Решение № 5304 от 02.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5304 гр. Пловдив, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330105378 по описа за 2025 година

Предмет на делото е положителен установителен иск с правно основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит;

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. П. И. ЕГН **********, с постоянен адрес ****************, против „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Балша“ 17, партер, с която се иска прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на кредит № ******** от 07.08.2023 г.

Отправено е искане за присъждане на разноските по делото и за адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск както по основание, така и по размер. Признава, че е сключен договор за паричен заем № ******** от 07.08.2023 г., както и че уговорките за неустойка и за договорна лихва са недействителни. Отправено е искане за присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното: Като писмени доказателства по делото са приети договор за Договор за предоставяне на кредит № ******** от 07.08.2023 г

Между страните е възникнало правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като ищеца е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 1 от ЗКИ, а ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,44%, а ГЛП е в размер на 40,15%, респ. цената на неустойката не е включена в ГПР. Това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. В случая неустойката се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Същата се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Поради горното според настоящата инстанция процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.

Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, дори и без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните.

При това положение се налага изводът, че договорът за кредит е недействителен на специалните основания на ЗПК, обсъдени по- горе, поради което и предявения главен иск се явява основателен.

С оглед изхода на делото право на разноски има ищеца и процесуалния представител на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. В полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 480 лева с ДДС съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, няма основание за намаляване минималното адвокатско възнаграждение тъй като макар делото да не е с фактическа и правна сложност тъй като осъществената правна защита не е бланкетна, а съдържа подробен анализ на актуална съдебна практика и приложимо право.

2

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. П. И. ЕГН ********** и „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

“Балша“ 17, че сключения между тях Договор за предоставяне на кредит № ******** от 07.08.2023 г. е недействителен;

ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: 201196810 да заплати в полза на В. П. И. ЕГН ********** сумата от 127,96 лева разноски за държавна такса;

ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: 201196810 да заплати на адв. М. М. вписан в АК – Пловдив с адрес: **************** сумата от 480 лева с ДДС, която представлява определено по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищец В. И. по настоящето дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3