Определение № 13435 от 06.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13435 гр. София, 06.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110146518 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Г.“ ЕООД, ЕИК *** срещу „Г.“ ЕООД, ЕИК 175065707.

На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Съдът е сезиран с предявен от „Г.“ ЕООД, ЕИК *** срещу „Г.“ ЕООД, ЕИК 175065707 положителен установителен иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 61, ал.

2 ЗЗД да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 586,04 евро (1146,19 лева), представляваща припадащата се на „Г.“ ЕООД част от заплатени от „Г.“ ЕООД суми за почистване на общите части на административна сграда с адрес: гр. София, ул. „Александър Жендов“ № 6 (високо тяло), за периода 01.10.2024 год. - 31.12.2024 год., ведно със законната лихва от 01.07.2025 год. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 4117/2025 г. на Районен съд Плевен, XII граждански състав.

Ищецът твърди, че е собственик на 54,42 % идеални части от УПИ I – за административни сгради, кв. 106, местност „Гео Милев“ по плана на гр.

София с площ от 4900 кв. м., заедно с партер I (първи) етаж, втори, трети, четвърти, пети, шести, седми и осми етаж в построената в поземления имот 11-етажна административна сграда, заедно със 72,70 % ид. ч. от общите части на сградата, като сочи, че е придобил имотите въз основа на апортна вноска в капитала на дружеството. Твърди, че ответникът е собственик на обособена част в същата сграда, състояща се от девети, десети и единадесети етаж, заедно с 27,30 % ид. ч. от общите части на административната сграда, като излага, че ответникът е придобил имотите също въз основа на апортна вноска в капитала на дружеството. Твърди, че са собственици в режим на етажна собственост на всички самостоятелни обекти, заемащи административната сграда, с адрес: **** (високо тяло). Основната дейност на страните в процеса 1 е свързана с отдаване под наем на собствени на двете дружества обекти в процесната сграда. Твърди, че почистването на общите части е било извършвано или от служител на ищеца, или от ангажирано от последния за целта търговско дружество. Сочи, че на 26.12.2011 г. между страните е сключено Споразумение по отношение на извършените от страна на етажния собственик „Г. – 07“ ЕООД разходи за управление и поддръжка на сградата за 2011 г. по следните пера: топлинна енергия, абонамент асансьори, почистване общи части, охрана и поддръжка на сградата, като ответникът е потвърдил съгласието си тези разходи за цялата сграда да бъдат извършвани и заплащани от ищеца, като се е задължил да заплати припадащата му се част от заплатените разходи в размер на 27,30 % от общата сума, с което до края на 2011 г. отношенията между двете дружества са били уредени. За периода 2012 г. - 2016 г. задълженията на ответника за почистване на сградата не били погасявани. С решение по гр. д. № 9393/2016 г. по описа на СГС, I-2 състав била уважена претенцията на ищеца за възстановяването на сумите за почистване на сградата за периода 01.01.2014 г. до 30.04.2016 г., като било прието, че разходите за управление и поддръжка на административната сграда са били уместно направени и в интерес на ответника. Твърди, че за периода 01.05.2016 г. - 30.11.2024 г. е заплащал всички разходи за почистването на цялата административна сграда на „****“ ЕООД, които разходи са били одобрени и разпределени между етажните собственици с решения на ОС на ЕС по Протокол № 3/04.07.2019 г., Протокол № 4/28.02.2020 г., Протокол № 5/22.07.2020 г., Протокол № 6/07.04.2022 г., Протокол № 7/14.09.2023 г. и Протокол № 8/22.12.2023 г., които решения не са били оспорени от ответника.

Сочи, че за периода от 01.10.2024 г. до 31.12.2024 г. разходите за почистване на сградата са били в общ размер 4198,50 без ДДС, които са заплатени от ищеца, от които частта, дължима от ответника съобразно идеалните му части в съсобствеността е в размер на 1146,19 лв. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че „Г. – 07“ ЕООД е собственик на партер (първи етаж) и етажи 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 и на 72,70 % ид. ч. от общите части, а ответникът „Г.” ЕООД е собственик на обособена част, състояща се от етажи 9, 10 и 11 и на 27,30 % ид. ч. от общите части на същата 11-етажна административна сграда на ул. „Александър Жендов“ № 6. Твърди, че управителят на ищеца „Г.“ ЕООД като собственик на 72,70 % ид. ч. от общите части, свиква ОС по реда на ЗУЕС и решава сам и еднолично всички въпроси за управление на общите части. Прави възражение за нищожност на всички решения в Протокол № 1, Протокол № 2, Протокол № 3, Протокол № 4, Протокол № 5, Протокол № 6, Протокол № 7 и Протокол № 8 от Общи събрания по реда на ЗУЕС, приложени с исковата молба, включително и решенията за приемане на т. нар. Правилник за вътрешния ред в обект „Търговско - административна сграда Г. (високо тяло)“ гр. София, приет с Решение № 2 по Протокол № 1/11.09.2016 г., изменен с Решение № 5 2 по Протокол № 5/22.07.2020 г. и допълнен и утвърден с Решение № 5 по Протокол № 6/07.04.2022 г., с доводи за нарушение на чл. 3 ЗУЕС и че в случая ЗУЕС не се прилага, тъй като няма етажна собственост. Прави възражение, че разходът за почистване не е направен с предварителното съгласие на ответника, както и че ответникът не е изразявал съгласие за възлагането на почистването на общите части на трето лице (като „Куул Клийн“ ЕООД). Оспорва услугата по почистване през процесния период да е била предоставена. Твърди, че през процесния период е бил лишен от достъп до сградата и не е ползвал общите части поради пречки, създадени виновно от ищеца. Сочи, че след 2015 г. ищецът трайно му създава пречки да упражнява правото си собственост на обособената част на етажи 9, 10 и 11, в резултат на което е бил принуден да премести офиса си, който преди това се намира на последните етажи на процесната сграда и да наеме и да използва офис в друга сграда. Твърди, че в резултат на неправомерните действия на ищеца, е претърпял имуществени щети, изразяващи се в заплащане на наем за ползване на офис извън административната сграда – а именно на апартамент с адрес: гр. София, ж. к. „Яворов“, бл. 51, ет. 1, ап. 1, поради невъзможността да ползва собствените си офис - помещения на 9, 10 и 11 етаж, съгласно договор за наем от 18.04.2016 г., изменен с анекс от 18.04.2017 г., договор за наем от 02.04.2018 г., изменен с анекс от 31.03.2019 г. Посочва, че за периода 01.05.2016 г. – 01.02.2020 г. размерът на претърпените имуществени вреди от заплащане на месечен наем за офис е в общ размер на 29 108,27 лв., с която сума прави възражение за прихващане. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноските по делото.

Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за доклада по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:

Съдът е сезиран с установителен иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен от лице с правен интерес пред родово и местно компетентен съд.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД е да докаже по делото пълно и главно, че с ответника са собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда, в това число и размера на притежаваните от всеки ид. ч. от общите части на сградата; че е предприел управлението на чужда работа (със собствени средства и труд) по почистване на общите части на процесната сграда за периода 01.10.2024 год. - 31.12.2024 г., без да е бил натоварен, както и че е предприел работата уместно с грижата на добрия стопанин, така, както ако би бил упълномощен, и същата е била добре управлявана; че е сторил разходи, с които ответникът се е обогатил, както и размера на сторените разходи.

При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението си към ищеца.

Ответникът следва да докаже и наличието на основания, които обосновават нищожност на решенията на ОС на ЕС в сграда, находяща се в 3

**** (високо тяло).

По релевираното възражение за прихващане с правно основание чл. 49 ЗЗД в доказателствена тежест на ответника е да установи, че е претърпял вреди, вследствие противоправно поведение на лице, на което е възложено от ищеца извършването на работа, причиняване на вредите при или по повод изпълнението на възложената работа, причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат и размер на вредите.

Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ищеца е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК следва да се обявят за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото обстоятелствата, че: 1) ищецът е собственик на 54,42 % идеални части от УПИ I – за административни сгради, кв. 106, местност „Гео Милев“ по плана на гр. София с площ от 4900 кв. м., заедно с партер I (първи) етаж, втори, трети, четвърти, пети, шести, седми и осми етаж в построената в поземления имот 11 - етажна административна сграда, заедно със 72,70 % ид. ч. от общите части на сградата; 2) ответникът е собственик на обособена част в същата сграда, състояща се от девети, десети и единадесети етаж, заедно с 27,30 % ид. ч. от общите части на административната сграда.

По доказателствата и доказателствените искания:

Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.

Ответникът е направил искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства, което е необходимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено.

Електронното заповедно ч.гр.д. № 4117/2025 г. по описа на Районен съдПлевен, 12 състав е свързано към настоящото гр.д. в ЕИСС. Предвид електронния характер на заповедното дело, и липсата на хартиено дело, същото няма как да бъде изискано и приложено.

Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 02.06.2026 г. от 11:15 часа, за която дата и час да се призоват страните, като съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

4

В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно мотивите на настоящото определение.

ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото обстоятелствата, ч е : 1) ищецът е собственик на 54,42 % идеални части от УПИ I – за административни сгради, кв. 106, местност „Гео Милев“ по плана на гр.

София с площ от 4900 кв. м., заедно с партер I (първи) етаж, втори, трети, четвърти, пети, шести, седми и осми етаж в построената в поземления имот 11 - етажна административна сграда, заедно със 72,70 % ид. ч. от общите части на сградата; 2) ответникът е собственик на обособена част в същата сграда, състояща се от девети, десети и единадесети етаж, заедно с 27,30 % ид. ч. от общите части на административната сграда.