Решение № 41 от 26.03.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. С., 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря Соня Д. К.а като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20251800900108 по описа за 2025 година

Н. П. Г. от гр. М., ул. „Димитър Талев“ № 65, ет.7, ап.32, с ЕГН ********** е предявил срещу „П.” АД, ЕИК . обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ :

1. за заплащане на обезщетение в размер на 15 338.76 евро /с равностойност 30 000 лева/ за причинени на ищеца неимуществени вреди – физически болки, страдания и стрес вследствие нанесени му телесни увреждания в областта на дясната ръка – луксация на 5-та карпо-метакарпална става, луксация на 4-та карпо-метакарпална става с многофрагментна фрактура на ос хаматум с дислокация на фрагментите и фрактура на основата на 4-та метакарпална кост в задния аспект на основата с отделяне на малък фрагмент, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 23.09.2024 год. около 14.35 часа на път I-6 /посока от с. Д. към с. Г., С. област/, по вина на А. И. Н. с ЕГН ********** – водач на влекач марка „Скания“, модел „Р440“, с ДК № СВ 2267 ВА, със застрахователна полица № BG/22/124001944100 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 25.06.2024 год. до 24.06.2025 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.10.2024 год. до окончателното й заплащане и 2. за заплащане на обезщетение в размер на 143.16 евро /с равностойност 280 лева/ за причинени му имуществени вреди – направени от ищеца разходи за диагностициране на причинените му увреждания – заплатени 165 лева за компютърна-аксиларна томография на дясна ръка по фактура и касов бон от 04.10.2024 год. на „М.“ – М.“ ЕООД, 15 лева за запис на медицинско изследване С19 на диск и 100 лева за медицински преглед по фактура № 300791680 и касов бон № 5590/04.10.2024 год. на УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД, ведно със законната 1 лихва върху сумата, считано от 04.10.2024 год. до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски и присъждане на осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

С исковата молба се твърди, че на 23.09.2024 год. около 14.35 часа на път I-6 с посока на движение от с. Д. към с. Г., С. област, се движил влекач марка „Скания“, модел „Р440“, с ДК № СВ 2267 ВА, с водач А. И. Н. с ЕГН **********. В района на км. 139.050 м. при наличието на пътен знак „Г1 – Движение само направо след знака“, Н., без да подаде пътен мигач, предприел маневра ляв завой за навлизане в забранен път, обозначен с пътен знак „В1 – забранено влизане“, като реализирал ПТП с вече започналия да извършва маневра за неговото изпреварване на разрешена пътна маркировка мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР 600 РР“, с ДК № РВ1891А, управляван от ищеца Н. П. Г..

Местопроизшествието било посетено от дежурен ПТП при ОД на МВР, който съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 11/23.09.2024 год. По случая било образувано ДП № 192/2024 год. по описа на РУ Е., неприключило до момента на предявяване на исковете.

Твърди се, че непосредствено след инцидента ищецът бил откаран в УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД с оплаквания от силна болка в областта на дясната ръка. След проведени изследвания и консултации му била поставена диагноза счупване на метакарпална кост и изкълчване на пръсти на ръката. С оглед характера на нараняванията било взето решението за провеждането на консервативна терапия чрез поставянето на гипсова имобилизация до лакътя на дясната ръка и ищецът бил изписан за продължаващо домашно лечение.

Твърди се, че на 04.10.2024 год. пострадалият потърсил медицинска помощ, като му е била извършена компютърна-аксиларна томография на дясната гривнената става, в резултат на което били установени следните травматични увреждания – луксация на 5-та карпометакарпална става, луксация на 4-та карпо-метакарпална става с многофрагментна фрактура на ос хаматум с дислокация на фрагментите и фрактура на основата на 4-та метакарпална кост в задния аспект на основата с отделяне на малък фрагмент.

Твърди се, че болките от получените при инцидента травми са били особено интензивни до края на календарната година. Травматичните увреждания в областта на дясната ръка на ищеца са причинили трайни затруднения при движението и използването й, като пострадалият не е могъл да посреща самостоятелно ежедневните си нужди като хранене, обличане и тоалет, като за последните получавал помощ от близките си. След ПТП са настъпили редица неблагоприятни промени в ежедневието му – загуба на сън, неспокойство, страх и уплаха от случилото се.

Твърди се, че за диагностициране на причинените на ищеца увреждания същият заплатил 165 лева за компютърна-аксиларна томография на дясна ръка по фактура и касов бон от 04.10.2024 год. на „М.“ – М.“ ЕООД, 15 лева за запис на медицинско изследване С19 на диск и 100 лева за медицински преглед по фактура № 300791680 и касов бон № 2

5590/04.10.2024 год. на УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД, всичко на обща стойност 280 лева.

Твърди се, че за влекача марка „Скания“, модел „Р440“, с ДК № СВ 2267 ВА, управляван при ПТП от деликвента А. И. Н., била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/22/124001944100, валидна от 25.06.2024 год. до 24.06.2025 год., т.е. към датата на ПТП, 23.09.2024 год.

Твърди се, че Н. П. Г. подал по пощата застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ – вх. № 9639/07.10.2024 год. по описа на „З.“ АД, по която е била образувана преписка по щета № 0000-1000-04-24-7756/07.10.2024 год., по която застрахователят е изискал представяне на допълнителни документи с писмо изх. № 9540/10.10.2024 год. и по която не се е произнесъл, като определи и изплати застрахователно обезщетение или откаже плащане до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ.

Преписи от и.м., приложенията към нея и уточняващата молба на ищеца са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни, а искът по чл.432, ал.1 от КЗ – и като завишен по размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора ответникът признава твърдяното с и.м. застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за влекача марка „Скания“, модел „Р440“, с ДК № СВ 2267 ВА, със застрахователна полица № BG/22/124001944100, сключена със „П.” АД, валидна от 25.06.2024 год. до 24.06.2025 год.

С отговора се оспорват твърденията по и.м., че процесното произшествие е настъпило поради действията на водача на влекача марка „Скания”, модел „Р 440“, с ДК № СВ 2267 ВА.

Оспорват се твърденията за механизъм на процесното произшествие, описан в исковата молба, както и че същият се е осъществил поради нарушение на правилата за движение от страна на водача на влекача. Оспорва се твърдението, че водачът на влекача е предприел непозволена маневра за ляв завой за навлизане в забранен път, както и че не е подал светлинен сигнал за намеренията си да извърши подобна маневра.

Поддържа се, че вина за настъпване на транспортния инцидент има единствено ищецът като водач на мотоциклет марка „Хонда”, модел „ЦБР 600 РР”, с ДК № РВ 1891 А, който е управлявал превозното средство с превишена скорост, несъобразена с пътната обстановка, характера и интензивността на движението в нарушение на чл.20 и чл.21 от ЗДвП. Независимо от възприетата от достатъчно разстояние маневра, изпълнявана от водача на влекача, ищецът е продължил да се движи с несъобразена скорост, не е реагирал своевременно и се е поставил в невъзможност да предотврати транспортния инцидент, с което поведение е допуснал нарушение на чл.25, ал.1, чл.36 и чл.37 от ЗДвП. Ищецът е създал предпоставките за настъпване на произшествието и е станал причина за осъществяването му, същото е било предотвратимо за него, включително чрез намаляване и спиране преди достигане на мястото на удара, в случай на управление на превозното 3 средство със съобразена с пътните условия скорост и навременна реакция. Ищецът е могъл да спре движението на управляваното от него превозно средство преди достигане на мястото на удара или да предприеме спасителна маневра при своевременна реакция, поради което причинените му телесни увреждания са настъпили единствено поради неговото противоправно поведение.

Поддържа се, че ищецът не е съобразил своето поведение и с пътната маркировка, като е предприел маневра за изпреварване, пресичайки непрекъснатата разделителна линия, както и че същият не се е движил възможно най-вдясно по платното за движение, като се твърди, че в случай на движение на ищеца най-вдясно на пътното платно, двете превозни средства биха се разминали.

При условията на евентуалност се сочи, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца поради нарушаване на цитираните правила за движение по пътищата, извършени с описаните действия.

Оспорва се, че в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП за ищеца са настъпили посочените в исковата молба травматични увреждания, твърденията за техния морфологичен характер, за провеждане и естество на лечението и за неговата продължителност. Оспорват се твърденията, че възстановителният период от травмите, настъпили за ищеца, не е завършил, тъй като не са налични данни за продължаващо лечение, рехабилитация или друго незавършило лечение, а с оглед представената медицинска документация следва да е настъпило пълно възстановяване.

С отговора се сочи, че исковата претенция е прекомерна и не отговаря на икономическата конюнктура и вредата – сумата, която се претендира, е прекомерно завишена, като не отговоря на установеното от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди.

Оспорват се твърденията, че за ищеца са възникнали имуществени вреди, представляващи описаните в исковата молба разходи, както и необходимостта от извършването им. Оспорва се ищецът да е извършил плащане на суми, съответстващи на претендираните имуществени вреди, както и че описаните разходи са сторени чрез разходване на собствени парични средства.

Оспорва се предявения акцесорен иск за законна лихва за забава, по аргумент от неоснователността на главния иск. Оспорва се и началния момент на претендираната законна лихва, като се сочи, че най-ранният момент, от който би могъл да се начислява такава, е след изтичането на три месеца от датата на предявяване на претенцията по чл.380, ал.1 от КЗ, получена от ответника на 08.10.2024 год.

Ответникът също претендира направените по делото разноски.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

4

Видно от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 11/23.09.2024 год. на РУ – Е., в същия е отразено ПТП, настъпило на 23.09.2024 год. около 14.35 часа на път I-6, км.139, с участието на МПС 1 – влекач марка „Скания“, модел „Р440“, с ДК № СВ 2267 ВА, с водач А. И. Н. с ЕГН ********** и МПС 2 – мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР 600 РР“, с ДК № РВ1891А, с водач Н. П. Г. с ЕГН **********.

Отразено е, че при ПТП са пострадали водачът на мотоциклета – с фрактура на 4-та метакарпална кост на дясната ръка и пътникът на мотоциклета Е. Н.а К. – с мускулни травми на бедрото.

Образуваното по случая наказателно производство – досъдебно производство № 192/2024 год. по описа на РУ – Е., пр.пр. № 1423/2024 год. по описа на РП – Е., видно от представеното постановление от 29.08.2025 год. на РП – Е., е прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.9 от НПК – по искане на пострадалия Н. П. Г..

От показанията на свидетеля А. И. Н., участник в описаното с и.м. ПТП, се установява, че през м.09.2024 год. управлявал камион с прикачено ремарке по подбалканския път от с. М. в посока гр. Е., като трябвало да разтовари материал в базата на предприятието „З.“ ЕООД. За пръв път му бил поверен този курс и не познавал пътя; наближил отбивката за базата вляво от пътя и опитал да направи ляв завой, като в първия момент не видял знак, който да забранява завиването наляво. Когато видял, че не може да завие, кабината му вече се била изнесла малко в насрещната лента, но не изцяло и тогава се опитал да изправи композицията. Пътният участък бил прав, с по една пътна лента в двете посоки, разделени с прекъсната маркировка. Бил ясен ден, видимостта била хубава и имал видимост назад към колоната от седем или осем автомобила, която се била образувала зад него, но никой не го изпреварвал, защото сигнализирал, че ще завива наляво. В този момент видял в страничните огледала, че няколко мотора го наближили и първият го изпреварил.