Присъда № 194 от 24.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 1295/2026
- Вид
- Присъда № 194
- Подписан
- 24.03.2026
- В сила
- 09.04.2026
- Състав
- ВЕЛИЗАР СТОЯНОВ КОСТАДИНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.57, ал.1, т.2, б. "б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.18, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1, т.4, пр.2 · Наказателен кодекс
- чл. 209 · Наказателен кодекс
- чл.209, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.303, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.343в, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.346, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.346, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 35, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл.36, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.9, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.136 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.297, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.301 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Присъда от 24.03.2026г. по НОХД № 1295/2026г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав.
I.). СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА Е ВНЕСЛА В
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД на 27.01.2026г. на основание чл.247, ал.1, т. 1 от НПК обвинителен акт против ПОДСЪДИМИЯТ М. А. И., с ЕГН:
********** (и със снета по делото самоличност), с който му е било повдигнато наказателно обвинение, за това, че за времето от 20.11.2023г. до 04.01.2024г., в град София, при условията на продължавано престъпление, довършено на територията на гр. София, с три деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явява от обективна и субективна страна, продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у М. Д. В., че ще й помогне за закупуване и транспорт на АВТОМОБИЛ МАРКА „МЕРЦЕДЕС“, МОДЕЛ „ГЛА“, и с това й причинил имотна вреда на обща стойност 19280.00 (деветнадесет хиляди двеста и осемдесет) лева , както следва:
1.). На 20.11.2023г., в град София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у М. Д. В., че ще й помогне за закупуване на АВТОМОБИЛ МАРКА „МЕРЦЕДЕС“, МОДЕЛ „ГЛА“ , като й обяснил, че следва да предостави парична сума под формата на капаро по банков път и с това й причинил имотна вреда в размер на 10 000.00 лева;
2.). На 19.12.2023г., в град София, с цел да набави за себе си имотна облага, поддържал заблуждение у М. Д. В., че ще й помогне за закупуване на АВТОМОБИЛ „МЕРЦЕДЕС“, МОДЕЛ „ГЛА“, като й обяснил, че трябва да предостави нова парична сума по банков път, представляваща доплащане за закупуване на автомобила и с това й причинил имотна вреда в размер на 8 350.00 лева;
3.). На 04.01.2024г., в град София, с цел да набави за себе си имотна облага, поддържал заблуждение у М. Д. В., че ще й помогне за закупуване на АВТОМОБИЛ МАРКА „МЕРЦЕДЕС“, МОДЕЛ „ГЛА“ , като й обяснил, че трябва да предостави парична сума за транспорт на автомобила и по този начин й причинил имотна вреда в размер на 930.00 лева ПРОДЪЛЖАВАНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР по състава на чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
На 24.03.2026г. съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД от ГРАЖДАНСКИЯ ИЩЕЦ М. Д. В., с ЕГН: ********** (и със снета в досъдебното производство самоличност), действащ чрез надлежен процесуален представител
(упълномощен повереник) срещу
ПОДСЪДИМИЯТ М. А. И., с ЕГН: ********** (и със снета по делото самоличност) граждански иск за сумата от 19280.00 (деветнадесет хиляди 1 двеста и осемдесет) лева с равностойност по фиксинга на Българска Народна банка от 9845.12 евро (девет хиляди осемстотин четиридесет и пет евро и дванадесет евро цента), представляваща обезщетение за причинени от противоправно увреждане по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК съставомерни имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането – 04.01.2024г., до окончателното изплащане на сумата.
В ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ, СОФИЙСКА РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА (СРП), редовно призована и уведомена, чрез РАЙОНЕН ПРОКУРОР Х. М. поддържа повдигнатото обвинение по състава на чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК срещу ПОДСЪДИМИЯТ М. А. И. Представителят на обвинението заявява, че извършеното от подсъдимия И. престъпление е доказано по безспорен и категоричен начин, включително и от неговото самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК. Релевира се подобрен и изчерпателен доказателствен анализ на събраните в досъдебното производство доказателства и доказателствени средства. По този начин, представителят на обвинителната власт приема доводите, че за извършеното от подсъдимия И. престъпление следва да се наложи справедливо наказание при приложението на чл.54 от НК към средния размер и с оглед последващото му редуциране с 1/3 на основание чл.58а от НК.
КОНСТИТУИРАНОТО КАТО ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ ПОСТР.ЛО
ЛИЦЕ ПО ТВЪРДЕНИЯТА В ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ М. Д. В. изразява, лично и чрез УПЪЛНОМОЩЕНИЯ СИ ПОВЕРЕНИК АДВОКАТ Р. Л., становище за доказаност и основателност на приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Моли се съдебният състав да постанови своя съдебен акт, като уважи гражданският иск в пълен размер. Претендират се разноски. Представят се доказателства за тяхното извършване.
ПОДСЪДИМИЯТ М. А. И., редовно призован чрез Началника на Пловдивския затвор (във връзка с изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ по друго наказателно производство на основание влязъл в сила съдебен акт), и след надлежно връчване на съдебните книжа, се явява доведен от ГД „Охрана“ към МП пред съдебния състав по надлежния законов ред.
Същият се представлява от СЛУЖЕБНИЯ СИ ЗАЩИТНИК - АДВОКАТ П.
К., редовно призована.
ЗАЩИТНИКЪТ НА ПОДСЪДИМИЯ М. А. И. – АДВОКАТ П. К. инвокира подробни, обосновани, изчерпателни и професионални доводи и съображения свързани с упражняването на правото на защита на представляваното лице (и най-вече се излагат защитни аргументи по въпросите на наказанието и относно основателността на гражданския иск).
Представителят на защитата, както и самият подсъдим И., не заявяват пред съдебния състав в хода на съдебните прения оспорвания на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, и/или на събраната доказателствена съвкупност. Спорът по делото касаел единствено относно размера на наказанието „лишаване от свобода“, което следвало да се индивидуализира спрямо подсъдимият И., както и какъв следва да бъде изхода 2 относно предявеният от ищеца В. граждански иск. Защитникът адвокат К. предлага на съда спрямо подзащитния й да се определи наказание „лишаване от свобода“ в законовия минимум, което да бъде намалено по реда на чл.58а, ал.1 от НК. Предявеният граждански иск се оспорва от адвокат К.. Такава процесуална позиция има и самият подсъдим И.. Прави се искане съдът да постанови своята присъда, като уважи исканията на защитника адвокат К. и тези на подсъдимия И..
ПОДСЪДИМИЯТ М. А. И. признава доброволно и в цялост фактите и обстоятелствата от обстоятелствената част на обвинителният акт по реда на чл.371, т.2 от НПК. Разбира осъзнато и отговорно правните последици, че самопризнанието му ще бъде ползвано от съдебния състав при постановяване на крайния съдебен акт - присъдата, без да се събират други доказателства.
Същият поддържа изложеното от своя защитник. В правото си на последна дума на основание чл.297, ал.1 от НПК, се прави искане от ПОДСЪДИМИЯТ М. А. И. съдът да определи и му наложи смекчено наказание по НК.
II.). СЪДЪТ, КАТО ПРЕЦЕНИ всестранно, обективно и пълно доводите и съображенията на страните, събраните по реда и способите на НПК доказателства и доказателствени средства, в качеството си на първа инстанция по фактите и въз основа на закона, на основание чл.13 и чл.14 от НПК, ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
III.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си; “ipso facto” – извод от самият факт):
В наказателното производство не се оспорват от страните установените факти и/или събраната доказателствена съвкупност и/или приложимото материално право. Спорът касае единствено относно това какво по размер следва да бъде наказанието „лишаване от свобода“ и какъв да е изхода относно гражданския иск.
Подсъдимият М. А. И. е роден на ******г. в гр. С., българин, български гражданин, с висше образование, осъждан, безработен, неженен, с адрес: гр.С., ул. „А. Б.“ № ***, с ЕГН: **********.
Свидетелят М. Д. В. и подсъдимият М. А. И. се познавали от дълги години. Не са имали близки контакти. Двамата се следвали в платформата „Инстаграм“. През 2022г. подсъдимият И. започнал да пише в платформата „Инстаграм“ на пострадалата В. През 2023г. свидетелят В. се занимавала активно с покупко-продажба на имоти, а обявите ги публикувала в интернет платформи, като например в „Инстаграм“ и „Фейсбук“. За посредничеството при сделки с имоти тя взимала комисионна. На 29.06.2023г., подсъдимият И. попитал свидетеля В. дали се занимава с покупко-продажба на имоти, като й заявил, че бил собственик на два апартамента, но те се водили на името на майка му и сестра му. Тогава, обаче, свидетелят В. не поела ангажимент да му съдейства за продажба на имотите. През месец август 2023г. постР.лата В. решила да закупи автомобил и изтеглила кредит в размер на 16 080.00 лева от „П. б.“ АД, а като солидарен длъжник се подписал нейният племенник свидетелят А. И. Й.. Свидетелят В. казала на свидетеля Й., че парите й трябват за закупуване на автомобил марка „Мерцедес“. В началото на месец 3 ноември 2023г. свидетелят В. провела разговор с подсъдимия И., чрез приложение „whatsapp“, като за комуникацията подсъдимият И. използвал телефонен номер - № ***** с титуляр свидетелят К. Й. Д. . В разговора свидетелят В. му споменавала, че си търси автомобил. Подсъдимият И. предложил на свидетеля В. да се ангажира с продажбата на апартамента, който се водил на името на майка му - свидетелят Л. С. И., като се разбрали свидетелят В. да търси комисионна само от купувача, а в замяна подсъдимият И. е щял да потърси автомобил, но без да получава комисионна от свидетеля В. за сделката. Свидетелят В. споменавала на подсъдимия И., че търси да придобие автомобила „Мерцедес“, модел „ГЛА“. На 17.11.2023г., подсъдимият И. изпратил личната карта на майка си и тогава свидетелят В. отишла в ж.к. „М. д.“, за да види апартамента. Там се срещнала с физическото лице Е. Г*, който работил в дружество „Н. Х.“ - изпълнител на сградите.
Последният заявил на свидетеля В., че майката на подсъдимия И. била собственик на апартамент в сградата. На 20.11.2023г. подсъдимият И. предложил на пострадалата В. да й съдейства за закупуването на автомобил, като й изпратил по интернет платформата „Инстаграм“ снимки на автомобил „Мерцедес“, модел „ГЛА“, тъмно син на цвят. Автомобилът имал определени характеристики, които подсъдимият И. потвърдил в телефонен разговор със свидетеля В.. Последната заявила на подсъдимия И., че ще закупи автомобила.
Тогава подсъдимият И. изпратил по интернет платформата банкова сметка IBAN: BG *******, в банка „У* Б*“ АД, като посочил, че титуляр е свидетелят К. Й. Д.. Подсъдимият И. обяснил на свидетеля В., че свидетелят Д. била близка (съпруга или приятелка на негов партньор, който живеел в САЩ и който ще достави автомобила). В действителност свидетелят Д. живеела заедно с подсъдимия И. Последният казал на свидетеля В., че автомобилът ще струва 22 000.00 лева - 23 000.00 лева (двадесет и две хиляди лева - двадесет и три хиляди лева). Първоначално подсъдимият И. поискал 20 000.00 (двадесет хиляди) лева, а останалите следвало свидетелят В. да му даде след доставката на автомобила. Подсъдимият И* обяснил, че внасял много автомобили от САЩ и имал големи отстъпки. Подсъдимият И. нямал намерение да посредничи за покупката на автомобила и нямал реална възможност да посредничи за такава сделка. Същият поискал от свидетеля В. да му прати бързо пари за капаро на автомобила. На 20.11.2023г., в град София, свидетелят В. превела 10 000.00 (десет хиляди) лева от нейната банкова сметка IBAN: ***********, към банковата сметка с титуляр свидетеля Д., а именно: IBAN: **************, в банка „У* Б*“ АД.
Подсъдимият И. обяснил, че парите се превеждали на неговия партньор чрез свидетеля Д.. След като били преведени средствата подсъдимият И. казал на свидетеля Д., че е получил превод по нейната банкова сметка и тя трябвало да ги изтегли, за да му ги предаде. Свидетелят Д. не знаела какви са били договорките на подсъдимия И. със свидетеля В., но отишла и изтеглила 8930.00 лева, които парични средства предала на подсъдимия И.. Останалата част от паричните средства останали в сметката на свидетеля Д.. През декември 2023г. свидетелят В. се свързала със свидетеля Г. Я. П., която била брокер на недвижими имоти. Тогава свидетелят В. й споделила, че ще закупи 4 автомобил внос от САЩ. Свидетелят В. предложила на свидетеля П. да намери клиент за апартамента на майката на подсъдимия И. и споделила, че именно, той ще й помогне да внесе автомобила от САЩ. Последното го споделила и с мъжа на свидетеля П., а именно свидетелят Д. А. Е.. През декември 2023г. със свидетеля В. се свързала свидетелят Щ* Я. Т., относно апартамента, който предлагал за продажба подсъдимият И.. Свидетелят В. я завела на оглед и се разбрали, че първо ще одобрят кредит и след това ще го закупи. Подсъдимият И. изпратил тристранно споразумение на свидетеля В..