отмени, като неправилно и незаконосъобразно издадено. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна юрисконсултско или адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не взема допълнително становище по същество на правния спор.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Председател на КПКОНПИ, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.В К, след приклчване на съдебното следствие, моли съда да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно. Навежда доводи, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на ЗАНН, връчени са надлежно на жалбоподателя и правото му на защита не е нарушено. Твърди, че задължението за подаване на декларация в едномесечен срок произтича от чл.6, ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ, и с неподаването й в законоустановения срок, жалбоподателят е извършил вмененото нарушение, а в качеството си на „главен архитект“ се явява административно отговорно лице. Сочи, че освен обжалваното НП, срещу жалбоподателя е издадено НП за неподадена в срок встъпителна декларация, което не е влязло в законна сила. Относно твърдението в жалбата, че е изпълнявала посочената длъжност в изключително кратък срок от време, навежда доводи, че същото е без правно значение за съставомерността на вмененото нарушение, доколкото за възникване на задължението за подаване на процесната декларация е достатъчно лицето да заема някоя от посочените длъжности, като е без значение в какъв срок.

3

Претендира присъждане на разноски в полза на КПК за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, които има правен интерес да обжалва процесния санкционен акт. НП е надлежно връчено лично на жалбоподателя на 19.02.2024 г. /съгласно приложеното известие за доставяне/, а жалбата е изпратена чрез куриер на 28.02.2024 г., съгласно отразената дата на приложената разписка, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 24.04.2023 г., П. К. Й., заемаща длъжността: главен инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на КПКОНПИ, извършила проверка във водения регистър в дирекция „Публичен регистър“ при Комисията, в хода на която установила, че Д. Д. Й., по отношение на която със Заповед №ЧР-6/31.01.2023 г. на кмета на Община Шумен е прекратено служебното правоотношение като главен архитект в Община Шумен, считано от 01.02.2023 г., и в законоустановения едномесечен срок, считано от датата на освобождаване от длъжност, а именно от 01.02.2023 г. до 01.03.2023 г., не е декларирала пред КПКОНПИ имуществото си по чл.37, ал.1, т.1-6, т.9 от ЗПКОНПИ.

За така направените констатации в хода на извършената проверка, компетентно длъжностно лице П. К. Й., заемаща длъжността: главен инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на КПКОНПИ, в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта, съставила процесния АУАН против жалбоподателя на 11.05.2023 г., с който е вменено нарушение на чл.38, ал.1, т.3, във вр. С чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ, извършено на 02.03.2023 г. в гр.София, КПКОНПИ, където е следвало да подаде декларацията си.

Актосъставителят отразил в съставения АУАН, че нарушението е извършено за първи път, а декларацията по чл.35, ал.1, т.2 „Част I „Имущество“ на Д. Д. Й. е подадена, чрез лицензиран пощенски оператор „Еконт“, на административния адрес на КПКОНПИ, на 04.05.2023 г., заведена с вх.№Ф587/04.05.2023 г., след изтичане на законоустановения срок, както и че задължението на лицето да подаде такава декларация произтича от разпоредбата на чл.6, ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ.

АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, и надлежно връчен лично на жалбоподателя на 30.05.2023 г., чрез общинската администрация при Община Шумен, срещу подпис и саморъчно отбелязване в него, че има възражения против направените констатации в акта, които ще подаде в указания 7-дневен 4 срок.

Жалбоподателят се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и в законоустановения 7-дневен срок от връчване на АУАН, представил писмени възражения пред АНО, в които навел доводи, че извършеното нарушение не е умишлено, а със съзнанието, че е подал декларациите по чл.35 от ЗПКОНПИ надлежно пред органа по назначаване.

Въз основа на направените констатации в съставения АУАН, компетентно длъжностно лице: председателят на КПК, издал процесното НП против жалбоподателя Й., с което на основание чл.115, ал.1 от ЗПК наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.38, ал.1, т.3, във вр. с чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ /отм./.

АНО посочил, че съставеният АУАН е законосъобразен, а събраните писмени доказателства са в подкрепа на отразената в него фактическа и правна обстановка. Изложил мотиви, че не са налице основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, предвид издадено против жалбоподателя НП за същото нарушение, което не е влязло в сила към момента на издаване на настоящото, особената значимост на защитените обществени отношения и осъществяваната дейност от жалбоподателя, както и липсата на други смекчаващи обстоятелства, обосноваващи маловажност на деянието.