Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5388 от 19.07.2017, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 6342/2012
Вид
Решение № 5388
Подписан
19.07.2017
В сила
18.10.2018
Състав
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, т.11 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, т.5 · Закон за защита на потребителите
  • чл.144, ал.3, т.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.147, ал.1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.147, ал.1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • §1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 58 · Закон за кредитните институции
  • чл.286, ал.2 · Търговски закон
  • чл.294 · Търговски закон
  • чл.294, ал.2 · Търговски закон
  • чл. 298, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 298, ал. 2 · Търговски закон
  • чл. 430, ал. 3 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е

№…. гр. София, 19,07,2017г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 14 състав в открито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Маргарита Апостолова при участието на секретаря Красимира

Георгиева като разгледа докладваното от съдия Апостолова гражданско дело №6342/2012г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

235 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от Д. К.И. срещу

„Б.Д.“ ЕАД обективно, кумулативно съединени искове с пр.осн.чл.26 ЗЗД, вр.чл.146 от ЗЗП, вр.чл.143 от ЗЗП за прогласяване на недействителност на клаузи от договор за ипотечен кредит от 04,02,2008год., а именно-чл.14, чл.20,2 от ОУ и чл.25,3 от ОУ, както и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 10000,00лева, представляваща платена без основание сума по договор за ипотечен кредит, за периода от 04,02,2008год. до 25,01,2012год., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Релевират се доводи, че на 04.02.2008г. между страните по делото е сключен договор за ипотечен кредит, по който са договорени определени лихвени проценти и месечна погасителна вноска. Впоследствие, ответника незаконосъобразно и едностранно е увеличил лихвата в срока на действие на договора и неправомерно е удържал по-високи месечни вноски от ищеца. Релевират се доводи, че клаузата на чл.14 от договора е неравноправна на осн.чл.143, т.11 от ЗЗП, клаузата на чл.20,2 от Общите условия към договор за кредит е неравноправна на осн.чл.143, т.5 от ЗЗП, клаузата на чл.25, 3 от ОУ е неравноправна на осн.чл.143, т.12 от ЗЗП. Неравноправността на клаузите от договор води до тяхната нищожност съгласно чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите;

Въз основа на горното, ищецът релевира, че е налице хипотезата на чл.

55, ал.1, пр.1 от ЗЗД - престираната сума е получена от ответника без правно основание.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендира разноски.

Ответникът-„Б.Д.“ ЕАД в указания законоустановен срок по чл.131 от ГПК излага съображения за неоснователност на исковите претенции. Не оспорва факта на сключване на договор за кредит между страните, с посочени от ищеца параметри, но акцентира, че за неуредените въпроси ищецът се е съгласил да важат и да се прилагат Общите условия на ответника и всички относими нормативни актове. В този смисъл релевира, че промяната на лихвения процент в срока на договора, е напълно основателна, обоснована и в съответствие с приетите от ищеца условия на договора при неговото сключване. Излага възражения срещу твърденията на ищеца за неравноправност и нищожност на клаузи от общите условия. Навежда довод, че по естеството си сключеният договор е договор за банков кредит с променлива лихва и като такъв попада в хипотезата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП. Твърди, че Б.та – ответник не е променила лихвата произволно, а поради наличие на предпоставки за увеличаването й, които са изрично и изчерпателно разписани в договора и общите условия и съобразени със законовата разпоредба на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП. В този смисъл, оспорваните като нищожни клаузи са действителни и валидно са породили задължението за ищеца за заплащане на процесната сума. Релевираното възражение за изтекла погасителна давност с молба от 23,02,2016год. е заявено извън преклузивния срок за отговор на исковата молба поради което не подлежи на разглеждане.

С оглед горното, моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от приложените доказателства се установява, че на 04.02.2008год. между ищеца и ответника е сключен договор за банков кредит (Договорът), според който ответникът се е задължил да предостави на ищеца сумата от 123960лева. Не се спори , че сумата е усвоена.

Съгласно Чл.7 от Договора за предоставения кредит, кредитополучателя заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка като към датата на сключване на договор БЛП е 4,19%, а стандартната надбавка е 4,8% и е намалена с 0,5% или лихвения процент по кредита е общо 8,49%.

Съгласно т.11 от договора неразделна част от същия са общи условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, които кредитополучателя е получил и приема с подписването на договора. Срокът за издължаване на кредита е 300 месеца, считано от усвояване на кредита при месечна анюитетна вноска в размер на 997,32лева, платима на седмо число на месеца. Според т.14 кредиторът има право да извършва изменения или допълнение на общите условия и тарифата които стават задължителни за кредитополучателя. За всяка промяна кредиторът уведомява кредитополучателя, чрез съобщения поставени на видно място в салоните на Б.та.

Според т. 25,3 от посочените Общи условия:

„Кредиторът има право едностранно да променя БЛП и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Промяната може да бъде извършена при наличие на някое от следните условия:

-при изменение от поне 1% за месец на стойностите на LEONIA EURIBOR LIBOR;

-при изменение от поне 1% за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар;

-при изменение от поне 0,5% за месец на индекса на потребителските цени за България СРІ;

-въвеждане на рестрикции от страна на Централната Б.върху банковата система и/или върху Б.ДСК;

-промени в нормативните актове, както и в регулациите на Централната Б., засягащи функционирането и изискванията към банките;

-при изменение от поне 10% за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на Централната Б.;

-съществена промяна в паричната политика на Централната Б.като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите;

В чл.20,2 от ОУ е предвидена възможност при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целия остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът се олихвява с договорения лихвен процент увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.

На 18.03.2010год. е подписано допълнително споразумение към договор за ипотечен кредит от 04.02.2008г. Съгласно допълнителното споразумение, остатъкът по дълга е в размер на 125640.00 лв., в това число главница в размер на 121748.09 лв. и редовна лихва в размер на 3891.91лв., която се капитализира с подписването на споразумението. В случай на предсрочна изискуемост, капитализацията отпада, считано от датата на изискуемостта и сумата отново се третира като лихва. Кредиторът се отказва от вземането си за наказателни лихви за периода от 09.03.2009г. до 18.03.2010год.

Договаря се гратисен период за издължаване на главница от 9 месеца. Лихвеният процент е 10.49%, при което месечната вноска е 1098.30 лв.

На 21.02.2011г. е подписано второ допълнително споразумение към договор за ипотечен кредит от 04.02.2008г. Страните са се съгласили, че остатъкът по дълга е в размер на 132284.00 лв., в това число главница в размер на 121740.00 лв. и дължима редовна лихва в размер на 10544.00 лв., която се капитализира след изтичане на гратисния период, подписването на споразумението. В случай на предсрочна изискуемост, капитализацията отпада, считано от датата на изискуемостта и сумата отново се третира като лихва. Договаря се гратисен период за издължаване на главница от 9 месеца. Към датата на това допълнително споразумение лихвата е 10.49%. Дължимата месечна лихва за гратисния период, от 21.03.2011г. до 21.11.2011г., се начислява върху главница 121740.00 лв. и е в размер на 1064.21 лв.

Съгласно изслушаното по делото заключение на съдебно- счетоводната експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че през периода на издължаване на кредита лихвения процент е променян както следва:

Считано от 02.04.2008г. БЛП е увеличен е 0.5% и съответно лихвата по кредита е променена на 8.99%. Месечната вноска е променена на 1039.33 лв.

Считано от 21.10.2008г., във връзка е покачване на индексите LEONIA, EURIBOR и LIBOR, по решение на компетентния орган на Б.Д.

ЕАД, базовият лихвен процент е увеличен с 1%, при което и лихвата по процесния договор за кредит е увеличена на 9.99%.

Месечната вноска е в размер 1124.53 лв.

В периода от

11,01,2012год. до 25,01,2012год. са извършени плащания в общ размер от

144996,34лева./таблица 5 от първоначална ССчЕ/. При съпоставка на дължимата сума съобразно договореното с допълнителни споразумение и и гратисни периоди е видно, че за периода от

07,03,2008год. до 02,2012год. дължимите месечни вноски са в размер на 46948,82лв., а по първоначалния погасителен план за същия период сумата е в размер на 49790,98лв.

Видно от приложената по делото кореспонденция между страните е видно ищцата да е изразила несъгласие с едностранното изменение на лихвените проценти.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По изложените основания за недействителност на чл.14 от договор за ипотечен кредит, чл.20,2 от ОУ и чл.25,3 от ОУ съобразно чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.146 от ЗЗП, вр.чл.143 от ЗЗП.

На първо място настоящия състав намира, че процесния договор за кредит е с характер на потребителски договор на основание § 13, т. 1 ЗЗП. Съгласно сочения текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не се предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Не са налице данни опровергаващи потребителския характер на договора за финансиране и задоволяване на нуждата от потребителски блага, поради което освен приложимите правила чл. 58 от Закона за кредитните институции (ЗКрИ), които се прилагат към всички договори за кредит и уреждат императивни правила към клаузите за определяне на лихвата по тях, нормите относно тълкуване на договорите извлечени от чл. 20 ЗЗД, изискването за добросъвестност в оборота, което може да бъде извлечено от нормата на чл. 12 ЗЗД намират приложение и правилата на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл.

143 от Закона за защита на потребителите ЗЗП), неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно са посочени някои неравноправни клаузи.

Същите съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП са нищожни, с изключение на тези, които са индивидуално уговорени, а предвид ал.(2) на визирания текст не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В процесната хипотеза спорните клаузи, съдът намира да не са индивидуално уговорени. От ответника, чиято е доказателствената тежест съобразно чл. 146, ал.4 от ЗПП не са ангажирани доказателства в този смисъл.

Предвид горното и доколкото настоящия състав приема, че спорните клаузи не са индивидуално уговорени, то следва да извърши преценка дали същите са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, респективно нищожни на осн.чл.146, ал.1.

Договора за банков кредит е финансова услуга по смисъла на чл. 144 от ЗЗП вр. с § 13,т.12 , буква „б” от ДР на ЗЗП/ред.бр.36/2008/, съгласно който "финансова услуга" е всяка услуга, свързана с дейността на кредитни институции, застрахователни компании и инвестиционни фирми, като отпускане на кредит, в т.ч. потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека. Съществен елемент от договора за кредит е размера на лихвата по този кредит. Същата представлява цената на услугата, предоставена от Б.та. По отношение на процесния договор спорната клауза на т.25,3 от