Определение № 36 от 08.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36 гр. Пловдив, 08.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300503337 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл.413, ал.2, вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление град ***, сграда 6, чрез адв. З. Ц., срещу разпореждане, инкорпорирано в заповед №9950/26.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №19263/2024 г. на Районен съд Пловдив, ХХII граждански състав, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение против К. К. Г., ЕГН **********, от с. ***, за следните суми:

- 309.39 лева – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №625223991 от 24.09.2021 г. за мобилен номер ***, от която: 104.97 лева, представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без включен ДДС; 28.75 лева, представляваща добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора; 175.67 лева, представляваща разлика между стандартната цена без отстъпка и преференциалната цена на устройство (мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy A12 128 GB Dual Black) при сключването на договора, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги;

- 214.37 лева – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно 1 прекратяване на договор за мобилни услуги №625485828 от 24.11.2021 г. за мобилен номер ***, от която: 42.48 лева, представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без включен ДДС; 1.38 лева, представляваща добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора; 170.51 лева, представляваща разлика между стандартната цена без отстъпка и преференциалната цена на устройство (таблет LENOVO Tab M8 4G Platinum) при сключването на договора, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги;

- 44.26 лева – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №625486043 от 24.11.2021 г. за мобилен номер ***, от която: 29.97 лева, представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без включен ДДС; 14.29 лева, представляваща добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора;

- 147.45 лева – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №625779837 от 27.01.2022 г. за мобилен номер ***, от която: 112.47 лева, представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без включен ДДС; 34.98 лева, представляваща добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора.

Жалбоподателят твърди, че атакуваният съдебен акт, както и в частта за разноските – за разликата над уважения до претендирания размер, е неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Неправилно е прието, че клаузите за претендираните неустойки са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, същите са уредени в договора. Излага съображения относно наличието на основания за начисляване на неустойка. Иска се отмяна на разпореждането в атакуваната част и издаване на заповед за изпълнение за сумите. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за 2 установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване в съответствие с нормата на чл.413, ал.2 от ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса.

В съответствие с чл. 413, ал.2 ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение относно следните суми: - 309.39 лева – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №625223991 от 24.09.2021 г. за мобилен номер ***, от която: 104.97 лева, представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без включен ДДС; 28.75 лева, представляваща добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора; 175.67 лева, представляваща разлика между стандартната цена без отстъпка и преференциалната цена на устройство (мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy A12 128 GB Dual Black) при сключването на договора, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги; - 214.37 лева – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №625485828 от 24.11.2021 г. за мобилен номер ***, от която: 42.48 лева, представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без включен ДДС; 1.38 лева, представляваща добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора; 170.51 лева, представляваща разлика между стандартната цена без отстъпка и преференциалната цена на устройство (таблет LENOVO Tab M8 4G Platinum) при сключването на договора, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги; - 44.26 лева – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №625486043 от 24.11.2021 г. за мобилен номер ***, от която:

3

29.97 лева, представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без включен ДДС; 14.29 лева, представляваща добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора; - 147.45 лева – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №625779837 от 27.01.2022 г. за мобилен номер ***, от която: 112.47 лева, представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без включен ДДС; 34.98 лева, представляваща добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора, както и направените от заявителя разноски - за разликата над уважения до претендирания размер.

Изложени са съображения, че претендираната сума за неустойка, съгласно представения договор, се дължи за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги, като размерът е равен на сбора от всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпките/, дължими до изтичане на срока на ползване на услугите, но не повече от трикратния размер на абонаментната такса. При така заявен начин на формиране на неустойката, клаузата, въз основа на която се претендира, противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите на всяка неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, предвид задължителните указания в Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г. по т.д.

№1/2009 г. на ОСТК на ВКС, с които съдилищата следва да се съобразят.

Процесната неустойка дава право на оператора да получи част от вземането си по договора, като е освободен от задължението да предоставя съответните услуги, поради прекратяване на правоотношението. Прието е, че операторът се стреми да капитализира приход, който дори би бил по- значителен от този, който би получил, ако договорът не бе предсрочно прекратен (доколкото неустойката се формира от стандартни месечни такси, съобразно тарифата на оператора, а не от преференциални такива). Това създава условия за неоснователно обогатяване на оператора и нарушава принципа за справедливост. С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, размерът и условията, при които се дължи, съдът е приел, че е налице обосновано предположение за противоречие на клаузата с чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 15 ЗЗП. Целта на неустойката е да обезпечи и обезщети настъпилите вреди от съответното неизпълнение. В случая обаче е неясно по какъв начин 4 процесната неустойка е съизмерима с вредите за оператора от прекратяването на договора. В този порядък, неустойка в размер на три месечни абонаментни такси (по стандартни условия на оператора, а не преференциални такива), задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение. Получаването на неустойката от оператора, предвид начина, по който тя е уговорена, предполага заобикаляне и на чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения – да плати абонаментните такси за поне три месеца /при това стандартните, а не договорените/, без операторът реално да предоставя мобилни услуги за същия период.

По отношение на сумата, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса и от цената на устройство, съдът е приел, че същата представлява предоставена търговска отстъпка, като е недопустимо (в материалноправен аспект) впоследствие да се търси стойността на вече предоставена такава. Същата е предоставена към момента на закупуване на вещта и формира крайната покупна цена, съответно цената на предоставената услуга. Цената на вещта/услугата е съществен елемент от договора за продажба и от договора за телекомуникационни услуги и е изрично договорена от страните към момента на сключване на договора. Търсенето на заплащане на предоставена отстъпка от цената на вещта и услугите цели последващо увеличаване на продажната цена. Съдът е приел, че това е противно на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, а се постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на вещта/ услугите, което е в противовес с чл.

143, ал. 2, т. 13 от Закона за защита на потребителите.

Разноските са присъдени по съразмерност, при съобразяване на уважената част от искането, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Производството пред първата инстанция е образувано по заявление на „Йеттел България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника К. К. Г. за няколко суми в общ размер на 1833.36 лева, включващ неплатени суми за задължения по четири договора за мобилни услуги и процесните неустойки по тях. Изложени са подробно обстоятелствата, на които се основава заявлението. Приложени са и 5 договорите.

В договора за мобилни услуги е уговорено, че в случай на прекратяване на същия преди изтичане на срока му по вина или инициатива на потребителя, или при нарушаване на задълженията му, той дължи неустойка за всяка симкарта, по отношение на която е налице прекратяване: неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най – високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. В допълнение на посочената неустойка, потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най – ниския и най – високия месечен абонамент според условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, а в случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството, съгласно действащата ценова листа и заплатеното до момента.

Длъжникът в заповедното производство е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съдът в този случай е задължен, преди да издаде заповедта, да извърши служебно проверка на клаузите от договора за съответствие с чл.411, ал.1, т.2 и т.3 ГПК – дали кореспондират със закона и добрите нрави, както и за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.