Решение № 4588 от 13.10.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4588

Хасково, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - X състав, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГРОЗДАН ГРОЗЕВ

При секретар ВЕСЕЛЕНА КАРАСЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия ГРОЗДАН ГРОЗЕВ административно дело № 20267260701172 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във връзка с Глава V от Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС (Регламент (ЕС) 2024/1348).

Образувано е по жалба на И. А., [държава], с посочен в жалбата адрес (и настоящ адрес по Регистрационна карта на чужденец): [населено място], Транзитен център на ДАБ при МС, против Решение №УПП-164 от 26.08.2026 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при непълно и необективно изясняване на фактите от значение за случая. Сочи се, че в случая не били спазени изискванията за индивидуална, обективна и безпристрастна оценка на молбата за международна закрила по смисъла на Регламент (ЕС) 2024/1348. Навеждат се доводи, че административният орган достигнал до основния си извод за недостоверност на бежанската история въз основа на собствена преценка относно представените от молителя документи, свързани с участието му във ваксинационни кампании срещу полиомиелит. От мотивите на решението се установявало, че съмненията във връзка с част от представените документи били достатъчни, за да бъде поставена под съмнение цялостната история на жалбоподателя и да бъде прието, че молбата е очевидно неубедителна. Счита се, че подобен подход противоречи на принципите на производството по международна закрила. Дори да съществували съмнения относно отделни доказателства, това не освобождавало решаващия орган от задължението му да анализира всички твърдения и доказателства в тяхната взаимна връзка и съвкупност. Вместо такава цялостна оценка, в случая било налице предварително компрометиране на цялата бежанска история, поради съмнения относно част от доказателствения материал. Административният орган не дал отговор защо дори при наличие на подобни съмнения следва автоматично да се приеме, че твърденията за отправени заплахи от ****** са недостоверни, нито извършил самостоятелен анализ дали тези твърдения се подкрепят от останалите данни по преписката и от общоизвестната информация относно дейността на талибанските структури срещу участници в имунизационни кампании на територията на [държава]. Особено съществено било, че органът направил фактически извод за неистинност и недостоверност на представените документи, без да назначи каквато и да е експертна проверка, без да извърши официална верификация на документите и без да е събрал надеждни доказателства за тяхната подправка. От мотивите било видно, че изводът е основан предимно на предположения, произтичащи от сходства между представени изображения и публично достъпни материали в интернет пространството. Подобен подход не можело да бъде достатъчен за установяване на неистинност на доказателства и още по-малко за обосноваване на категоричен извод относно недостоверността на цялата бежанска история на кандидата. Решението страдало и от липса на достатъчен анализ на твърденията за отправени заплахи от страна на ******. Сочи се, че жалбоподателят последователно поддържал, че участвал във ваксинационна кампания срещу полиомиелит и че вследствие на тази дейност получил заплахи, които наложили първо прекратяване на професионалната му дейност, а впоследствие и напускането на страната на произход. Тези твърдения се отнасяли до възможно преследване от недържавен субект, спрямо когото държавата може да не е в състояние да осигури ефективна защита. Вместо задълбочено да изследва този риск, административният орган поставил акцент почти изцяло върху преценката за достоверността на отделни документи, без да извърши реална оценка на самите твърдения и вероятността от осъществяването на подобни заплахи. Сочи се, че наред с това, административният орган не изпълнил задължението си за обективно и безпристрастно разглеждане на молбата. От мотивите на решението се създавало впечатление, че всички събрани по преписката данни са тълкувани единствено в подкрепа на предварително формирания извод за недостоверност, докато липсвал анализ на онези обстоятелства, които подкрепят изложената от кандидата версия. Подобен подход бил несъвместим с изискването на чл. 34 от Регламент (ЕС) 2024/1348 за индивидуално, обективно и безпристрастно разглеждане на молбите за международна закрила. Поддържа се, че бил неправилен и изводът, че молбата следва да бъде квалифицирана като явно неоснователна по чл. 42 от Регламент (ЕС) 2024/1348. В тази връзка се твърди, че самият обем на обсъжданите доказателства, необходимостта от оценка на множество фактически твърдения, извършеният от органа подробен анализ на документи и обстоятелства, както и обсъждането на ситуацията в държавата на произход, показвали, че случаят не е очевиден и еднозначен. Когато били налице спорни факти относно достоверността на доказателствата и необходимост от детайлна преценка на риска от преследване или тежки посегателства, приложението на института на явно неоснователната молба следвало да е изключение, а не правило. Незаконосъобразно било и позоваването на обстоятелството, че [държава] попада сред държавите с нисък процент на признаване на международна закрила според данните на Евростат. Счита се, че статистическите показатели относно отделна държава не могат да заместят задължението за индивидуална оценка на конкретната молба. От мотивите на решението не се установявало по какви причини тези статистически данни следва да бъдат възприети като представителни именно за настоящия жалбоподател и защо изложените от него индивидуални обстоятелства не налагат самостоятелна преценка извън общия статистически показател. Твърди се също, че съществено нарушение на административнопроизводствените правила била и липсата на данни за реално предоставена и ефективна правна помощ по време на административното производство. В решението се съдържало единствено уведомяване за наличие на право на безплатна правна помощ и процесуално представителство по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2024/1348, но липсвали данни дали такава помощ действително е била осигурена преди провеждането на интервюто и преди постановяването на крайния акт, дали кандидатът получил правна консултация относно значението на представяните доказателства и какви процесуални последици могат да произтекат от направените от него изявления. Това нарушение било особено съществено в настоящия случай, тъй като отказът бил основан именно на изводи за недостоверност, противоречивост и неубедителност на изложените факти. При подобни производства ефективната правна помощ представлявала основна гаранция за правото на защита и за справедливото разглеждане на молбата за международна закрила. Нарушени били гаранциите по чл. 15, чл. 16 и чл. 17 от Регламент (ЕС) 2024/1348, както и правото на ефективна защита по чл. 68 от същия регламент и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и административната преписка да бъде върната на ДАБ при МС за ново разглеждане и произнасяне при съобразяване с указанията на съда.

Ответникът, Интервюиращ орган в Транзитен център – [населено място] към ДАБ при МС, в писмен отговор, депозиран чрез процесуален представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Попълнен е подписан от жалбоподателя Скрининг формуляр с рег. №УП-18185/21.07.2026 г. на ДАБ при МС, за извършен скрининг с начална дата 03.07.2026 г., в който е отбелязано, че гражданинът на трета държава И. А. не отговаря на условията за влизане, съгласно чл.6 от Регламент (ЕС) 2016/399, и е заловен във връзка с незаконно преминаване на външна граница по суша, по море или по въздух; че по време на скрининга не е идентифицирана уязвимост или специални нужди, и че гражданинът на трета държава не е отправил молба за убежище или международна закрила преди или по време на скрининга.

Молбата на И. А., [държава], за международна закрила от властите в Република България, е подадена с вх. №105450-2522/14.07.2026г. на СДВНЧ – [община], Дирекция „Миграция“, МВР и регистрирана с рег. №УП-18185/21.07.2026 г. на ДАБ при МС.

Попълнен е Регистрационен лист рег. №УП-18185/21.07.2026 г., с който чужденецът е регистриран като И. А., [държава], етническа принадлежност *****, роден на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, *********, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени имената на родителите, братята и сестрите на чужденеца, за които е отбелязано, че се намират в [държава].

Под рег.№УП-18185/30.07.2026 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с И. А., [ЛНЧ].

С обжалваното Решение №УПП-164 от 26.08.2026 г., издадено от Интервюиращ орган към ДАБ, след проведена в Транзитен център (ТЦ) – [населено място] – териториално поделение на ДАБ – МС по реда на чл.42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1348, като процедура на границата за предоставяне на убежище при условията на чл.54, във вр. с чл.45, във вр. с чл.44, параграф 1, б.„б“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, въз основа на подадена молба за международна закрила в Република България:

(т.1) е отхвърлена молбата за международна закрила, подадена от И. А. относно статута на бежанец, поради липса на условия да бъде признат за бежанец съгласно чл.13 от Регламент (ЕС) 2024/1347;

(т.2) е отхвърлена молбата за международна закрила, подадена от И. А. относно статута на субсидиарна закрила, поради липса на условия за предоставяне на субсидиарна закрила съгласно чл.18 от Регламент (ЕС) 2024/1347, като на основание чл.42, параграф 1, б.„б“, във връзка с б.„й“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, подадената от И. А. молба за международна закрила е обявена за явно неоснователна.

На 26.08.2026 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено.

Жалбата срещу решението е депозирана чрез ДАБ при МС на 02.09.2026 г., където е регистрирана под рег. №УП-18185 от същата дата.

По процедурата следва да се отбележи, че въз основа на регистрираната на 21.07.2026 г. молба на жалбоподателя за международна закрила, производството по издаване на обжалваното решение е проведено по реда на Регламент (EС) 2024/1348, който установява обща процедура за предоставяне и отнемане на международната закрила съгласно Регламент (EС) 2024/1347, и който Регламент (EС) 2024/1348, по силата на чл.79, параграф 3 от същия, се прилага по отношение на процедурата за предоставяне на международна закрила във връзка с молби, подадени от 12 юни 2026 г.

В Глава [Наименование] „Административна процедура“ от Регламент (EС) 2024/1348 са обособени Раздел II „Процедура за разглеждане“ и Раздел IV „Специални процедури“. Последният включва Ускорена процедура за разглеждане, условията за провеждане на която са предвидени в чл.42, включително параграф 1, буква „з“ – когато кандидатът е влязъл незаконно на територията на държава членка.

Съгласно чл.43 „Условия за прилагане на процедурата на границата за предоставяне на убежище“, параграф 1 от Регламент (EС) 2024/1348, след скрининга, извършен в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1356, когато е приложимо и при условие, че кандидатът все още не е получил разрешение да влезе на територията на държавите членки, дадена държава членка може, в съответствие с основните принципи и гаранции, предвидени в глава II, да разгледа молбата в рамките на процедура на границата, когато молбата е подадена от гражданин на трета държава или лице без гражданство, които не отговарят на условията за влизане на територията на държава членка, установена в член 6 от Регламент (ЕС) 2016/399.