Решение № 12 от 24.01.2025, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Балчик, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20243210100402 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Г. К. С., с която срещу "Изи Асет Мениджмънт" АД са предявени първоначално обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во, евентуално предл. 2-ро, евентуално предл. 3-то от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем №*** г. поради противоречието му със закона, евентуално поради неговото заобикаляне, евентуално поради накърняване на добрите нрави и за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 141.35 лв. (след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща недължимо платена сума във връзка с нищожния Договор за паричен заем №*** г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, а именно 01.07.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.

По твърдения в исковата молба на 17.02.2022 г. между ищцата Г. К. С. и ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД е сключен Договор за паричен заем №***, по силата на който е усвоена главница в размер от 1750.00 лв. Сочи се, че в чл. 4 от Договора било уговорено, че страните се съгласяват, заемът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция, като поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетния размер на същия да е минимум 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. Твърди се, че при сключването на договора за заем, ищцата сключила с „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на гаранция № ***, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД поело задължение да обезпечи пред заемодателя задълженията на ищцата, а ищцата се задължила да заплати на ответника сумата в размер на 500 лв., която била разсрочена заедно с месечните вноски по договора за кредит. Пояснява се, че "Изи Асет Мениджмънт" АД е следвало да предаде на гарантиращото дружество сумата от 500 лв. Поддържа се, че ищцата изцяло погасила сумата по заема. Сочи се, че ответникът "Изи Асет Мениджмънт" АД и „Файненшъл България“ ЕООД са свързани лица, т. к. заемодателят бил едноличен собственик на капитала на 1 гарантиращото дружество. Твърди се, че изискването за предоставяне на обезпечения поръчители или банкова гаранция, са били изначално неизпълними за ищцата, поради което и не й оставало друг избор освен сключването на договор за поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД. Счита, че уговореното възнаграждение по договора за поръчителство е разход по кредита, който е следвало да бъде включен при изчисляване на ГПР и с невключването му в размера ГПР се заобикаляла забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поради изложеното намира, че в Договора за паричен заем №*** не е записан действителният размер на ГПР, съответно не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.

Обобщава, че непосочване на ГПР и общата сума, дължима от потребителя, влече нищожност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Отделно от това сочи, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 21, ал. 1 от ЗПК, тъй като ГПР в същия става по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България, както и посоченият в договора ГПР е различен от действителния. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Сочи се, че с Решение №42/09.05.2024 г., постановено по гр. д. № 228/2023 г. на Районен съд - Балчик е провъзгласена нищожността на договора за предоставяне на гаранция №*** г. и „Файненшъл България“ ЕООД е осъдено да заплати на ищцата заплатеното възнаграждение по договора. Оспорват се доводите на ищцата за нищожност на договора за заем и отделни негови клаузи. Твърди се, че клаузата на чл. 4 от Договора за паричен заем отговаря на изискванията за прозрачност на договорните клаузи, предвидени в Директива 93/13. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК надвишаването на максимално допустимия размер на ГПР не води до нищожност на договора за кредит, а само до недействителност на договорната клауза. Поддържа се, че договорът за паричен заем отговаря на изискванията на ЗПК и е действителен. Намира, че клаузата, предвиждаща размера на ГПР, респ. дължимата възнаградителна лихва не е неравноправна и не противоречи на добрите нрави. Счита се, че договорът не нарушава разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Моли се за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява, депозира нарочна молба, чрез процесуален представител, с която поддържа исковете и моли за тяхното уважаване.

В открито съдебно заседание не се явява законен и упълномощен представител на ответната страна.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото няма спор между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява сключването на процесния Договор за паричен заем №*** г., въз основа на който "Изи Асет Мениджмънт" АД е предоставило на Г. К. С. паричен заем в размер на 1750 лв., при ГПР 41.32% и фиксиран ГЛП 35 %, при срок на заема 34 седмици, 17 погасителни вноски и обща сума за връщане – 1969.62 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на посочените в договора изисквания; 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3. Одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

2

На същата дата е сключен и договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/ №*** между ищцата и "Файненшъл България" ЕООД, по силата на който гарантът се е задължил да отговаря солидарно към кредитора за всички нейни задължения, произтичащи от договора за кредит, срещу насрещна престация – възнаграждение за така предоставената услуга /гаранцията/ в размер на 1039.38 лв., платимо разсрочено на 17 погасителни вноски, всяка от които в размер на 61.14 лв. Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД.

В чл. 3, ал. 2 е предвидено задължение на потребителя да заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, а съгласно ал. 3 "Изи Асет Мениджмънт" АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за гаранция.

С влязло в сила Решение № 42/09.05.2024г., постановено по гр. дело №228/2023 г. по описа на Районен съд – Балчик е признато за установено в отношенията между Г. К. С. и "Файненшъл България" ЕООД, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № *** г. е нищожен поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗЗП и "Файненшъл България" ЕООД е осъдено да заплати на Г. К. С. сума в размер на 1039.37 лв., представляваща недължимо платена сума като възнаграждение за гарант по нищожен договор за поръчителство № ***, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

От приобщеното експертно заключение по назначената ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че размерът на заплатената възнаградителна лихва по сключения между страните договор за паричен заем е 141.35 лв. Според заключението общата сума, която е изплатена от ищцата на ответното дружество по Договор за паричен заем №*** г. възлиза на 1891.35 лв., от които 1750 лв. – главница, 141.35 лв. – възнаградителна лихва. По договор за предоставяне на поръчителство № *** г. е погасена сумата от 1039.38 лв. на 17 бр. вноски от по 61.14 лв. Вещото лице е посочило, че общата сума по кредита е 3009 лв., оскъпяването на кредита – 71.94 %, ГЛП – 180.10 % и ГПР – 493.11 %. Експерта определя доходността на процесния договор на ден в размер на 0.92 лв.

При изслушването по реда на чл. 200 ГПК вещото лице пояснява, че в посочения в чл. 2, т. 8 от Договор за паричен заем № *** г. ГПР - 41,32 %. не е включена заплатената сума по Договор за предоставяне на поръчителство № *** г. Експертът сочи, че размерът на възнаграждението по договора за поръчителство възлиза на 1039.38 лв., която сума е платена от Г. К. С. в изпълнение на задължението й по Договор за предоставяне на поръчителство № *** г.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Районен съд – гр. Балчик е сезиран с първоначално обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во, евентуално предл. 2-ро, евентуално предл. 3-то от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем №*** г. поради противоречието му със закона, евентуално поради неговото заобикаляне, евентуално поради противоречието му с добрите нрави и за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 141.35 лв. (след допуснато 3 изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща недължимо платена сума във връзка с нищожния Договор за паричен заем №*** г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, а именно 01.07.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.

Когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете или репликите не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност, и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове и реплики са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона, към по-леките, в конкретния случай – противоречие с добрите нрави /неравноправност/.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК:

Договорът за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), поради което правата и задълженията на страните се регулират от разпоредбите на посочения специален закон в редакцията му, изм. и доп. ДВ. бр. 104 от 8 Декември 2020 г., действаща към момента на сключване на сделката.

Според чл. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и има задължително съдържание, посочено в разпоредбата, вкл. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин (чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК). Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени тези изисквания, договорът за потребителски кредит е недействителен.