Решение № 167 от 07.08.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Пловдив, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20265000500266 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни срещу Решение №341/15.12.2025 г. по гр.д.№548/2024 г. на ОС – Стара Загора, постановено по предявени от К. Й. К., против Прокуратурата на Република България, обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 11400 лв., ведно със законната лихва върху главниците на обезщетенията за периода от 04.08.2021 г. до окончателното плащане, претърпени от ищеца в резултат от водено срещу ищеца наказателно производство по ДП №241/2015 г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив, пр.пр.№7737/2015 г. на ОП – Пловдив, което е било прекратено с постановление от 04.08.2021 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив, поради недоказаност на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.311, ал.1, вр. с чл.26,ал.1, вр. чл.93, т.1, б.“б“ от НК. С обжалваното решение предявените искове са били частично уважени, като ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 50 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 7 519,64 лв., ведно със законната лихва върху тези суми за периода от 04.08.2021 г. до окончателното плащане, като за разликата над размера от 50 000 лв. до предявения размер от 100 000 лв., предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен, а предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за размера над сумата 7519,64 лв. до предявения размер от 11 400 лв., като неоснователни и недоказани. Недоволни от решението са останали и двете страни.

1

С Въззивна жалба вх.№17269/22.12.2025 г. ответникът Прокуратура на Република България, чрез прокурора от ОП-Стара Загора В К, обжалва решението в неговата осъдителна част изцяло. Релевирани са оплаквания за завишен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, в нарушение на чл.52 от ЗЗД, като същото не съответства на реално претърпените вреди от ищеца и установената съдебна практика по сходни случаи. По иска за обезщетение за имуществени вреди се сочи необоснованост на съдебния акт – не са изложени аргументи, с които съдът да е обосновал защо приема размерът на имуществените вреди съобразно заключението на втората ССЕ, а не този по първата ССЕ, поддържа се да е налице недоказаност на претендираните от ищеца имуществени вреди – както по основание, така и по размер, и недоказаност на претендираните неимуществени вреди, както и причинната връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца и воденото срещу него наказателно производство. Поддържа се неправилност на приетата от съда начална дата за начисляване на лихва върху присъдените главници на обезщетенията от датата 04.08.2021 г., на която е издадено постановлението за прекратяване на наказателното производство, тъй като същото е потвърдено от АП-Пловдив на 10.05.2022 г. Настоява се за отмяна на решението в осъдителната му част, и отхвърляне на предявените искове до пълния им размер. В условията на евентуалност се иска съдът да намали размера на присъдените обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди, като завишени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№1496/30.01.2026 г., подаден от К. Й. К., чрез адвокат П. Г.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника. Неоснователно се иска отхвърляне изцяло на предявените искове – фактът, че с Постановление от 04.08.2021 г. на ОПр-Пловдив е прекратено наказателното производство срещу ищеца, поради това, че деянието не е извършено и не представлява престъпление, е достатъчен да се приеме за основателна претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените вреди, като е безспорно по делото, че увреждането не е по изключителна вина на ищеца. Не се установява виновно поведение на ищеца – той се е явявал за извършване на процесуални действия, повдигане и предявяване на обвинение, разпити, предявяване на материали, предоставяне на документи, при провеждане на съдебни заседания, като не е ставал причина за забавяне или отлагане на такива. Вредите са доказани като основание, и правилно съдът е присъдил обезщетение, поради което решението в осъдителната му част, с която са уважени предявените искове до размера от 50 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди, и до размера от 7 519 лв. за обезщетение за имуществените вреди, е правилно и законосъобразно. Неправилна е поддържаната от ответника теза, че не следва да се вземат предвид показанията на разпитаните свидетели, поради заинтересованост – тези показания са обсъдени в тяхната връзка с другите събрани доказателства. Преценката на свидетелските показания се извършва с оглед чл.172 от ГПК, като по делото няма доказателства, установяващи по отношение на някой от свидетелите качество или свързаност, посочена в тази разпоредба.

Неправилно се оспорва началната дата за начисляване на законната лихва върху присъденото обезщетение, като се сочи съдебна практика, която дава отговор на въпроса от коя дата се дължи законната лихва в смисъла, в който е разрешен този въпрос от първостепенния съд.

2

Неоснователни са поддържаните доводи, че ищецът е търпял мярка за неотклонение „парична гаранция“ в твърде нисък размер, като не е бил лишен от доходи – ищецът е търпял тази мярка 11 години, през които не е можел да ползва сумата, внесена за гаранция, като през този период съпругата му се е нуждаела от средства за лечение и специални грижи, което е довело до търпяни от семейството на ищеца материални затруднения.

Неоснователно е искането за намаляване на присъдения размер на обезщетението – неблагоприятните последици за ищеца са настъпили както личностен, така и в семеен, здравословен, професионален и обществен аспект, установени са емоционалните му преживявания, негативното обществено отношение, отраженията върху семейството му, влиянието на наказателното производство върху психиката на детето му, медийното разгласяване, необоснованата продължителност на наказателното производство. В противоречие със събраните доказателства се поддържа, че не е уронен престижа и доброто име на ищеца. Неоснователно се поддържа оплакване, че за направените пътни разноски не са представени писмени доказателства, като не се установява по делото твърдяното от ответника, че ищецът е пътувал с други лица. Неоснователни са оплакванията за допускането на втората експертиза по делото, както и за направената от съда преценка кое заключение да кредитира. Във въззивната жалба на ответника не се взема предвид изключително дългият и неразумен срок на наказателното производство, както и че обвинението срещу ищеца е приобщено към това на останалите лица, срещу които е водено наказателно производство, което е било ненужно и е удължило с години наказателното производство срещу ищеца. Настоява се за оставяне без уважение на въззивната жалба на ответника. Заявява се претенция присъждане на разноските за въззивното производство, като е приложен към отговора ДПЗС за въззивната инстанция.

С Въззивна жалба вх.№602/15.01.2026 г. ищецът К. Й. К., чрез адв. П. Г., обжалва решението изцяло в неговата отхвърлителна част по двата предявени иска. Релевирани са оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт в отхвърлителната му част. Сочи се нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на несправедливо занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Присъденият размер на обезщетението не отчита, че обвинението по чл.311 от НК е свързано с длъжността на ищеца като кмет на с. М. и свързаните с нея отговорности в публичен интерес, негативното отражение на наказателното производство върху неговия авторитет и затрудняването на изпълнението на служебните му задължения от многократното му явяване пред съда, недостатъчно е оценено медийното отразяване на наказателното производство срещу ищеца, което е нанесло неблагоприятно въздействие и върху психиката на неговото дете. Не е било необходимо наказателното производство срещу ищеца да се обединява с наказателното производство срещу другите 10 обвиняеми лица, което е станало причина наказателното преследване да продължи 12 години. Във връзка с обвинението срещу ищеца в наказателното производство са били разпитани 6 на брой свидетели, като показанията на останалите над 120 свидетели не са относими към повдигнатото срещу ищеца обвинение. Следвало е съдът да оцени представените 3 медицински документи и показанията на събраните гласни доказателства, предоставящи данни за заболявания, свързани със стреса, който е преживял ищеца по време на наказателното производство срещу него. Настоява се за уважаване на иска за обезщетение за неимуществени вреди до пълния му предявен размер, както и уважаване на иска за обезщетение за имуществени вреди до предявения размер от 11 400 лв. Заявява се претенция за присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника, който в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвал от възможността да депозира отговор.

В производството е приета за съединена за съвместно разглеждане по реда на чл.274 и сл. от ГПК и Въззивна жалба вх.№2868/24.02.2026 г. с характер на частна въззивна жалба, подадена от К. Й. К., чрез адв. П. Г., против постановеното по реда на чл.248, ал.1 от ГПК Определение №218/10.02.2026 г. по гр.д.№548/2024 г. на ОС Стара Загора, с което е постановено допълване на Решение №341/15.12.2025 г. по гр.д. №548/2024 г. на ОС – Стара Загора в частта му за разноските, дължими на ищеца за първоинстанционното производство.

Релевирани са оплаквания за неправилно прилагане на правилото за присъждане на разноски при частично уважаване на исковите претенции по общия ред на чл.78, ал.1 от ГПК, вместо да бъде приложена специалната разпоредба на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, регламентираща правото на ищеца да му бъдат присъдени разноските за производството. Сочи се, че разноските за адвокатско възнаграждение, изчислени пропорционално на уважената част от иска, се изчисляват в размер на 4492 лв., равняващи се на 2296,72 евро, към която сума следва да се прибавят изцяло направените разноски от ищеца за държавна такса и за експертизи – общо 838,18 евро, при което сумата, дължима на ищеца за разноски, се изчислява в общ размер на 3 134,90 евро, а не както неправилно е определена от първостепенния съд в размер на 2 643,21 евро. Настоява се за постановяване на определение, с което да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство в полза на ищеца, съобразно правилото по чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, а не по чл.78, ал.1 от ГПК.

Препис от частната въззивна жалба е връчен на ответника, който в срока по чл.276, ал.1 от ГПК не се е възползвал от възможността да депозира отговор.

Въззивните жалби и частната жалба са депозирани в срок, от процесуално легитимирани страни с правен интерес, приведени са в съответствие с изискванията за редовност, поради което въззивните жалби и частната жалба са процесуално допустими и редовни от външна страна, и подлежат на разглеждане. Изпълнена е процедурата по чл.263, ал.1 и чл.276, ал.1 от ГПК, като са връчени преписи от въззивните жалби и частната жалба на насрещната страна по всяка от тях.

С въззивните жалби, отговора на въззивна жалба и частната жалба страните не са представили нови доказателства и не са направени доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

По въззивните жалби срещу Решение №341/15.12.2025 г. по гр.д.№548/2024 г. на ОС – Стара Загора:

4

При извършване на служебна проверка на основание чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, от родово компетентния съд, поради което съдебният акт е допустим.