Решение № 945 от 03.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 945 гр. Пловдив, 03.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330113758 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 от ГПК.

Постъпила е искова молба от И. Т. Ж. против „Сити Кеш“ ООД с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за установяване на недействителността на сключения между страните договор за потребителски кредит № ******* г. и осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 1700 лева като недължимо платена по недействителен договор за кредит № ********г., намалена на 1 226,48 лева след извършено изменение на иска в последното по делото съдебно заседание, ведно със зак. лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество договор за кредит: № ****** г. (по силата на който му били предоставени в заем 1300 лв. при ГЛП 40,05 % и ГПР 49,641 %). Съгласно клаузата на чл. 5 от договора, кредитополучателят следвало да представи поне едно от следните обезпечения: поръчителство от едно или две физически лица, които следва да отговарят на множество подробно изброени условия досежно техните доходи и кредитен статус, или банкова гаранция, която също следва да отговаря на множество подробно изброени условия. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в тази клауза, то същият следвало съгласно клаузата на чл. 11 да заплати неустойка на кредитора в размер на 1441,41 лева. Тази неустойка, съобразно предвижданията на всички процесни съглашения, следвало да се заплаща от кредитополучателя-ищец разсрочено, заедно с погасителната вноска. Ищецът намира, че договорът е недействителен поради нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК 1

– в тях бил посочен действителният размер на ГПР. Това било така, понеже в ГПР не била включена предвидената неустойка за непредоставяне на обезпечение, а туй следвало да бъде сторено, защото тя нямала присъщата си обезпечителна и обезщетителна функция, а водела до скрито оскъпяване на кредита. По същество съставлявала печалба за кредитодателя и невключването й в ГПР целяло избягване на превишаване на лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поради това иска договорът да бъде обявен за недействителен, а доколкото твърди да е надплатил над чистата стойност по кредита по договора – желае с оглед чл. 23 от ЗПК да му се върнат от ответника като недължимо платени сумата от 1226,48 лева.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Сити Кеш“ ООД е депозирал писмен отговор. Взема становище за тяхната неоснователност. Не оспорва, че твърдения договор за кредит е сключен между страните. Не оспорва, че неустойката за непредоставяне на обезпечение не е включена като компонент при изчисляване на посочения в договора размер на ГПР. Излага подробни правни доводи за липсата на нужда това да бъде сторено. Представил е справка за движенията по договора, която съдържа всички плащания по договора и разпределянето му по пера. Желае съдът да отхвърли исковете.

Претендира разноски.

В открито заседание съдът е допуснал на основание чл. 214 от ГПК изменение на предявения от ищцата осъдителен иск за неоснователно обогатяване досежно неговия размер от 1700 лева на 1226,48 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, съобрази възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Няма спор между страните по делото, че са сключили договор за кредит при следните параметри: №*******г. (по силата на който му били предоставени в заем 1300 лв. при ГЛП 40,05 % и ГПР 49,641 %).

Не е спорно и че между страните е постигната договореност съобразно чл. 5 от договорите, че задълженията по тях следва да бъдат обезпечени с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство, при неизпълнението на което от ищеца се дължи неустойка в размер на 1441, 41 лева. Горните обстоятелства документално се подкрепят от представения договор за потребителски кредит, общи условия и стандартен европейски формуляр.

За установяване на размера на платените суми по процесния договор самият ответник е представил справка за движенията по договора, която съдържа всички плащания по договора и разпределянето му по пера и от която се установява, че по кредита е заплатена общата сума от 2526,48 лева.

По въпроса за недействителност на договора за кредит: Като взе предвид характеристиките на съглашенията и на страните по тях, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – 2 кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договорите за задоволяване на свои лични потребности: липсват данни да е действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителят-ищец, следователно, се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят. За да избегне заплащането на уговорената в договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят следва да осигури в изключително кратък срок – само три дни – един от два лимитативно изброени вида обезпечение – гаранция от банка или поръчителство. Предвид изложеното, видно е, че кредитодателят е поставил практически неизпълними за уговорения кратък срок изисквания, които са и икономически неоправдани с оглед ниските стойности на отпуснатите суми – 1300 лева. От тук следва, че възникването на вземанията по неустоечните клаузи за кредитора е предвидимо и очаквано. Безспорно положение в теорията и съдебната практика е, че смисълът на обезпеченията е да се предпази кредиторът от последиците от длъжниковото неизпълнение. От факта, че кредитът е останал необезпечен, за кредитора не могат да произтекат други вреди, освен тези, чието настъпване се „покрива“ от уговарянето на обезпечение по принцип, а именно – дългът да не бъде изпълнен. Като се скрепва с неустойка (при това – значителна по размер с оглед размера на дълга) неизпълнението на задължението на длъжника да предостави обезпечение, се постига единствено фактическо увеличение на размера на дълга.

При това положение, макар и формално задължението по чл. 11 от процесния договор за потребителски кредит да е уговорено като неустоечно, всъщност то създава основание за едно допълнително възнаградително плащане в полза на кредитодателя.

Като се съобразят горните изводи, става явно, че задълженията за заплащане на суми въз основа на посочената договорна клауза съставлява разход по кредита, дължими от потребителя, а не неустойки за неизпълнение на негово задължение, каквито са възраженията на ответника.

С оглед на това обстоятелство, тази сума е следвало да бъде включена в ГПР, доколкото съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК: „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“ Това не е било сторено, тоест посоченият в процесния договор за кредит размер на ГПР не отговаря на действителния.

Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Това е така, понеже целта на разпоредбата е да се осигури на потребителя ясна и точна информация за реалните параметри на договора за кредит. Изложеното погоре води до извода, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – в договорите за потребителски кредит не е посочен годишният процент на разходите по кредита. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени 3 изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.

По горните съображения предявеният иск за установяване на недействителност на сключения между страните договор за потребителски кредит ще се уважи.

По предявения иск по член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Договорът за кредит е недействителен, платената по кредита сума от потребителя е в размер на 2526,48 лева, а чистата стойност на кредита е 1300 лева, следователно всичко което е платено над чистата стойност на кредита подлежи на връщане като неоснователно платено на осн. член 23 ЗПК. Ще се присъди и законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателното плащане, което искане е правоувеличаваща последица от предявяването на исковата молба и е своевременно заявено.

По разноските:

С оглед изхода от спора следва да се осъди „Сити Кеш“ ООД да плати на ПРС държавна такса по производството в размер на 25,08 евро за държавна такса.

Отправено е искане да се присъди възнаграждение в по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв от процесуалния представител на ищцата. Настоящият състав намира, че съответен на фактическата и правна сложност на делото е хонорар в размер на 184,06 евро с вкл. ДДС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на осн. член 22 ЗПК сключения на 27.12.2022 г. между страните „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, и И. Т. Ж., ЕГН ******договор за кредит № ******.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 да заплати на И. Т. Ж., ЕГН ******сумата от 1226,48 лева, платена без основание по недействителен договор за потребителски кредит № ******* г., сключен между Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 и И. Т. Ж., ЕГН *******, ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от 01.09.2025г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на осн. член 78, ал. 6 ГПК на РС Пловдив държавна такса по производството в размер на 25,08 евро.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на ЕАД *******, булстат ****** с адрес на кантората в гр. ***********сумата от 184,06 евро с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно на ищеца правна помощ и съдействие в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в 4 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5