Решение № 1653 от 08.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1653 гр. Пловдив, 08.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20215330205549 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000553/16.07.2021г. на Началник отдел „Контрол“ в РД „АА“ Пловдив, с което на Н. К. С., ЕГН:

**********, от с.****, на основание чл.178в, ал.5, пр.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лв. за нарушение по чл.178в, ал.5, пр.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят, в жалбата си и в писмена молба, депозирана от процесуалния му представител, излага становище за незаконосъобразно издадено наказателно постановление /НП/ и прави искане за неговата отмяна.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна процесуална помощ по реда на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалния му представител.

Въззиваемата страна –РД „АА“ Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В писмено становище навежда доводи за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на НП като обосновано, правилно и законосъобразно. Алтернативно, при уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско 1 възнаграждение и претендира намаляването му до нормативно определения минимален размер.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 21.06.2021 г. на път 375, на пътен банкет вдясно, с посока на движение гр.Пловдив и 100 метра от разклона на с.Оризари, св.Ив. Д. М., на длъжност „главен инспектор“ в РД „АА“ Пловдив осъществявал дейност по извършване на проверки по предварително изготвен график. На същото място в 13:45 часа свидетелят спрял за проверка товарен автомобил „Скания Р 420“, от категория N3, с рег.№ *** и теглено ремарке „Ridler“, от категория О4, с рег.

№ ***, управлявани от жалбоподателя Н. К. С.. Установено било, че товарният автомобил и ремаркето са собственост на ЕТ „М. ***М. А. С.“. По време на проверката жалбоподателят представил превозен билет № ********** от 21.06.2021 г., от който проверяващите констатирали, че жалбоподателят извършвал превоз на товари /трици/ за собствена сметка от с.Нова Махала, обл.Пазарджик до с.Горно Сахране, който превоз бил с начален час на тръгване 10:00 часа. В хода на проверката жалбоподателят представил и удостоверение за психологическа годност № 324764, чийто срок на валидност бил изтекъл на 06.03.2019 г. От направената справка в информационната система на ИА „Автомобилна администрация“, раздел „Психологически изследвания“ контролният орган установил, че водачът С. не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност и не бил преминал психологическо изследване.

За така констатираното в хода на проверката, св.М. съставил Акт за установяване на административно нарушение бланков № 287415/21.06.2021 г. за извършено от Н. К. С. нарушение на чл.178в, ал.5, пр.2 от ЗДвП, който бил подписан от жалбоподателя с отбелязване, че няма възражения. Такива не били направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление № 36-0000553/16.07.2021г., с което на жалбоподателя е наложена на основание чл.178в, ал.5, пр.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл.178в, ал.5, пр.2 от ЗДвП.

2

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителя Ив. Д. М., който поддържа констатациите в съставения от него акт. В показанията си свидетелят потвърждава, че при проверката жалбоподателят представил удостоверение за психологическа годност с изтекъл срок на годност. Направената справка в информационната система на ИА „АА“ потвърдила констатацията, за което М. съставил АУАН , подписан от водача без възражения.

Съдът даде вяра на показанията на св.М. като обективни и последователни, кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При така установената фактическа обстановка и с оглед събрания доказателствен материал, съдът приема, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя като административно нарушение на чл.178в, ал.5, пр.2 от ЗДвП за това, че е извършвал превоз за собствена сметка, без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. В случая са налице всички обективни предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя - същият е имал качеството на водач на автомобил, извършвал е превоз за собствена сметка на товари и към момента на превоза /21.06.2021 г./ не е имал валидно удостоверение за психологическа годност, като представеното от С. такова е било със срок на валидност до 06.03.2019 г. От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че за да извършва превози на товари следва да има валидно удостоверение за психологическа годност и не е изпълнил задължението си на водач да проследи кога същото е било изтекло. Нарушението е формално и се осъществява чрез бездействие.

Действително от Преамбюла на Директива 2006/126/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства (преработена) (текст от значение за ЕИП), доказателства за изпълнение на съответствието с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство от водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници и товари, следва да се представят когато свидетелството за управление се издава, и периодично след това. Поради 3 причини, свързани с прозрачността, медицинските прегледи за физическа и умствена годност за управление на други превозни средства следва да съвпадат с подновяването на СУМПС и поради това следва да се определят от срока на валидност на свидетелството. Същевременно обаче следва да се вземе предвид и един от основните принципи на правото на ЕС, съобразно който по-рестриктивните изисквания и ограничителните условия в сравнение със съответните норми на правото на ЕС, въведени в законодателството на страна-членка, са приложими единствено за нейните граждани, какъвто е настоящия случай. В случая по делото липсват данни жалбоподателят да е гражданин на друга държава-членка. Предвид на това за жалбоподателя като водач, извършващ превоз на товари за собствена сметка са приложими предвидените от българския законодател изисквания, неизпълнението на които ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя в случая изискванията за психологическа годност, уредени в приетата въз основа на чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДвП Наредба № 36/10.05.2006 година, която урежда реда за придобиване на удостоверение за психологична годност и с нея се определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари. В случая към момента на извършване на превоза на товари за собствена сметка, жалбоподателят като водач на процесния товарен автомобил с теглено ремарке не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, за което правилно и законосъобразно е бил санкциониран на основание чл.178в, ал.5, пр.2 от ЗДвП.

Наложеното с обжалваното НП наказание на жалбоподателя С. за извършено нарушение по чл. 178в, ал.5, пр.2 от ЗДвП е в рамките на предвиденото за конкретното нарушение и визираното наказание в същата разпоредба, която съдържа в себе и санкция. Същото е определено към предвидения в закона точен размер и не може да бъде намалявано или увеличавано. Наложеното наказание е съобразена с обществената опасност на деянието и нарушителя и е в размер, необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

Съдът намира, че не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на случая като маловажен. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, 4 съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като "маловажен". Преценката на административнонаказващият орган за "маловажност" се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.

В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Действително в кратък срок след установяване на нарушението, жалбоподателят се е снабдил с валидно удостоверение за психологическа годност, но това обстоятелство според съда не може да обуслови по-ниска степен на обществена опасност, доколкото видно от доказателствата по делото от изтичането на валидността на удостоверението до установяване на нарушението е изминал значителен период от време – повече от 2 години. Предвид на това, съдът счита за правилна и законосъобразна преценката на наказващия орган за липса на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, каквато констатация е направена в НП.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.

Предвид гореизложеното, Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000553/16.07.2021г. на Началник отдел „Контрол“ в РД „АА“ Пловдив, с което на Н. К. С., ЕГН:

**********, от с.****, на основание чл.178в, ал.5, пр.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лв. за нарушение по чл.178в, ал.5, пр.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6