Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260044 от 25.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2177/2020
Вид
Решение № 260044
Подписан
25.03.2022
В сила
11.03.2024
Състав
МАРИЕТА БЛАГОЕВА БЕДРОСЯН

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 219, ал. 2, т. 2 · Закон за предучилищното и училищното образование
  • чл. 413 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е № 260044 гр. Пловдив, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: МАРИЕТА

БЕДРОСЯН при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2177 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 49 и чл. 45 и сл. от ЗЗД.

Ищецът В.Н.Л., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. Й.Д., е предявил солидарно срещу ответниците Френска езикова гимназия „***“ – *** и Л.М.М., ЕГН **********, субективно пасивно съединени искове за обезщетяване на неимуществени вреди от деликт по чл. 49 и чл. 45 и сл. от ЗЗД с цена на иска от 60 000 лв., ведно със законната лихва от 20.04.2017 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Твърди, че с ответника Л.М. са *** от Френската езикова гимназия

/ФЕГ/, където през *** г. и двамата били в *** клас. На *** г. в часа по ***ищецът поискал от *** г-жа Г. да прочете съчинението си и да го изпита за повишаване на оценката и тя се съгласила. Ищецът бил на чина си сам, а зад него стоял ответникът Л.М.. Когато ищецът В.Л. започнал да чета съчинението си, Л. започнал да го прекъсва, като твърдял, че той не го е написал сам и че съчинението не е негово.

*** направила забележка на Л., взела съчинението на В. и седнала на бюрото си, за да го дочете. В това време ответникът Л. се приближил зад гърба на ищеца В., извадил мобилния си телефон и с включено фенерче започнал да свети в очите му, като с друга си ръка го ръгал вляво в междуребрието, което било много неприятно и болезнено за ищеца.

Всички *** виждали какво се случва, включително и *** г-жа Г., която подценила инцидента и не направила нищо, за да предотврати действията на Л.М. и да предотврати по нататъшното неблагоприятно развитие на ситуацията, като по този начин не е изпълнила задълженията си по чл. 219, ал. 2, т. 2 от Закона за предучилищното и училищно образование /ДВ, бр. 79/2015 г./.

За да се предпази от наглото поведение на Л., В. му виквал: „Махни се от тука!“ и замахнал, както бил с гръб към него, с лявата си ръка, като без да иска В. ударил Л. в лицето. Разярен от това, ответникът Л.М. се нахвърлил с юмруци срещу ищеца В.Л. и му нанесъл два силни удара - първия в лявото му рамо, а втория - в областта на далака.

Ищецът почувствал силна болка в областта на далака, опитал се да остана в час, но не издържал и потърсил училищния лекар. След разговор с бащата на ищеца, той го взел и го завел в Спешното отделение на МБАЛ „***“ АД – ***, където било констатирано, че далакът на В. е спукан и въпреки опитите на лекарите да го спасят, се наложило да го отстранят.

Ответникът Л.М. нарушил задължението си като *** по чл. 172, ал. 1, т. З от Училищното ръководство. Нито ***, нито *** не уведомили компетентните органи за случилото се, поради което се наложило това да направи адвоката на ищеца. По случая е образувано н.о.х.д.№ 3985/2018 г., ПРС, като с влязла в сила на 02.04.2020 г.присъда ответника Л.М.М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Поради виновното и неправомерно поведение на ответника Л.М., както и поради неизпълнение прецизно на задълженията си от страна на *** по ***- г-жа Г. , по чл. 219, ал. 2, т. 2 от Закона за предучилищното и училищно образовани, на ищеца са били причинени болки и страдания, изразяващи се в оперативно премахване на далака му, като по този начин са му причинени продължително време неудобства, болки и страдания, включително срам от настъпилата ситуация, както и за цял живот ще бъде лишен от важен орган за нормалната жизнена дейност на организма му.

Ето защо моли съда да осъди ответника Л.М. на основание чл. 45 от ЗЗД, солидарно с ФЕГ - *** на основание чл. 49 от ЗЗД, да му заплатят сумата от 60 000 лв. – причинени продължително време неудобства, болки и страдания, включително и срам от настъпилата ситуация, както и лишаване за цял живот от важен орган за нормалната жизнена дейност, в резултат на причинената му телесна повреда - отстраняване на далака, ведно със законната лихва от причиняване на вредите на *** г. до окончателно изплащане, както и направените разноски по делото.

Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и експертиза.

Ответникът Френска езикова гимназия „***“ – ***, ***, представлявана от *** М. Я. Н., със съд. адрес:***, чрез адв. Х.Х., е подал отговор, в който заявява, че оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност - че предявената претенция е прекомерно завишена спрямо практиката на съдилищата за подобен вид увреждания.

Прави възражение изтекла в негова полза погасителна давност по отношение на акцесорната претенция за лихви.

Твърди, че изнесените в исковата молба факти не отговарят на действителната обстановка по случая. По време на учебния час по ***, воден от *** Г. Г., в порядъка от няколко секунди между В.Л. и Л.М. настава размяна на реплики и удари, в резултат на която, поради нанесен от М. на Л. удар в областта на корема, същият изпитва силна болка и се свива. *** Г.е направила забележка на М. с оглед преустановяване на негови иронични подмятания към Л., а след като започва последователността от действия на размяна на удари веднага се втурва към местата на двамата *** в опит да предотврати сблъсък и ескалация на ситуацията.

Първият удар е нанесен от Л. към М. - шамар по лявата бузата на М., което е изрично установено в наказателното производство. Самият Л.М. посочва в обясненията си пред *** на ФЕГ, че *** Г.не е имала време да реагира по друг начин, защото всичко се е случило светкавично бързо. Въпреки нежеланието на В.Л. да отиде в *** на училището, по изрично настояване на *** Г. той отива там непосредствено след инцидента и е прегледан незабавно от *** Е. К., като *** на Л. - Н.Л., който е и негов ***, е уведомен на 8-та минута след първоначалния преглед в лекарския кабинет.

Уведомен незабавно е и дежурният ***-***, който е присъствал през цялото време на прегледа на Л. в лекарския кабинет на училището. Въпреки липсата на общи обезпокоителни симптоми, *** и ***-*** се обаждат повторно на бащата на В.Л., като настояват той да го заведе до болнично заведение, за да му бъде направен по-задълбочен преглед.

На *** г. по заповед на началника на РУО-*** е извършена проверка във ФЕГ във връзка със случая по жалба, подадена от родителите на В.Л., като в Констативния протокол за проверката изрично е установено, че *** на гимназията е извършил всички необходими мерки и действия за гарантиране на живота и здравето на ***. Във връзка с наведени в жалбата твърдения относно неизпълнение на задълженията на *** на ***„***" клас, е извършена нарочна проверка, като е констатирано, че *** М. И.е изпълнила надлежно функциите си, произтичащи от Наредба № 12/01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти; проведени са психологически консултации с Л.М. и с В.Л., както и със семействата им; не са констатирани проблеми с дисциплината или неизпълнение на задълженията на *** Г. Г. във връзка с настъпилия инцидент.

Според двете съдебни инстанции конфликтът между Л. и М. води началото си от деня на инцидента *** г., а ударът - шамар по лицето, нанесен от Л. на М., не е бил случаен, а умишлено нанесен, като се отхвърля твърдението на Л., че е нанесъл удар по лицето на М., поради отместване на ръката му. Съдът посочва, че действията на М. са провокирани от тези на Л., но въпреки това го намира за виновен в извършването на престъпление, поради това, че не са налице данни за свръхмерна внезапна агресия или състояние с изразена вегетативна симптоматика и нарушена активност, също както не са установени данни за нарушение на физическото и психическото състояние на Л.М.. Посочва също, че *** Г.е успяла да стигне до самия пострадал, като Л.М. е действал виновно, при наличие на евентуален умисъл.

Предвид гореизложеното, ответникът ФЕГ счита, че процесният инцидент на *** г. между Л.М. и В.Л. не е предизвикан или съпричинен от *** Г. Г. или друг *** или *** на ФЕГ, а се дължи на моментно, непредвидимо и непредотвратимо ескалиране на напрежение в личните отношения на Л.М. и В.Л., довело до размяна на удари, един от който е причинил травматично увреждане на В.Л..

Ето защо, не се установява виновно противоправно поведение (бездействие) на лице, на което ФЕГ е възложило работа, и което е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. В частност, не са налице елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, които да подкрепят твърдението на ищеца, че *** Г. Г. не е изпълнила задълженията си, произтичащи от чл. 219, ал. 2, т. 2 ЗПУО. В тази връзка, наред с чл. 291, ал. 2, т. 2 ЗПУОП задълженията на *** се определят и от чл. 4 от Наредба № 12/01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, както и от чл. 94 от ПДУ на ФЕГ „***".

Предвид гореизложеното, ответникът моли съда да отхвърли предявения от В.Л. срещу ФЕГ „***" – *** иск за обезщетяване на неимуществени вреди от деликт в размер на 60 000 лв. като неоснователен и недоказан, а при условията на евентуалност - да се намали претендираното обезщетение като прекомерно, с оглед установената съдебна практика за този вид увреждане, както и да се отхвърли претенцията за лихви от деня на настъпване на вредата - *** г. до завеждане на иска, поради изтекла погасителна давност, ведно с присъждане на разноски.

Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.

Ответникът Л.М.М., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. Н.Г., е подал отговор, в който не оспорва наличието на влязла в сила на 02.04.2020г. Присъда № 300/21.11.2019г. по н.о.х.д.№ 3985/2018 г., ПРС, с която е признат за виновен, но оспорва размера на претенцията, като счита, че тя е завишена и не съответства на причинените неимуществени вреди.

Твърди, че при липса на далак тези функции се поемат от черния дроб, както и от другите лимфоидни органи, като е течение на времето настъпва пълна компенсация. Не омаловажава загубата на този орган при ищеца, но счита, че за определяне на справедлив размер на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството възможно ли е компенсиране на функциите на далака от други органи, по какъв начин, в какъв период от време се случва това и настъпило ли е то при ищеца, като твърди, че е настъпило пълно компенсиране на функцията на далака.

Наред с това счита, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като съпричиняването се проявява в две посоки: с поведението си ищецът го е предизвикал и пръв го е ударил през лицето, при това силно с обратната страна на ръката. В тази връзка оспорва твърдението му, че е бил ръган от него с „нещо“ в ребрата, като твърди, че преди В. да го удари, между ответника и ищеца не е имало физически контакт.

Наред с това, общото здравословно състояние на В.Л. към момента на инцидента и съществуващите при него индивидуални особености са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като към момента на инцидента при него е било налице отклонение във функцията и размерите на слезката, което е допринесло в значителна степен за нейното разкъсване.

Ето защо за определяне на справедлив размер на дължимото обезщетение следва да се оцени причинно-следствената връзка между вредите и другите обективно съществуващи обстоятелства, без наличието на които поведението му не би довело до резултата и вредите, установени с влязлата в сила присъда. Поради посочените причини ответникът счита, че следва дължимото обезщетение да бъде определено от съда при определяне на съпричиняване в съотношение 50 % от приетото за еквивалентно обезщетение на претърпените от ищеца болки и страдания.