Решение № 6415 от 10.04.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 52125/2024
- Вид
- Решение № 6415
- Подписан
- 10.04.2025
- Състав
- МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 165, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 7, ал. 2, т. 1 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
- чл. 6, ал. 1, т. 4 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 6415 гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20241110152125 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД срещу ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ иск с правно основание чл. 410 ал. 1, т. 2 вр. с чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата о т 107,40 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 470423242416934 за вредите по лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № *********, причинени от настъпило на 23.03.2024 г. в на излизане от с. Лозен към Автомагистрала „Тракия“ с посока град София ПТП в резултат на попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 03.09.2024 г. до окончателното изплащане.
Ищецът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД твърди, че на 23.03.2024 г., на път на излизане от с. Лозен към Автомагистрала „Тракия“ с посока град София, в участъка на завоя, след който се излиза от магистралата с координати в „Гугъл карти“ 42⁰37/31.0//N 23⁰30 /41.3.//E, водачът на лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № *********, попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което било реализирано ПТП, от което била увредена предната лява гума на посочения лек автомобил, който е застрахован по валидна имуществена застраховка „Каско Стандарт“ при ищеца по застрахователна полица № 4704230200021148. За настъпилите вреди при ищеца имало образувана щета № 470423242416934, по която заплатил на 04.04.2024 г. на собственика на процесния застрахован автомобил сумата от 107,40 лв. застрахователно обезщетение. Посочва, че процесното ПТП е настъпило на републикански път, за които по силата на разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 30, ал. 1 ЗПът. ответникът е задължен да осъществява дейностите по управление и поддържане на пътя, като осигурява необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през 1 цялата година, както и да сигнализира препятствия на пътното платно, поради което отговаря спрямо пострадалото от ПТП лице на основание чл. 49 ЗЗД, респ. спрямо застрахователя по застраховка „Каско“, изплатил застрахователно обезщетение, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ. Поддържа, че въпреки изпратена на 07.06.2024 г. от него регресна покана до ответника (в качеството му на лице, което управлява републиканските пътища съгласно чл.
19, ал. 1, т. 1 ЗП) дължимата сума в размер на 107,40 лв. (представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение) не била заплатена от ответната страна. Моли за осъждане на ответника да му заплати процесната сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ - областно пътно управление-София, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Посочва, че липсата на Протокол за ПТП е пречка застрахователя да заплати застрахователно обезщетение, поради което посочва, че процесното застрахователно обезщетение е заплатено неправомерно. Позовава се на противоречие в посочването на мястото на настъпване на увреждането в заявление от 25.03.2022 г. на увреденото лице за изплащане на застрахователно обезщетение, от една страна и на посочените обстоятелства в исковата молба и регресната претенция, от друга страна, както и че в исковата молба не е посочен размера и големината на процесната дупка. Поради това посочва, че в процесния случай не е доказано настъпване на процесното ПТП и посочените в исковата молба увреждания. Позовава се на застрахователния договор, като посочва, че процесното ПТП не представлява покрит риск по застрахователния договор по застраховка „Каско“. Оспорва причинноследствената връзка между твърдяното ПТП и настъпилите увреждания, като посочва, че механизма на уврежданията е възможно да е различен от посочения в исковата молба. Предвид посоченото оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана и моли съда да отхвърли предявения иск. В условията на евентуалност моли съда да уважи предявения иск в частичен размер поради наличие на съпричиняване Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски по делото. Оспорва адвокатско възнаграждение на ищеца като прекомерно по реда на чл.78, ал.5 ГПК и моли да се намали до минималния размер.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От представената Застрахователна полица № 4704230200021148 се установява, че ищецът е застраховател по застраховка „Каско Стандарт” на лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № ********* със срок на застраховката от 00:00 часа на 11.06.2023 г. до 23:59 часа на 10.06.2024 г.
Представени са Декларация за настъпване на застрахователно събитие от 01.04.2024 г. и Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 2
25.03.2024 г., подадени от собственика и водач на автомобила Н. Г. С. за настъпване на застрахователно събитие на 23.03.2024 г. при излизане на магистрала А1 от с. Лозен в посока град София в резултат на попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, при което е спукана предна лява гума на автомобила.
От представените Опис на претенция, опис-заключение на претенция, доклад по щета и платежно нареждане се установява, че застрахователят по образуваната щета № 470423242416934 е определил обезщетение в размер на сумата от 107,40 лева за обезщетяване на констатираните увреждания по процесната щета като реално е заплатил на собственика на 04.04.2024 г.
На 04.06.2024 г. е изпратена от ищеца регресна претенция по процесната щета, която е реално получена от ответника на 07.06.2024 г.
По делото е приетото заключение на вещо лице инж. Й. Д. Й. по допусната САТЕ, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, от което се установява, че всички увреждания по МПС „Мазда 6“ с рег. № *********, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие, като необходимата стойност за възстановяване на щетите по лекия автомобил е в размер на 141,84 лева към датата на ПТП.
В тази насока са и показанията на разпитания свидетел Н. Г. С.. Същата сочи, че при настъпване на процесното ПТП шофирала собствения си лек автомобила Мазда със скорост около 40 км/ч зад тежкотоварен автомобил и при излизана на автомагистрала Тракия от с. Лозен в посока град София попаднала в необезопасена и необозначена дупка в средата на пътното платно, при което е спукана предна лява гума на автомобила. Свидетелката сочи, че дупката била дълбока 20-30 см и около 40 см в диаметър като и в останалата част на пътното платно имало множество дупки и не е могла да я избегне.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на вредата.
На първо място, от представения от ищеца подписан екземпляр на 3 застрахователната полицата, безспорно се установява наличие на застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца по договор за имуществено застраховане „Каско”. От представените Общи условия, приложими към настоящия случай, се установява, че клаузата "Пълно каско" включва покрити рискове, причинени от пътно-транспортно произшествие - т. 2 от Глава втора „Покрити рискове и изключения” към Раздел „Клауза пожар, природни бедствия и ПТП на МПС”, съгласно която ПТП е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
В друга разпоредба изрично е предвиден допълнителен риск срязване и пробиване на гуми. При съвкупен анализ на посочените клаузи съдът намира, че допълнителното покритие "Гуми" касае хипотезите, изрично посочени в раздела, като същите са неотносими към настоящия спор, доколкото вредите в настоящия случай са възникнали именно от пътно-транспортно произшествие.
В случая, процесното събитие категорично представлява ПТП по смисъла на представените Общи условия, доколкото попадането в препятствие по пътя представлява събитие, възникнало в процеса на движение на автомобила, което е предизвикало повреда на пътното превозно средство и материални щети.
След подробен анализ, изслушаното вещо лице е дало категорично становище, че от техническа гледна точка, механизмът на ПТП е свързан именно с преминаване на МПС през дупка на пътното платно. Според вещото лице наличните щети по автомобила се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма.
В настоящия случай, безспорно се установява, че автомобилът е преминал през такова препятствие по пътя, в каквато насока са и показанията на разпитания свидетел Н. Г. С.. Съдът счита, че от техническа гледна точка, механизмът на ПТП е категорично установен. Възражението на ответника, че не са събрани подробни доказателства за параметрите и местоположението на препятствието е неоснователно – показанията на свидетеля Н. Г. С. индивидуализират в достатъчна степен местоположението и параметрите на препятствието.
Относно причинно-следствената връзка между процесното ПТП и претендираните вреди, съдът кредитира изцяло изготвеното експертно заключение по допуснатата САТЕ, като пълно, ясно и компетентно изготвено и съответстващо на останалия доказателствен материал по делото. Според заключението на вещото лице при анализ на механизма на произшествието и съпоставка на щетите от заявлението и описа на застрахователя от техническа гледна точка следва извод, че щетите по МПС „Мазда 6“ с рег. № *********, са вследствие реализираното ПТП на 23.03.2024 г. Както беше посочено вече, според настоящия състав обстоятелството, че автомобилът е преминал през камък, а не през дупка на пътното платно, не променя съществено установения механизъм. Експертът сочи, че стойността на щетата, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП съгласно описа на застрахователя е 141,84 лева.
4
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционнообезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки:
1) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице–пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда–имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (в този смисъл ППВС № 7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа;